Определение № 300 от 20.04.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

ОСЪЖДА на основание чл.248 от ГПК, вр.чл.78, ал.3 от ГПК Д. Г. Е. от с. П., Пловдивска област, да заплати на П. С. С. от с. П., ул.”С”, №2, сумата от 300лв. – разноски за производството по ч.гр.д. №137/2010г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ята на въззивния съд, с които се потвърждават прекратителни определения на първата инстанция, подлежат на касационно обжалване само при наличие на основания по чл.280, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят следва да посочи в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и да свърже този въпрос с някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от ГПК. В случай, че се позовава на основанието по т.1, той трябва да посочи задължителната практика на ВС или ВКС, на която противоречи обжалваното определение. Ако се позовава на основанието по т.2 – да представи влезлите в сила съдебни решения или определения, на които обжалваният акт противоречи. При позоваване на основанието по т.3, жалбоподателят следва да мотивира защо счита, че по поставения правен въпрос произнасянето на ВКС ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В настоящия случай жалбоподателят не е посочил правния въпрос, по който счита, че въззивното определение противоречи на представената от него съдебна практика. ВКС не може да извлича този въпрос от твърденията и доводите в касационната жалба – в този смисъл т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което намира съответно приложение и в производството по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Дори да се приеме, че в случая се поставя въпросът за съотношението на чл.126, ал.1 и чл.213 от ГПК, този въпрос не е определящ за настоящото производство, а и посочената от жалбоподателя съдебна практика не обуславя наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В т.12 на ТР №1/04.01.2001г. по т.гр.д. №1/2000г. на ОСГК се разисквт защитните средства и допустимите доказателства в производството по чл.218з, ал.1 от ГПК /отм/, след отмяна на въззивното решение от ВКС и връщане на делото за ново разглеждане. Тези въпроси нямат нищо общо с въпросите, които обуславят правилното разрешаване на стоящия по настоящото дело спор за условията, при които може да бъде прекратено производството по повторно заведено дело между същите страни и със същия предмет. Плактиката на ВАС също не може да обуслови допускане на касационно обжалване по т.2 на чл.280 от ГПК, както е прието в т. 3 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В случая ВАС е сезиран с жалби от различни лица срещу един и същ административен акт и затова производството по различните жалби е обединено, доколкото няма идентичност на страните по двете дела. Не такъв е настоящият случай, тъй като след смъртта на наследодателя на М. Д. С., Г. С. С. и П. С. С., двете дела са с еднакви страни. Поставените от жалбоподателя оплаквания за неправилност на обжалваното определение не могат да бъдат разгледани, в случай, че не се допуска касационно обжалване на това определение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3499 от 29.12.09г. по ч.гр.д. №3063/09г. на Пловдивския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: