Определение № 1 от 03.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР - Х., приподписана от пълномощника гл. юрисконсулт Т. П. Н., срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, № 173 от 08.05.2013г. по в.гр.д. № 247/2013г., с което е потвърдено решението на Хасковския районен съд, № 143 от 21.02.2013г. по гр.д. № 3195/2012г., с което са уважени предявените от Г. Л. Г. против Областна дирекция на МВР - Х. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:

За да уважи предявените от Г. Л. Г. против Областна дирекция на МВР - Х. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че не са установени описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовите задължения. Дисциплинарните нарушения се изразяват в погрешно попълване на 11 бр. заявления за регистрация на МПС относно идентификационните им белези. В тази връзка по делото са представени заявленията и писмени сведения от служители на ОД на МВР Х., които са установили посочените нарушения. Същите са били оспорени от ищеца и по отношение на тях районният съд неправилно е открил производство по оспорването им, тъй като по същността си те нямат характера на писмен документ с обвързваща доказателствена сила. Въпросните сведения имат характер на писмени показания, които обаче не представляват доказателствено средство по ГПК и поради това съдът не би могъл да ги обсъжда. Съдържащите се в тези сведения факти, уличаващи ищеца в извършване на описаните в заповедта нарушения, могат да бъдат приобщени към доказателствата по делото само и единствено посредством разпит на лицата, които са ги написали. По тези съображения съдът е отменил дисциплинарното уволнение без да обсъжда останалите писмени доказателства, представени от ответника – заявленията с нанесените в тях корекции, докладни записки, обяснения на ищеца и др.

К. Областна дирекция на МВР - Х. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по въпросите:

1. Писмените сведения на служителите, дадени пред комисия, назначена със заповед на работодателя да извърши проверка за извършено дисциплинарно нарушение, имат ли качеството на документ и ако са частни свидетелстващи документи представляват ли годно доказателство по ГПК и подлежат ли на обсъждане от съда? За установяване на противоречива съдебна практика представя решение № 130/2012г. ІV г.о. ВКС и решение № 49/2012г. ІІІ г.о. ВКС с които е прието, че доказателствената сила на частните свидетелстващи документи, между които и изготвени от служители на работодателя докладни записки, се определя от чл. 178, ал. 1 ГПК. Макар и да няма материална доказателствена сила, частният свидетелстващ документ не е лишен от доказателствена стойност и следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото.

2. При липса на указания в доклада на първоинстанционния съд, че представените с писмения отговор документи не са доказателства и в тази връзка липса в доклада на указания, че по този начин страната не сочи доказателства за някои факти, и след като е допуснал и приел тези документи за доказателства, следва ли съдът да обсъжда тези доказателства?

3. Длъжен ли е въззивният съд служебно да следи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при изготвяне на доклада и как следва да процедира по отношение на релевантни за спора факти, които не са посочени в доклада като подлежащи на доказване? За установяване на противоречива практика по двата въпроса прилага решение № 135/10г. І т.о. ВКС, решение № 110/11г. ІІ т.о. ВК/С и решение № 389/11г. І г.о. ВКС.

4. Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на въззивния съд и длъжен ли е да обсъди всички обстоятелства по делото, доказателствата и доводите на страните, като изложи мотиви защо не кредитира определени доказателства и не възприема доводите на страната? Прилага съдебна практика.

Съобразно правомощията на ВКС да конкретизира, уточни и квалифицира правния въпрос /т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС/ Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за характера на изготвените от служители на работодателя по негово искане документи, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поставените процесуалноправни въпроси във връзка с доклада по делото са предмет на ТР № 1/09.12.2013г. ОСГТК на ВКС. С т. 2 на ТР е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото.

По въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото съдът ще се произнесе с решението.

На жалбоподателя следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 135,80 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Водим от горното съдът