Определение № 2770 от 27.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1701/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК 204219357, срещу определение № 127 от 09.02.2026г. по ч.гр.д. № 40/2026г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено определение № 441 от 12.08.2025г. на Балчишки районен съд по гр.д. № 662/2024г. и е постановено друго, с което е допълнено определение № 323 от 16.06.2025г. по гр.д. № 662/2024г. на Балчишки районен съд в частта за разноските, като е осъдено „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД да заплати на „Албена“ АД на основание чл.78, ал.4 ГПК сумата от 575,18 евро разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по прекратен насрещен иск. Жалбоподателят „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, чрез адв. Д. Д., счита определението за неправилно и незаконосъобразно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочи основанието очевидна неправилност и това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1/ следва ли в полза на лице, срещу което е предявен насрещен иск, да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в двоен размер от този посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения на адвокатска работа, когато делото за насрещния иск е прекратено като недопустимо; 2/ допустимо ли е съдът да присъди в полза на лице, срещу което е предявен насрещен иск, разноски за адвокат в двоен размер, когато обемът на доказателствата, фактическата и правна сложност съвпадат с тези, които то е предявило първоначално с искова молба. С писмения си отговор ответникът по частната жалба „Албена“ АД чрез процесуалния си представител адв. М. Д. поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Пред районния съд е предявен от „Албена“ АД отрицателен установителен иск относно правото на собственост върху сграда - жилище, бунгало. В срока за отговор на исковата молба ответникът по иска „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е депозирал отговор, в който е предявил насрещен иск - положителен установителен иск относно собствеността върху същата сграда. След отстраняване нередовности на насрещния иск първоинстанционният съд е констатирал, че е налице идентитет с първоначалния, тъй като се иска установяване на едно и също право на един и същи правен субект - чрез предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на ищеца срещу ответника и насрещен положителен установителен иск за собственост от ответника срещу ищеца по първоначалния иск. Поради това е прекратил производството по насрещния иск. „Албена“ АД, като ответник по насрещния иск, е поискал присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 280 лв., с включен ДДС, за доказването на които е представил списък на разноски по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 03.04.2025г., фактура 196/10.04.2025г., преводно нареждане от 24.04.2025г., удостоверение за регистрация по ЗДДС. С определение № 441 от 12.08.2025г., първоинстанционният съд е присъдил на „Албена“ АД сумата 1724,96лв. разноски. Извършил е намаляване на заплатеното възнаграждение поради прекомерност предвид фактическата и правна сложност на делото. Това определение е обжалвано от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД пред Добрички окръжен съд, който с определение № 127 от 09.02.2026г. по ч. гр. д. № 40/2026 г. е отменил определението на районния съд и е осъдил „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД да заплати на „Албена“ АД сумата 575,18 евро /равностойността на 1124,96лв./ разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Посочил е, че правилно първоинстанционният съд е счел претендираното възнаграждение от 5 280лв. за прекомерно, с оглед и на цената на иска от 2 624,80 лв., но неправилно е определил възнаграждението по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 г., което възлиза не на посочената от него сума, а на 562,48 лв. При преценка на дължимите на „Албена“ АД разноски за прекратеното производство по насрещния иск въззивният съд е изходил от принципите на разумност на разноските, пропорционалност и справедливост. Според съда сумата 1124,96лв. /равностойна на 575,18 евро./, съставляваща двойния размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата, е съответна на обема извършени процесуални действия, усилията на защитата по делото, с фактическа и правна сложност, налагаща запознаване с голям обем от доказателства и действала през годините нормативна уредба, както и че макар посочената цена на иска да не е голяма, то значителен е материалния интерес по делото, при съобразяване пазарната оценка на спорния имот в размер на 48 670лв., като материален интерес по делото. При тези съображения, обусловили постановяване на акта, настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че касационно обжалване не следва да бъде допускано. Направеното позоваване на очевидна неправилност е немотивирано. Тази квалифицирана форма на неправилност предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона, довело до прилагане на закона в обратен, противоположен смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма; очевидна неправилност може да има и при явна необоснованост - несъответствие с правилата на логиката и опитните правила или при нарушаване на основополагащи правни принципи. Такива тежки пороци в обжалвания акт не се съзират. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК спрямо формулираните въпроси. Те са по приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК и са свързани с критерия за фактическа и правна сложност на делото, който съдът следва да съобрази при преценката на наведено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По приложението на разпоредбата съществува обилна практика на Върховния касационен съд, която е актуална, поради което основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е изключено. В обжалваното определение въззивният съд е извършил своя преценка за фактическата и правна сложност като е съобразил обема на осъществената процесуална защита на база конкретните обстоятелства по делото. Приел е, че предоставената адвокатска услуга в първоинстанционното производство се изразява в изготвяне и подаване на отговор на насрещната искова молба, за което е било необходимо запознаване с нормативната уредба, действала в дълъг период от време; отчел е и значимостта на материалния интерес въпреки ниската цена на иска. За да намали адвокатското възнаграждение съдът е имал предвид и обстоятелството, че защитата на ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещния такъв се припокрива, но също и че недопустимостта на предявения от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД положителен установителен насрещен иск е явна изначало, така че дружеството е могло да не се натоварва с разноски. Поради това извършеното намаляване на адвокатското възнаграждение действително съответства на посочените от съда принципи на пропорционалност, разумност и справедливост. Въпреки, че не се твърди противоречие с практиката на Върховния касационен съд, но доколкото в изложението е налице позоваване на Определение № 60447 от 14.12.2021г. по ч.т.д.№ 2457/2021 на І т.о., следва да се отбележи, че този акт е неприложим за настоящия случай, защото касае разноски, направени преди получаване препис от исковата молба. На основание изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.