Определение № 4283 от 28.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2790/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Л. С. С. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд решение № 1162/08.03.2023 г. по гр.д. № 11791/2022 г., с което е отменено решение № 8738 от 29.07.2022 г. по гр.д. № 71656/2021 г. на Софийски районен съд, и са отхвърлени исковете на Л. С. С. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 по въпросите: 1/. „Като е уважил изцяло въззивната жалба на работодателя въззивният съд- СГС бил ли е длъжен да посочи, които точно доказателства според работодателя-ответник са пренебрегнати и зачитайки ги СГС да ги посочи, за да отмени първоинстанционного решение?“; 2/ „Допустимо ли е СГС да пренебрегва липсата на мотиви в заповедта по чл. 328, ал. 2 от КТ?. Може ли съдът да препраща към думи в предизвестие и ако това е възможно на какво правно основание дописва заповедта за прекратяване в съдебната фаза? Във волеизявлението на работодателя не са отразени / не са индивидуализирани договори за управление, не е отразена бизнес задача и произтичащата от нея бизнес програма. И което е особено важно - не съществува препращане към подобни документи, въз основа на които работодателят е длъжен да доказва, че законосъобразно е упражнил правомощието си да прекратява трудов договор поради съставяне на екип. За пълното и главно доказване от страна на работодателя, последният бил ли е длъжен да посочи в каква степен ищецът и защо попада в категорията „на други лица“ по см. на § 1, т. 3 от ДР на КТ ? Възможно ли е тази непълнота /липса/ в заповедта да мотивира въззивния съд, който да действа вместо мълчаливия работодател ?“; 3/. „Длъжен ли е работодателят да препраща, респ. да се позовава на императивни документи, които макар и да не са част от заповедта, но се съдържат в друга документация или работникът и неговата защита следва да предполагат за такава ? Как да се организира защитата на ищеца срещу въззивната жалба, при условие че се доказва още в Софийския районен съд, че ответникът не е представил бизнес - програма и особено бизнес задача?“; 4/. „Допустимо ли е СГС да пренебрегва преклузията на появили се много по-късно по документи, които не са отразени/цитирани в заповедта за уволнение на Л. С. ? Възможно ли е СГС само чрез разсъждения и разширително тълкуване на гл. XXV от ГПК да „преодолява“ очевидната преклузия с мотив, че трудовият спор е „Бързо производство“? Неспазване правилата на „Бързо производство“ и от настоящият състав на СГС дава ли му допълнително основание и мотив за оборване на възражението ни за настъпила преклузия на документи, които не сме могли да обсъдим и в отговора на Исковата молба по чл.131 от ГПК?“ и 5/. „Постановил ли е въззивният съд в единственото си открито съдебно заседание доклад по делото - бил ли е длъжен на заседанието на 26 януари 2023 г. да обяви такъв доклад на страните или това не е задължително на въззивните състави? При условие, че трудовият договор на Л. С. за длъжността ръководител отдел „Режими“ е в подчинение на „Главно диспечерско управление“, респ. съдилищата задължени ли са да отчитат, че заповедта за прекратяване на трудовия договор като ръководен кадър следва ли да се съобразява/да отчита посочената йерархия?“. Навежда и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Софийският градски съд е приел, че в конкретният случай твърденията за незаконност на уволнението са свързани със следните оспорвания: издаденият акт за прекратяване на трудовото правоотношение е немотивиран – при фактически твърдения, че не е посочена дата и номер на нов договор за управление; че ищецът не е част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, тъй като няма управленски и ръководни функции спрямо служителите в отдела и е бил пряко подчинен на началника на Управление “Главно диспечерско управление”; че не е сключен нов договор за управление и че няма приета бизнес програма - такава не е цитирана в акта за прекратяване. Изложил е, че трудовото правоотношение между страните е прекратено с акт за прекратяване от 19.10.2021г., връчен на ищеца на 20.10.2021г., в който е посочено, че прекратяването е на основание чл. 328, ал. 2 от КТ и въз основа на връчено предизвестие от 19.10.2021г. Посочил е, че в представеното по делото предизвестие от 19.10.2021г., връчено на служителя на 19.10.2021г., работодателят е посочил, че трудовото правоотношение между страните ще бъде прекратено с връчването на акт за прекратяване, като в мотивите на предизвестието са изложени основанията за прекратяване на трудово- правната връзка между страните - чл. 328, ал. 2 от КТ поради сключване на договор за управление на дружеството и в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ. Приел е, че в хипотезата на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие, вкл. на основание чл. 328, ал. 2 КТ, при неспазване на срока на предизвестието, се прилага постановката на чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, според която прекратяването настъпва с изтичането на съответната част от срока на предизвестието, в която хипотеза заповедта за уволнение има констативен характер, пораждащ самото прекратяване, което настъпва с връчването й на работника или служителя, или в посочен от работодателя в самата заповед друг по - късен момент, предхождащ крайния срок на отправеното предизвестие. В горепосочената хипотеза моментът на отправяне и получаване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор и моментът на прекратяването на трудовия договор са различни, като за разлика от случаите на спазено от работодателя предизвестие, последното няма конститутивно действие, а такова има заповедта за прекратяване на работодателя, прекъсваща срока на предизвестието преди изтичането му. Намерил е за ирелевантно за спора, че в заповедта за уволнение не е посочено въз основа на кой договор за управление работодателят упражнява правото си, тъй като такова изискване към съдържанието на уволнителната заповед законът не поставя. Позовал се е на практиката касационната инстанция, която допуска мотивите в заповедта да се изчерпват дори само с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, или ако от съдържанието й следва несъмнен извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение. Приел е, че при основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ законът не изисква работодателят да връчва или да запознава преди уволнението съответния работник или служител със сключения договор за управление, като при спор за законосъобразност, в тежест на работодателя е да представи договора за управление като писмено доказателство по делото, като служителят, който не е запознат с него към датата на подаването на исковата молба, може да направи доводите си за незаконосъобразност на уволнението, които извлича от договора за управление, и след нейното подаване, но при спазване на установените в закона преклузивни процесуални срокове. Посочил е, че не е необходимо заповедта да е мотивирана с фактически основания за уволнението на конкретния ръководен служител, тъй като преценката за освобождаването му /в случай, че са установени кумулативните предпоставки на нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ/ е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от проявлението на следните предпоставки: компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; ищецът да е бил измежду лицата, които представляват "ръководство на предприятието" по смисъла на § 1, т. 3 КТ; преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за управление на предприятието, т. е. на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 КТ и да е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент. Решаващият съд, излагайки подробни мотиви, позовавайки се на трайната съдебна практика е приел, че на ищеца са възложени организационни и контролни правомощия. Приел е, че не се спори между страните по делото, че В. М. е бил избран за управител на ответното дружество по силата на договор за управление, който в законоустановения деветмесечен срок е прекратил трудовия договор на ищеца, заемащ длъжността „ръководител отдел “Режими”. Ето защо е заключил, че компетентен орган, притежаващ надлежна работодателска власт и в законоустановения преклузивен срок, е прекратил процесното трудово правоотношение с ищеца. По делото било установено и наличието на сключен договор за управление на предприятието, с който на управителя са поставени конкретни цели. Представени били и бизнес програма 2021-2025 на дружеството, актуализация към 31.03.2021г. и актуализация към 15.06.2021г.; програма за прединвестиционна подготовка за периода 2021-2025, одобрена с протокол на УС № 540/02.07.2021г. и протокол на НС № 36/08.07.2021г.; 17 годишна програма за инвестиции и поддръжка за 2021, одобрена с протокол на УС № 540/02.07.2021г. и протокол на НС № 36/08.07.2021г.; програма за прединвестиционна подготовка за периода 2021-2025 /актуализация № 2 към 15.06.2021г./, одобрена с протокол на УС № 540/02.07.2021г. и протокол на НС № 36/08.07.2021г.; програма за инвестиции и поддръжка за 2021-2023г., одобрена с протокол на УС № 540/02.07.2021г. и протокол на НС № 36/08.07.2021г.; програма за прединвестиционна подготовка на за периода 2021-2025 /актуализация № 3 към 15.07.2021г./, одобрена с протокол на УС № 543/20.07.2021г. и протокол на НС № 41/23.07.2021г.; програма за инвестиции и поддръжка за 2021-2023г. /актуализация № 3 към 15.07.2021г./ одобрена с протокол на УС № 543/20.07.2021г. и протокол на НС № 41/23.07.2021г.; актуализация на годишната програма за инвестиции и поддръжка за 2021г., одобрена с протокол на УС № 543/20.07.2021г. и протокол на НС № 41/23.07.2021г., с приемането на който въззивният съд е счел, че не е допуснато нарушение от първоинстанционният съд, доколкото той не е изпълнено задължението по чл. 146, ал. 2 от ГПК и на ответника не е указано, че не сочи доказателства за поставените в основанието на процесното уволнение и своевременно наведени в отговора на исковата молба фактически твърдения, а именно че е приет икономически (бизнес) план с конкретни задачи. Ето защо и съдът е заключил, че работодателят е уволнил законосъобразно ищецът на основание чл. 328, ал. 2 КТ, вследствие на което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъдат отхвърлени, с присъждане на разноски. По основанията за касационно обжалване. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по първи, трети, четвърти и пети въпроси. П оставените въпроси са неясно, общо и теоретично зададени, поради което не притежават характеристиката на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същите с ъставляват неконкретизирано оплакване за допуснати от въззивният съд процесуални нарушения, което е неотносимо за фазата по допускане на касационния контрол. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по втория въпрос. Така поставеният въпрос, макар и формално да покрива общото основание за допускане до касация по см. чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК, няма претендираното от касатора значение, тъй като по въпроса има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Съгл. трайно установената съдебна практика, в случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие на волеизявлението за прекратяване на съществуващо трудово правоотношение настъпва с изтичане срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер. Когато в предизвестието като основание за прекратяване са посочени едни основания, а в заповедта- други, следва да се счете, че релевантните основания са тези, които са посочени в предизвестието (решение № 53/ 16.03.2012 г. по гр.д.№ 854/ 2011 г., III г.о., ВКС). Няма законова пречка мотивите в уволнителното волеизявление да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни. Важното е от съдържанието на акта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение (решение № 314/ 30.10.2014 г. по гр.д.№ 840/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и цитираните в него). Мотивите на акта за уволнение могат да се изчерпят само с цитиране на съответната правна норма или само с възпроизвеждане на текста на съответния фактически състав (решение № 46/ 04.07.2011 г. по гр.д.№ 16/ 2010 г., IV г.о., ВКС). Трудовото правоотношение може да бъде прекратено законно от работодателя и с писмено предизвестие без издаването на изрична заповед. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата. Този е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то, включително и дали е преодоляна закрилата по чл.333 КТ (решение № 559/ 09.07.2010 г. по гр.д.№ 650/ 2009 г., IV г.о., ВКС). Поставения в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК трети въпрос е разрешен в обжалваното решение в съответствие с така установената практика, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Въведеното основание „очевидна неправилност“ е самостоятелно и различно от основанията, посочени в ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2 ГПК е налице при установимо от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акт. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая касаторът не е изложил каквито и да е било доводи във връзка с общо въведеното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност, като атакуваното решение не може и да бъде преценено нито като явно необосновано, нито като постановено при приложение на закона в неговия противоположен смисъл или при прилагане на отменена или несъществуваща законова разпоредба. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 1162/08.03.2023 г. на СГС, ІІ- А въззивен състав по гр.д. № 11791/2022 г. С оглед изхода на спора Л.С. следва да бъде осъден да заплати на „Булгартрансгаз“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,