Определение № 5511 от 01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2396/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д. срещу решение № 1336/07.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 4857/2024 г. на Софийския градски съд, с което като е потвърдено решение № 3902/05.03.2024 г. по гр. д. № 62321/2023 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ - за отмяна на уволнението, извършено поради съкращаване на щата със Заповед №481/20.09.2023г. на изпълнителния директор на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "Ръководител управление aктиви на преносната мрежа"; и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на сумата 31469,58 лв., за периода 20.09.2023 г. - 23.02.2024 г. В изложението, съдържащо се в подадената касационна жалба, се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Д. С. Д. е изложил в исковата молба, че по силата на трудов договор е изпълнявал длъжността "Ръководител управление aктиви на преносната мрежа" в "Електроенергиен системен оператор" ЕАД. Трудовото му правоотношение е било прекратено на основание съкращаване в щата, считано от 21.09.2023 г. Твърди, че до м. август 2023 г. не е съществувала длъжността "Директор на Дирекция "Планиране, развитие и активи на преносната мрежа", като тази новосъздадена длъжност била със същите трудови функции, каквито е имала и съкратената длъжност на ищеца. Твърди, че не е бил извършен подбор, че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 2 КТ, както и че не е дадено предварително съгласие за уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. Поискал е прекратяването на трудовото правоотношение да бъде отменено, да бъде възстановен на предишната длъжност и работодателят да бъде осъден да му заплати 31469,58 лв. обезщетение за оставането му без работа. В отговора на исковата молба "Електроенергиен системен оператор" ЕАД е оспорил предявените искове с твърдението, че уволнението е извършено поради реално съкращение в щата, като работодателят не е дължал извършването на подбор. В обжалваното въззивно решение съставът на Софийския градски съд е намерил, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, а правните изводи са прецизни и правилни, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Установил е като безспорно, че страните са били субекти на трудово правоотношение, по което работодател е бил ответникът, а служителят - ищецът, е заемал длъжността "Ръководител управление активи на преносната мрежа", както и че трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата. Спорни според съда били въпросите относно реалното съкращаване на щата и дали в конкретния случай работодателят е бил задължен да извърши подбор. Въззивният съд е установил, че с решение по Протокол № 28 от проведено на 19.06.2023 г. заседание на управителния съвет на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД е извършено одобрение и утвърждаване на промяна на организационната и управленска структура на дружеството, съгласно предложението на изпълнителния директор А. Ц., изложено в доклад с вх. № 464/16.06.2023 г., а именно в дружеството да се създаде нова Дирекция "Планиране, развитие и активи на преносната мрежа", към която да се прехвърли "Управление активи на преносната мрежа", към което пък да се обособят четири отдела, два от които сега действащи, а именно отдел "ТОБД и архив" и отдел "Стандарти и типови проекти" и два нови отдела "Договорни отношения" и "Проучване и развитие на преносната мрежа". Управителният съвет възложил на изпълнителния директор на дружеството да предприеме всички необходими дейности за въвеждане на утвърдената организационно-управленска структура, считано от 01.07.2023 г. Така приетите от управителния съвет решения били одобрени от надзорния съвет на дружеството на 21.06.2023 г. /видно от протокол 30/21.06.2023 г./. Въззивният съд е установил, че с решение по Протокол № 36 от проведено на 14.08.2023 г. заседание на управителния съвет на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД е извършена промяна на организационната и управленската структура на дружеството съгласно предложението на изпълнителния директор А. Ц., изложено в доклад с вх. № УС-635/14.08.2023 г., а именно да се закрие длъжността "Ръководител управление активи на преносната мрежа" с оглед концентрация на общите ръководни функции в директора на Дирекция "Планиране, развитие и активи на преносната мрежа" при ясно диференцирани задължения на другия ръководен персонал. На същото заседание е взето решение да бъде възложено на изпълнителния директор на дружеството да предприеме всички необходими дейности за въвеждане на утвърдената организационно-управленска структура, считано от 16.08.2023 г. Така приетите от управителния съвет решения били одобрени от надзорния съвет на дружеството на 16.08.2023 г. /видно от протокол 43/16.08.2023 г./. От приложеното по делото щатно разписание на ответното дружество от 16.08.2023 г. се установявало, че единствената щатна бройка на длъжността "Ръководител управление активи на преносната мрежа" е закрита. При тези факти въззивният съд е обосновал извод, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е взето решение за съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността "Ръководител управление активи на преносната мрежа", като решението е взето от овластен за това орган. По отношение на спорния въпрос дали съкращаването на щата е било реално, въззивният съдебен състав е посочил, че при направено сравнение между длъжностната характеристика на заеманата от ищеца длъжност "Ръководител управление активи на преносната мрежа" и новосъздадената длъжност "Директор на Дирекция "Планиране, развитие и активи на преносната мрежа" се констатира, че длъжността на ищеца не се покрива по трудови функции с новосъздадената длъжност - обемът на вменените им задължения е различен. Налице е сходство, но не и идентичност. В допълнение са изложени съображения, че вследствие на извършената промяна на организационната и управленската структура на дружеството е създадена нова Дирекция "Планиране, развитие и активи на преносната мрежа", към която се е прехвърлил отдел "Управление активи на преносната мрежа", към който пък са се обособили четири отдела, два от които действащи и два нови. С оглед на посоченото, въззивният съд е приел, че отдел "Управление активи на преносната мрежа" се явява структурно подчинен на новосъздадената Дирекция, респ. длъжността "Ръководител управление активи на преносната мрежа" също е йерархично подчинена на "Директор Дирекция "Планиране, развитие и активи на преносната мрежа". Въззивният съд е приел за установено, че основните функции и задължения на длъжността "Ръководител отдел Проучване и развитие на преносната мрежа" се припокриват с тези на заеманата от ищеца допреди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност. В заключение, съставът на Софийския градски съд е достигнал до извода, че част от трудовите функции, изпълнявани от ищеца на длъжност "Ръководител управление активи на преносната мрежа" са преминали към длъжността "Директор Дирекция "Планиране, развитие и активи на преносната мрежа" и към длъжността "Ръководител отдел Проучване и развитие на преносната мрежа", поради което е приел, че извършеното съкращаване на щата е реално. Съобразявайки естеството на уволнителното основание въззивният съд е разгледал и въпроса дали работодателят е следвало да извърши подбор преди да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Обосновал е, че при уволнително основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ подборът не е задължителен само в хипотези, в които се съкращават всички щатни бройки с еднородни трудови функции. Приел е, че съобразно приетите по делото писмени доказателства е съкратена единствената щатна бройка за длъжността "Ръководител управление активи на преносната мрежа", поради което работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, за да може законосъобразно да упражни правото си на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Въззивният съд е споделил изводите на първостепенния съд относно неоснователността на възражението за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя, доколкото в хода на производството твърденията на ищеца, че целта на работодателя е била да назначи друг служител са останали недоказани по делото, респ. не е установена недобросъвестност у работодателя при уволнението. Поради съвпадане на правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението на последния е потвърдено. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважат предявените по делото искове. В инкорпорираното в жалбата изложение е направено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства. Ответникът по касационната жалба "Електроенергиен системен оператор" ЕАД е депозирал отговор на тази жалба, като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. излага становище за неоснователност на същата. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. Поставеният в изложението правен въпрос е от обуславящо значение за изхода от спора, но по него не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Според трайната практика на ВКС, вкл. и посочената от касатора, задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото и доводи и възражения на страните в рамките на спора, въведен с въззивната жалба. В случая въззивният съд се е съобразил с тази практика, като е обсъдил релевантните за спора доказателства и въз основа на тях е основал изводите си, както и се е произнесъл по доводите на страните. Въпросът е обоснован с твърдения, че съдът не е обсъдил изложените във въззивната жалба доводи относно идентичността на трудовите функции, включени в съдържанието на заеманата от ищеца длъжност и тези на длъжността, която е открита след извършената промяна на организационната и управленска структура на дружеството. Установено е от въззивния съд, а и не се спори от касатора, че на 01.07.23г. е създадена нова структура на предприятието и са създадени нова Дирекция и нови отдели към нея: създадена е нова Дирекция „Планиране, развитие и активи на преносната мрежа“, към която преминава Управление активи на преносната мрежа, към което се създават два нови отдела- отдел „Проучване и развитие на преносната мрежа“ и отдел „Договорни отношения“, като се запазват трите отдела към Управлението- „Перспективи и развитие“, „Стандартни и типови проекти“ и „Техническо обслужване на база данни и архив“. Установено е от съда и не се спори от касатора, че с новото щатно разписание от 01.07.23г. са създадени следните нови длъжности- Директор на Дирекцията, както и ръководител за всеки от петте отдела към Управлението. Установено е от съда, че Директора на Дирекцията има за основна функция разпределение на задачите по отделите и контролиране на изпълнението на задачите, като на негово подчинение са всички служители в Дирекцията, както и ръководителите на отделите, за разлика от ръководителя на Управлението, който няма такива функция. Установено е от съда, че по длъжностна характеристика ищецът е ръководил пряко Управлението и трите запазени отдела към управлението, но не е имал правомощие да разпределя задачи на новите ръководители на отдели, нито да контролира изпълнението на задачите. Ръководителите на отдели не са били йерархично подчинени на ищеца като ръководител на Управлението, а са били йерархично подчинени на Директора на Дирекцията. Предвид установените факти, категорично е направен извод за липса на идентичност между длъжностната характеристика на Директора на Дирекцията и Ръководителя на Управлението. Освен това е установено от съда, че структурните и щатните промени са били обосновани със значително увеличения обем на работа във връзка с присъединяването на обекти към електропреносната мрежа, което е причинило обособяването на нови отдели и назначаването на ръководител за всеки от отделите, както и на новата длъжност Директор на Дирекцията, необходима за разпределение на задачите и контрол върху изпълнението им, за разлика от досега осъществяваната дейност- ищецът е ръководил пряко дейността на всеки от трите запазени отдели и е ръководил самостоятелно дейността, която с новата структура била обособена в двата нови отдела. Оттук е направен извод за липсата на злоупотреба с право, а именно, че структурните промени са били направени заради промените в обема на работа, а не само и единствено с цел да се съкрати ищеца. В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение