Определение № 466 от 25.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 386/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от [фирма] срещу разпореждане № 5710 от 19.05.2012 г. по в. т. д. № 567/2012 г. на Варненския окръжен съд с искане то да бъде отменено като неправилно. Ответницата Ю. И. И. счита частната жалба за недопустима съобразно критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК при цена на иска 2 992.40 лева, както и поради обстоятелството, че вече е постановено въззивно решение по делото, което е влязло в сила като необжалваемо, така че липсва правен интерес от обжалване на разпореждането във връзка с подведомствеността на спора. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С обжалваното разпореждане на въззивния съд е върната частна жалба, подадена от [фирма], срещу протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 16.05.2012 г., с което е оставено без уважение възражение по чл. 15 ГПК за неподведомственост на спора на гражданския съд. Възражението за недопустимост на частната жалба, подадена срещу това разпореждане, мотивирано с цената на иска - чл. 280, ал. 2 ГПК, е неоснователно, защото разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК се отнася за определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК, а в случая се обжалва определение на въззивен съд по чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ГПК. По същество частната жалба е неоснователна. Определението по чл. 15, ал. 2 ГПК по въпроса дали заведеното дело е подведомствено на съда подлежи на самостоятелно обжалване доколкото спорът, по който е повдигнат въпросът за неподведомствеността му на съда, е висящ. Това е така, защото подведомствеността е една от процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното решение. При наличие на вече постановено съдебно решение разрешаването на спора за подведомствеността би могло да доведе до отмяната му като недопустимо и прекратяване на производството по делото само при положение, че спорът не е разрешен окончателно. В разглеждания случай по делото е постановено въззивно решение № 955 от 13.06.2012 г. по т. д. № 567/2012 г. на Варненския окръжен съд. То е по иск с цена 2 992.40 лева и тъй като на основание чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежи на касационно обжалване, с постановяването му е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 1 ГПК. Горното обуславя извода, че за жалбоподателя липсва правен интерес за отмяна на определението за подведомствеността, тъй като не биха се постигнали целените правни последици - прекратяване на производството по делото. Ето защо, като е оставил без разглеждане частната жалба срещу определението за отхвърляне на направеното възражение по чл. 15 ГПК, въззивният съд е постановил в крайна сметка правилен съдебен акт, макар и не по изложените в него съображения. Затова частната жалба срещу обжалваното разпореждане следва да се приеме за неоснователна и то да бъде оставено в сила. На ответницата следва да се присъдят направените разноски за отговор на частната жалба, съставляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.07.2012 г., в размер на 780 лева. По изложените съображения Върхонвният касационен съд, състав на І-во г. о.