Определение № 3094 от 19.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2155/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, предл.2 ГПК. С определение № 1485 от 28.03.2024 г. по гр. д. № 295/2024 г. на ВКС, II-ро г. о., е оставена без разглеждане касационната жалба на П. Х. М. и Д. Д. Г. срещу решение № 1246 от 30.10.2023 г. по гр. д. № 1625/2023 г. на Варненския окръжен съд. Съставът на ВКС е приел, че предявеният иск е по чл.75 ЗС и съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК /неточно посочено чл.280, ал.2, т.1/ въззивното решение по това дело не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5000 лева. Съгласно чл.69, ал.1, т.3 ГПК цената на исковете за защита та владението е 1/4 от данъчната оценка на недвижимия имот, а ако няма такава – от пазарната стойност. Данъчната оценка на процесния имот с предходен идентификатор №... и с площ от 184 кв. м. е 4084,60 лв. В подадената от касаторите молба по чл.282 ГПК също не се сочи на друга цена на иска. Молителите се позовават на данъчна оценка на целия имот с идентификатор №... и с площ от 606 кв. м. с твърдение, че цената на процесната част от 184 кв. м. е 3878 лева. При това положение касационната жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Частна жалба срещу въззивното определение е подадена от касаторите П. Х. М. и Д. Д. Г.. Жалбоподателите считат, че касационната им жалба срещу въззивното решение следва да бъде разгледана от съда, въпреки че цената на предявения иск е под 5000 лв. Поддържат, че исковете по чл.75 ЗС са вещни искове и са насочени към защита на фактическо състояние, от което произтичат определени последици по отношение на придобиването/изгубването на вещни права. Ответникът Д. П. П. оспорва частната жалба. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна. Правилен е изводът на предходния тричленен състав на ВКС че искът по чл.75 ЗС не е вещен, тъй като с него не се защитават вещни права, а се търси защита на едно фактическо състояние, каквото е владението. Затова към този иск е неприложима разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, която е изключение от общото правило, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Изключението важи само за въззивните решения по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях обуславящи искове. Искът по чл.75 ЗС не попада сред изброените в тази разпоредба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,