Определение № 495 от 17.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1971/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „ФДС Груп“ ЕАД, представлявано от М. Д. М., чрез адв.Н. А. от САК, срещу решение № 435 от 04.07.2024г. по възз.т.д. № 472/2024г. на Апелативен съд - София. С него е потвърдено решение от 06.07.2022г. по т.д.№ 384/2022г. на Софийски градски съд, с което по иск на Софийска градска прокуратура дружеството е прекратено, на осн. чл.252, ал.1, т. 4, във във вр. с § 13, ал.1 ЗИТЗ/ обн. ДВ бр.88/23.10.2018г./

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения Според касатора заявените за вписване промени следва да бъдат зачетени, независимо, че заявлението е подадено след 9- месечния срок по § 11, ал.2 ЗИТЗ/ обн. ДВ бр.88/23.10.2018г., поддържайки, че срокът не е преклузивен. Релевира оплакване, че в обжалваното решение не е съобразено висящото регистърно производство за вписване на промени в съответствие с предписанията на закона към момента на устните състезания пред въззивната инстанция. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил оттеглянето на иска в ОСЗ на 01.07.2024г. и довода на представителя на Прокуратурата, че срокът по §11, ал.2 не е преклузивен. Оспорва извода, че представеният протокол от 08.01.2019г. на едноличния собственик на капитала за изменение на устава не е с достоверна дата, а е антидатиран. Искането е за отмяна на решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е основано на допълнителните предпоставки едновременно по т.1 и т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли съдът да зачете извършеното в хода на процеса заявяване за вписване на промени, като подадено след предвидения 9-месечен срок? По него касаторът се позовава на решение на САС.

2. Предвиденият в § 11, ал.1 от ПЗР на ЗИТЗ срок преклузивен ли е, след като в § 13, ал.1 не е посочен краен срок, до който следва да бъде преценявано наличието на висящо заявление за вписване на промени в търговския регистър? Касаторът се позовава на решения на САС.

3. Изпълнил ли е въззивният съд задължението си по чл.235, ал.3 ГПК да се произнесе по спора, като вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право? Касаторът намира, че даденото по него разрешение е в противоречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Не е постъпил в срок писмен отговор от ответника –Апелативна прокуратура- София.

Съставът на I т.о., въз основа на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Преди всичко в обжалваното решение е прието, че въззивната жалба на „ФДС Груп“ ЕАД, чрез представляващ М. Д. М., срещу решението по т.д.№ 384/2022г. на СГС, с което дружеството е прекратено, основание чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ, във във вр. с § 13, ал.1 ЗИДТЗ/ обн. ДВ бр.88/2018г./, е допустима с оглед нейната срочност, съответно, че решението по т.д.№ 384/2022г. на СГС не е влязло в сила. Въз основа на съдържанието на констатацията на връчителя, обективирана във върнатото в цялост съобщение за връчване на решението на дружеството на вписания адрес на управление от 07.07.2020г., а именно липсата на отразен източник на информацията – как и от кого връчителят е установил липсата на представители на дружеството на адреса, решаващият състав е намерил, че процедурата по връчване на първоинстанционното решение е опорочена, срокът за въззивно обжалване не е започнал да тече и съответно не е изтекъл към момента на подаване на въззивната жалба.

От фактическа страна съставът на апелативния съд е констатирал, че по делото не е спорно и се установява от извършената служебна справка на вписванията в електронния Търговски регистър, че ответното дружество „ФДС Груп“ ЕАД е било регистрирано на 14.02.2017г. с капитал 50 000лв., разпределен в 50 акции на приносител с номинална стойност 1000лв. всяка, едноличен собственик на капитала е К. В., гражданин на Нидерландия, като първоначално вписаният състав на Съвета на директорите се е състоял от К. В., М. Д. М. и Х. П. Д., а дружеството се е представлявало от К. В.. Установил е, че на 11.08.2020г. са вписани промени в състава на Съвета на директорите на дружеството, като за нови членове са вписани Л. Е. З. и С. Б. С. и са заличени К. В. и Х. П. Д., а за представляващ е вписана М. М.. Констатирал е, че по партидата на дружеството липсват обявени ГФО, а за 2017г. и 2018г. са обявени декларации по чл. 38, ал. 9 ЗСч относно липсата на извършвана от дружеството дейност, последният актуален устав е обявен на 5.05.2017г. и предвижда, че дружеството издава само налични акции на приносител, които могат да се заменят с поименни акции, съгласно чл. 180 ТЗ, по искане и решение на акционера на дружеството след пълното изплащане на тяхната стойност – чл. 11. Също така е установил, че с писмо с изх. № 11-01-278/5.10.2021г. изпълнителният директор на Агенцията по вписванията, на осн. § 13, ал. 2 от ЗИДТЗ (ДВ, бр. 88/2018г.), е сезирал Прокуратурата на РБ със списък на акционерни дружества, които не са изпълнили задължението си по § 11 и нямат висящо производство по заявление за вписване на промени, в който списък фигурира и ответното дружество. Въз основа на писмо с изх. № 11-00-1571-2/20.01.2022г. на ТД на НАП - София въззивният състав е установил, че за периодите 2017г., 2018г., 2020г. и 2021г. няма данни ответното дружество да е извършвало дейност, като не са подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО, а подадените справки- декларации по ЗДДС са с нулева стойност, подадена е само ГГД по чл. 92 ЗКПО само за 2019г. и справки-декларации по ЗДДС с декларирани данни за осъществени продажби за м. 03 и м. 04.2019г., по които дружеството има задължения за ДДС в незначителен размер. Констатирал е, че към жалбата е приложен препис от протокол от 08.01.2019г., обективиращ взети решения от името на едноличния собственик на капитала, чрез пълномощника М. Д. М., които са за промяна на вида на акции на дружеството /от акции на приносител в налични поименни/, изменени са редица клаузи от устава в тази насока и е приет нов устав, отразяващ тези промени. Въззивният състав е установил от вписванията по партидата на дружеството в ТР, че на 26.06.2024г. е било подадено заявление № 20240626142508, с което е заявена промяна в поле 31а „Акции“ – от такива на приносител в налични поименни и за обявяване на актуален устав, към което е приложен протоколът от 08.01.2019г. на едноличния собственик на капитала, но по заявлението е постановен отказ от 27.06.2024г. по съображения, че на 22.02.2024г. вече е вписано прекратяването на дружеството въз основа на изпратеното от СГС решение по настоящото дело/ т.д.№ 384/2022г. на СГС/, което е било със заверка за влизане в сила на 10.08.2022г., и е назначен ликвидатор.

Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното производство, т.д.№ 384/2022г. на СГС, е образувано на 19.04.2024г. по предявен иск от СГП, с правно основание чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ, във във вр. с § 13, ал.1 ЗИДТЗ/ обн. ДВ бр.88/2018г./, за прекратяване на „ФДС Груп“ ЕАД, на основание, че вписванията по партидата му в ТРРЮЛНЦ не установяват изпълнение на задълженията, предвидени с § 11 ЗИТЗ/обн.ДВ бр.88/23.10.2018г./ за замяна на акциите на приносител с поименни акции и за промяна на устава, и липсват и данни за подаване на заявление за изпълнение на тези задължения, а срокът за изпълнението е изтекъл на 23.07.2019г.

Въз основа на извършеното систематично тълкуване на разпоредбите на § 11 и § 13 съставът на апелативния съд е счел, че прекратителното основание по § 13, ал. 1 ще е налице, когато в срока по § 11, ал. 2 не е подадено заявление за вписване на визираните промени и за обявяване на изменения устав. Приел е, че изразът по § 13, ал. 1 „и нямат висящо производство за вписване на промени“ следва да се разбира само за подаденото в срока заявление, а не за всяко друго заявление, което може да бъде подадено и години след изтичане на този срок, което очевидно не би изпълнило целта на закона. Изложени са съображения, че смисълът на § 13, ал. 1 е да се изчака развитието на висящото към момента на изтичане на срока по § 11, ал. 2 регистърно производство, образувано по подаденото в срока заявление, като, ако регистърното производство приключи с вписване, то задължението ще се счита за изпълнено, а ако приключи с отказ – ще се счита за неизпълнено, което ще обуслови настъпването на прекратителното основание по § 13, ал. 1. Въззивният състав е отрекъл възможността всяко друго последващо заявление да може да препятства настъпването на последиците по § 13, ал. 1, приемайки, че това би означавало да се даде възможност на самото дружество да злоупотребява – винаги при предявен подобен иск да подава нови и нови заявления в хода на висящото съдебно производство и така да осуетява настъпването на тези последици, същевременно, ако по заявленията се постановяват откази, то целта на закона никога няма да бъде постигната и дружеството ще си остане безкрайно дълго с акции на приносител, но няма да може да се прекрати, тъй като ще подава перманентно нови заявления. По тези съображения не е споделено застъпеното в жалбата тълкуване, че срокът по § 11, ал. 2 не е преклузивен по отношение на подаването на заявление за вписване. В подкрепа на извода, че срокът по § 11, ал. 2 е преклузивен въззивният съд е изтъкнал предвидените в закона при неспазването му санкционни правни последици - прекратяване на дружеството по съдебен ред, посочвайки, че приемането на противното би означавало санкцията да има напълно пожелателен характер. Направен е извод, че подаденото 5 години след изтичане на срока по § 11, ал. 2 заявление № 20240626142508, още повече, че по него е постановен отказ, не изпълнява законовите изисквания. Същевременно, въззивният съд е посочил, че приложеният към заявлението протокол от 08.01.2019 на едноличния собственик на капитала за изменение на устава не е с достоверна дата, тъй като самият факт, че той не е заявен за вписване през 2019г., а едва през 2024г., логически сочи, че протоколът всъщност е антидатиран и не е съществувал към 23.07.2019г. По тези съображения въззивният състав е приел за доказани законовите предпоставки на прекратителното основание по чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ, във вр. с § 13, ал. 1 ЗИДТЗ (ДВ, бр. 88/2018 г.) и е споделил извода на първоинстанционния съд, че искът е основателен.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационен контрол предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

И трите поставени въпроса са израз на последователно поддържаната теза на касатора, че заявените за вписване промени следва да бъдат зачетени, независимо от това, че заявлението е подадено след предвидения 9- месечен срок в § 11, ал.2 ЗИДТЗ (ДВ, бр. 88/2018г.), в хода на образуваното производство по съда по иска на СГП за прекратяване на дружеството, и, че срокът по § 11, ал.2 ЗИДТЗ (ДВ, бр. 88/2018г.) не е преклузивен. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният състав е обсъдил тези доводи на касатора и ги е намерил за неоснователни, приемайки, че смисълът на § 13, ал. 1 е да се изчака развитието само на това висящо към момента на изтичане на срока по § 11, ал. 2 регистърно производство, което е образувано по подадено в срока заявление, отричайки възможността всяко друго последващо заявление да може да препятства настъпването на последиците по § 13, ал. 1. Правилността на направените изводи е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство.

Освен, че касаят правилността на обжалваното въззивно решение, въпросите не удовлетворяват въведените допълнителни предпоставки за допускане на обжалване. Не се констатира отклонение на даденото от въззивния съд разрешение по процесуалноправния въпрос № 3. Видно от мотивите, въззивният съд е обсъдил наличието на висящо регистърно производство по подадено заявление за вписване на промени, но е намерил, че не следва да се изчаква изхода от развитието му, тъй като заявлението, по което е образувано, е подадено след изтичане на срока по § 11, ал. 2, който е преклузивен и по него е постановен отказ. Касаторът не е въвел никакви доводи за обосноваване на приложното поле на основанието за допускане на обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в смисъла, изяснен в т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК. Не се твърди по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: