Определение № 139 от 15.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4391/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8768/13.09.2024 г. на „МА – БС ИНВЕСТ“ ЕООД, чрез адвокат В. В., срещу въззивно определение № 359 от 22.07.2024 г. по в. ч. гр. дело № 295/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 1226/13.05.2024 г. по гр. д. № 667/2024 г. на Окръжен съд - Бургас. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Общата подсъдност по чл. 109 ГПК или специалната подсъдност на спора пред съда по несъстоятелност следва да се приложи по отрицателен установителен иск за собственост, предявен от купувач на имот, продаден на публична продан в производство по несъстоятелност, за установяване на правата на кредитор, претендиращ извънсъдебно да е собственик на този продаден имот. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното: С въззивното определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 1226/13.05.2024 г. по гр. д. № 667/2024 г. на Окръжен съд - Бургас, с което на основание чл. 118, ал. 2 ГПК вр. чл. 119, ал. 2 ГПК вр. чл. 109 ГПК съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност за разглеждане на Окръжен съд – Варна. Въззивният съд е приел, че производството е образувано по отрицателен установителен иск за собственост, предявен от „МА-БС Инвест“ ЕООД срещу Р. Д. Я. и ЕТ„Орион – Весела Николова“ /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Д. М.-И., за признаване за установено по отношение на Р. Я., че последният не е собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда, с идентификатор ***** по КККР на [населено място], а именно - ателие, находящо се в [населено място], [улица]. В исковата молба е посочено, че ищецът насочва иска и срещу ЕТ „Орион – Весела Николова“ ЕТ /в несъстоятелност/ на основание чл. 134 ЗЗД. Съдът е констатирал, че в обстоятелствената част на исковата молба ищцовото дружество излага твърдения за придобиване правото на собственост върху процесния имот въз основа на постановление № 260002 от 15.05.2023 г. по т.д. № 123/2019 г. на ОС-Бургас след проведена публична продан в производството по несъстоятелност на ЕТ„Орион-Весела Николова“. Ответникът Р. Я. е кредитор с прието вземане в това производство, но не е подавал жалби срещу постановлението за възлагане на съда на несъстоятелността. Впоследствие Я. е образувал изпълнително производство и е поискал да бъде въведен във владение на процесния имот. Твърди се още, че ищцовото дружество владее имота и е негов собственик. По отношение на ЕТ„Орион-Весела Николова“ /в несъстоятелност/ се сочи, че този ответник е бездействал относно установяване на правата си срещу Я. след откриване на производството по несъстоятелност. Ето защо по така предявения иск въззивният съд е счел, че правилно първоинстанционният съд е съобразил нормата на чл. 109 ГПК, според която по предявен иск за установяване на вещно право на собственост компетентен да разгледа делото е съдът по местонахождението на имота, в случая – Варненският окръжен съд. В тази хипотеза съдът следи служебно за местната подсъдност, поради което на основание чл. 119, ал. 2 ГПК Районен съд - Варна е прекратил производството пред себе си и го е изпратил за разглеждане на компетентния съд. За неоснователни са прецени доводите на ищцовото дружество, че преследваната цел на иска е да се попълни масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 365, т. 4 ГПК вр. чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ. Нормата на чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ предвижда специална подсъдност за искове, обусловени от чл. 646 и чл. 647 ТЗ – пред съда по несъстоятелността. В конкретния случай е предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, като ищецът се легитимира като собственик въз основа на постановление за възлагане от 15.05.2023 г., поради което посочената специална подсъдност на дела по искове в производство по несъстоятелност е неприложима. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните (частни) жалби. Поставеният от касатора въпрос не предпоставя допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Той е свързан с извършваната служебна проверка на съда по реда на чл.119, ал.2, вр.чл.109 ГПК за местна подсъдност на образуваното дело. Приетото от въззивния съд е съобразено с установената практика на ВКС по прилагане разпоредбите на чл. 649 ТЗ, чл. 621а ТЗ и чл. 109 ГПК, съобразно която предвидените в Глава четиридесет и първа, Раздел І на ТЗ искове за попълване на масата на несъстоятелността са специални и съответно, заедно с обусловените от тях искове, са местно и родово подсъдни на съда по несъстоятелността съгласно чл. 649, ал. 5 ТЗ и чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ. Всички останали искове, насочени към увеличаване /попълване/ на масата, са общи и тяхната подсъдност се определя по общите правила на Глава дванадесета на ГПК. Освен това основният извод ва въззивния съд е, че с така предявения иск ищцовото дружество иска от съда да признае за установено със СПН, че ответниците Р. Д. Я. и „Орион – Весела Николова“ ЕТ не са носители на правото на собственост върху имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място]. Така заявената претенция не попада сред предвидените искове в Глава четиридесет и първа, Раздел I на ТЗ, нито основателността на този иск зависи от предхождащо уважаване на иск по чл. 646-647 ТЗ, т. е. не е налице обусловеност по смисъла на чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ. От изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че ищецът цели защита на едно свое имуществено право, което е било част от масата на несъстоятелността, но по реда на чл. 717з, ал. 1 ТЗ му е възложено с постановление от 15.05.2023 г. Ето защо въззивният съд е счел, че е налице хипотезата на чл. 109 ГПК, според която исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници, за защита на нарушено владение върху недвижим имот, за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот, се предявяват по мястото, където се намира имотът. Предвид изложеното не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.