Определение № 60350 от 03.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3241/2021 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 5288/21.06.2021 година, подадена от М. Д. Д., срещу определение № 73/12.05.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 9904/2020 година. С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е оставил без уважение частна жалба с вх. № 5 077 215/19.06.2020 година, подадена от М. Д. Д., срещу определение № 71 323/12.03.2020 година на Софийски районен съд, гражданско отделение, 48-ми състав, постановено по гр. д. № 346/2019 година, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването му от заплащане на държавна такса за предявените по делото искове. В частната си касационна жалба М. Д. Д. излага твърдения, че в посочената част обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото да бъде отменено като се постанови друго, с което молбата му по чл. 83, ал. 2 от ГПК бъде уважена. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2, от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. М. Д. Д. е уведомен за обжалваното определение на 14.06.2021 година, а частната му жалба срещу него е вх. № 5288/21.06.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови определението си съставът на Софийски градски съд е приел, че по делото е налице липса на доказателства установяващи предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Наложените с постановления на НАП обезпечителни мерки не били основания за освобождаване от държавна такса по делото. В разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК били посочени изчерпателно обстоятелствата, които се преценяват от съда за да бъде направен извод за освобождаване на дадено физическо лице от задължение за внасяне на държавна такса. В същата било указано, че единствено имущественото състояние се установява с декларация, а всички останали обстоятелства се установявали с писмени доказателства. След извършена служебна справка с ТР съставът на Софийски градски съд бил констатирал, че М. Д. Д. бил вписан като управител и съдружник в множество търговски дружества, които не били обявени в ликвидация или несъстоятелност, с оглед на което можело да се направи извод, че тези дружества развиват търговска дейност. Липсвали доказателства тези търговски дружества да са с отрицателен финансов баланс. Нямало доказателства, че Д. е регистриран в Бюрото по труда, за да се приемело, че е безработен и не получава доходи. Въз основа на това съставът на Софийски градски съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК и подадената от М. Д. Д. молба за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото е неоснователна. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. Д. Д. сочи, че са налице предвидените в разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. За да се осъществи обаче това на първо място следва да бъде изпълнена основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за това а именно да бъде формулиран конкретен правен въпрос, който е включен в предмета на делото и затова е бил разглеждан от съда като е обусловил правните му изводи в обжалвания акт. Задължението за формулирането на този въпрос, както е посочено и в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, е на касатора, като съдът може само да уточни и конкретизира, но не и да го изведе от съдържанието на касационната жалба или изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към нея. В конкретния случай М. Д. Д. не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, който да е свързан с посочените по-горе решаващи правни изводи на състава на Софийски градски съд. Посоченото от него, че е налице набеждаване в престъпление от страна на участващите в първоинстанционното и въззивното производство съдии, че изложените от тях съображения не отговаряли на истината, че не участвал в търговски дружества и не получавал възнаграждение, че търговската дейност е на загуба и не получава никакви доходи и възнаграждение, поради което и дължи суми на НАП за здравни осигуровки и други, не представлява общ правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК и посоченото по-горе ТР, а конкретни оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение. Поради липсата на правен въпрос касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК и без да се извърша преценка за наличието на предвидените в посочената разпоредба допълнителна предпоставка за това, в който смисъл е и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Още повече, че Д. не е посочил конкретни решения на КС на РБ или на СЕС, дадените с които разрешения да противоречат на възприетото в обжалваното определение, което е негово задължение. С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване определение № 73/12.05.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 9904/2020 година. по подадената срещу него от М. Д. Д., частна касационна жалба с вх. № 5288/21.06.2021 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение