Определение № 223 от 17.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 890/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на О. Т. против определение № 245/27.01.2020 г. по ч.-гр.д.№ 112/ 2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 5376/10.10.2019 г. по т.д.№ 885/2019 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено, като недопустимо, производството по делото, поради липса на активна процесуална легитимация на жалбоподателя – ищец, за предявяване на иска, с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, като постановено в противоречие със закона и необосновано. Тъй като изключването му, като съдружник в ответното дружество – „Билтрейд Груп„ ООД, с атакуваното по чл.74 ал.1 ТЗ решение на ОС на дружеството от 03.05.2019 г., се явява повторно, след предходно изключване - с решение на ОС на дружеството от 22.03.2019 г., според жалбоподателя второто решение не поражда правни последици, тъй като е взето извън пределите на компетентност на ОС. Неправилен, като незаконосъобразен е ,според страната, изводът на САС, че няма качеството на съдружник и това води до недопустимост на предявения от него иск, тъй като релевантният момент, към който се преценява това обстоятелство е датата на подаване на исковата молба. В настоящия случай, към този момент ищецът е съдружник, видно от справката по партидата на ответното дружество в Търговския регистър / поради неизвършено вписване на изключването с първото решение на ОС /. Съгласно чл.140 ал.4 ТЗ изключването на съдружник има действие от вписването в търговския регистър. В останалата си част частната жалба съдържа съображения, относими към произнасяне по съществото на спора, каквото не е атакуваното произнасяне на въззивния съд – по допустимостта на иска, както и досежно нищожността на атакуваното с иска по чл. 74 ал.1 ТЗ повторно решение на ОС, за изключването на ищеца като съдружник, като взето извън компетентността на ОС и по отношение което са приложими последиците на чл.604 ГПК, при предявен иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Ответната страна - „Билтрейд Груп „ ООД – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на общия селективен критерий - формулираните въпроси са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Ищецът атакува с иск по чл. 74 ал.1 ТЗ решенията на ОС на ответното дружество „ Билтрейд Груп „ ООД, взети на 03.05.2019 г., едно от които - за изключването му като съдружник. С предходно решение на ОС от 22.03.2019 г. същият е изключен като съдружник, но изключването му не е вписано в Търговския регистър, тъй като производството по подаденото заявление за вписване е спряно, на основание чл. 536 ал.1 т.1 ГПК вр. с чл.19 ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, до приключване на съдебно производство по оспорване законосъобразността на решенията на ОС от 22.03.2019 г.. За да потвърди първоинстанционното определение за недопустимост на иска, с оглед предходното решение на ОС за изключването на ищеца като съдружник, въззивният съд се е обосновал с константната съдебна практика, че решенията на ОС за изключване на съдружник пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници, а предвиденият в чл.140 ал.4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им се проявява единствено по отношение на трети лица. Предявеният от ищеца иск по чл.74 ал.1 ТЗ, за оспорване решението на ОС на ответното дружество от 22.03.2019 г., за изключването му като съдружник не се отразява на така приетото незабавно действие на изключването между него и дружеството и висящността на производството по такъв иск не поддържа качеството му на съдружник. Изрично съдът е коментирал, че дори положително съдебно решение по този иск би било без значение, тъй като би имало действие единствено занапред. Следователно, към датата на подаване на исковата молба ищецът не е имал качеството съдружник и съответно – необходимата легитимация да предяви иска за отмяна на решенията на ОС от 03.05.2019 г.. В изложението по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК жалбоподателят е формулирал следните въпроси: 1/ Предвиденият в чл.140 ал.4 ТЗ конститутивен ефект на вписване / на обстоятелството по изключване на съдружник / намира ли своето проявление спрямо трети за дружеството лица, в това число и за компетентния съд ?; 2 / След като изключването на съдружника не е вписано в Търговския регистър, завършен ли е правопораждащия фактически състав и настъпила ли е целената правна промяна, а именно – изгубване качеството „съдружник„ на ищеца в ответното дружество, за третите лица, в това число и за компетентния съд ? ;3/ Предвид факта, че и двете решения за изключването на ищеца като съдружник, взети от ОС на 22.03.2019 г. и процесното - на 03.05.2019 г., не са вписани в Търговския регистър и на основание чл.140 ал.4 ТЗ, придаващ конститутивно действие на вписването, може ли съдът, като трето за дружеството лице, да изведе извод, че ищецът няма качеството „съдружник„ в ответното дружество и на това основание да прекрати производството като недопустимо?; 4/ Предвид факта, че и двете решения на ОС, за изключването на ищеца като съдружник в ответното дружество - от 22.03.2019 г. и 03.05.2019 г. - не са вписани в търговския регистър и на основание чл.140 ал.4 ТЗ, придаващ конститутивно действие на вписването, ищецът съдружник ли е в ответното дружество в отношенията с трети лица, в това число и за компетентния съд ? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с решение № 690/03.12.2008 г. по т.д.№ 349/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС и с решение № 135/09.11.2009 г. по т.д.№ 184/2009 г. на І т.о. на ВКС. Макар непосочено в изложението, приложено е и решение № 39 по т.д.№ 526/2010 г. на І т.о. на ВКС. Всички въпроси – първите два формулирани общо, а следващите - фактологично отнесени към конкретната фактическа обстановка по спора – по същество се отнасят до това: след като изключването на съдружник не е вписано в търговския регистър, съобразимо ли е изключването в производство по иск по чл.74 ал.1 ТЗ от решаващия спора съд, предвид конститутивното действие на вписването, съгласно чл.140 ал.4 ТЗ, и има ли съдът качеството на „трето добросъвестно лице”, по смисъла на чл.10 ЗТТРЮЛНЦ, спрямо което изключването следва да се счита несъществуващо обстоятелство. Въпросите биха удовлетворили общия селективен критерий, ако съдът - при разрешаването на спор между някоя от страните и трето за дружеството лице – би приел, че изключването на съдружника / ако би било от значение за спора /, макар невписано в Търговския регистър, е противопоставимо на третото лице, в случай че същото е добросъвестно, но не и при разрешаването на спор между съдружник и дружеството, с предмет законосъобразността на изключването му от същото. Впрочем, в пълно съответствие с приетото от въззивния съд е цитираната съдебна практика, поради което и да се приеме удовлетворен общия, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение