Определение № 358 от 06.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3521/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение от 21.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 13616/2012 г. от ІІ-б състав на Софийски градски съд, постановено на основание чл.248, ал.1 ГПК. Ответникът по частната жалба я оспорва. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение искането на [фирма] за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за присъдените разноски, направени от ищцата по делото за обжалването пред ВКС на решението, постановено по гр.д.№ 4197/2011 г. Въззивното решение по посоченото по-горе гражданско дело по описа на СГС, ІV-а състав, е отменено от състав на ВКС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. С решението си, предвид изхода на спора пред касационната инстанция, съдебни разноски за касационното производство не са присъждани, като тяхното евентуално присъждане е сладвало да направи въззивния съд, при новото разглеждане на спора. Разноските за касационното производство по гр.д.№ 1625/2011 г. по описа на ВКС, ІІІ гр.отд. са в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие 0102652/20.09.2011 г. В съдебното заседание, проведено пред ВКС е направено възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение, поради неговата прекомерност. С въззивното решение, постановено при новото разглеждане на спора, въззивният съд е присъдил адвокатското възнаграждение за защитата пред ВКС при първото касационно обжалване в пълния размер от 600 лева. С обжалваното определение, по направеното искане с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, съдът е приел същото за неоснователно, доколкото е приел, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, предвид няколкото предявени обективно съединени искове. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.224, ал.1 КТ. По тези обективно съединени искове е налице решение на първоинстанционния съд, с което са счетени за основателни тези предявени искове, като с оглед решението за обезсилване на същото решение от въззивния съд, то правния интерес от касационното обжалване за ищцата е бил по отношение на именно посочените обективно съединени искове. В това отношение изложеното в частната жалба съвпада със становището на настоящия състав. По отношение на предявените неоценяеми искове за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на по 150 лева за всеки един. По отношение на двата оценяеми иска – иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 и чл.224, ал.1 КТ, минималния размер е съответно 260 и 100 лева, т.е. минималния размер на адвокатското възнаграждение по четирите обективно съединени иска е общо в размер на 660 лева, като договореното и заплатено за касационната инстанция възнаграждение в размер на 600 лева не е прекомерно, каквито са и правилните и законосъобразни изводи на въззивният съд, постановил обжалваното определение. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, като обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия