Определение № 1430 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5923/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Д. Георгиева от [населено място], чрез адв.Е. Д., срещу въззивно решение №381/24.06.2014 г., постановено по възз.гр.д. №312/2014 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 13/14.01.2014 г. по гр.д. № 1086/2011 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С първоинстанционното решение са уважени исковете на [фирма] – [населено място], с правно основание чл.55 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД, като жалбоподателката е осъдена да заплати сумите 70 000 евро – получена при начална липса на основание продажна цена на недвижим имот; и 10 000 лв. – обезщетение за забава. В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. В писменото изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са изложени доводи за допускане на касационния контрол на въззивното решение в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Когато вместо купувача по договор за продажба на недвижим имот, парите са преведени от сметка с титуляр трето лице, може ли да се счете, че е изпълнено задължението за плащане на продажната цена; 2/ Когато продавачът по договора за продажба не е бил собственик на прехвърлената вещ, дължи ли се „връщане на цената на купувача на основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД” – при начална липса на основание; 3/ От кой момент изпада в забава и дължи обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД продавачът, относно задължението си за връщане на получената при продажбата цена, на съдебно отстранения купувач; 4/ Може ли обезщетението за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД да се присъди в български лева, ако основното задължение е договорено и присъдено в друга валута – в евро. По отношение на въпроси №2 и №3 се поддържа, че е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика /приложена към касационната жалба/; а отговорите на въпроси №1 и №4, че ще са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Ответната страна по касационната жалба – [фирма], представлявано от адв. М.К., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол на въззивното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е съдебно отстранен купувач по сключен с ответницата договор за продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт №***/27.07.200*г. Съгласно отразените в нотариалния акт удостоверителни изявления и като е преценил и обсъдил в съвкупност събраните по делото писмени, гласни доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, съдът е приел за недоказано възражението на ответницата, че не дължи връщане на получената продажна цена, тъй като превода на сумата 70 000 евро е направен от банковата сметка на трето лице. Посочено е, че с влизане в сила на решение №122к/22.12.2006г. по гр.д.№785/2006г. на РС – Казанлък за обявяване нищожността на първата прехвърлителна сделка за имота и на решение №205/11.04.2012г. по гр.д.№212/2012г. на РС- Казанлък, с което е уважен иска на действителните собственици на имота срещу [фирма], плащането на продажната цена е останало без правно основание – при начална липса на основание, поради което претенцията за връщането й е основателна и доказана. По отношение на иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – за присъждане на обезщетение за забава в размер на сумата 10 000, за времето от 18.12.2008г. /датата на влизане в сила на решение №122к/22.12.2006г. по гр.д.№785/2006г. на РС – Казанлък/ до 27.02.2011г. - съдът е посочил, че основателността на акцесорната претенция следва от разрешението по спора за главния иск; а за размера, до който е доказана, се е позовал на неоспореното заключение на СИЕ. Същевременно, с оглед възприетата правна квалификация по главния иск – чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД – е направен извод, че продавачът е изпаднал в забава към датата на влизане в сила на решението за обявяване нищожността на първата прехвърлителна сделка - 18.12.2008г. При така възприетите от въззивната инстанция решаващи изводи, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Налице са предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение, по втория и третия въпрос в изложението, касаещи правната квалификация на иска за връщане на продажната цена при евикция на купувача; и за момента, от който продавачът изпада в забава по отношение на задължението си за връщане на получената при продажбата цена и дължи обезщетение на съдебно отстранения купувач. По тези въпроси решението на апелативния съд противоречи на приетото по т.2 от ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС /за въпрос №2 в изложението/ и на Решение №47/31.03.2011г. по т.д.№706/2010г. на І т.о. на ВКС на РБ, постановено по реда на чл.290 ГПК /за въпрос №3/. Останалите два въпроса /№1 и №4/ не обосновават допускането на касационното обжалване. Първият въпрос – когато, вместо купувача по договор за продажба на недвижим имот, парите са преведени от сметка с титуляр трето лице, може ли да се счете, че е изпълнено задължението за плащане на продажната цена – касае преценката на доказателствата и обосноваността на изводите на въззивната инстанция. Същевременно, проблемът не може да има еднозначно принципно разрешение и отговор, а зависи от конкретния случай, от поведението на страните и представените по делото доказателства. В този смисъл въпросът е фактически, а не правен и не може да послужи като общо касационно основание, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, за селектиране на жалбата. Вторият проблем - може ли обезщетението за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД да се присъди в български лева, ако основното задължение е договорено и присъдено в друга валута – не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по разглеждания иск. Мотивите за основателност на акцесорната претенция са пряко изведени от основателността на главния иск, без съдът е излагал съображения по въпроса за валутата, в която следва и може да се присъди обезщетението за забава. Поради това, и по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Съдът констатира, че с определение на ОС – Стара Загора от 25.02.2014г. жалбоподателката е освободена на основание чл.83 ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса за въззивното производство, което съгласно приетото в мотивите по т.12 от ТР№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, важи за всички етапи на съдебния процес, освен ако е налице промяна в обстоятелствата. Такава промяна не се твърди да е настъпила, поради което и за касационното обжалване страната не следва да заплаща държавна такса. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение