Определение № 853 от 28.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 1164/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Н. и И. Н. И., [населено място] срещу решение № 1292/13.07.2011г. по гр.д.№ 459/10г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 12.03.2010г. по гр.д.№ 03632/06г. на Софийския градски съд и са отхвърлени исковете на касаторите против [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50000 лв. Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът ЗАД [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените на ищците болки и страдания от загубата на пострадалия при ПТП Н. Н. поради липсата на пряка и непосредствена последица между настъпването на смъртта и увреждането при катастрофата. За причина за смъртта е приет „пресен сърдечен инфаркт”, като не е доказано същият да е последица от счупването на бедрената кост. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Касаторите не са формулирани правен въпрос, съобразно с критериите по т.1 на ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени единствено оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото, като се изразява несъгласие с възприетото от въззивния съд заключение на медицинската експертиза. Евентуалната необоснованост на обжалваното решение не попада в приложното поле на допускането на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК с оглед функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното приложение на материалните и процесуални правни норми, а не на фактите и обстоятелствата по конкретния спор. Право на разноски за настоящото производство има ответникът, като съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд