Определение № 932 от 21.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2400/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „МК ФЕРА ВИТА 1“ ЕООД, [населено място], Русенска област срещу решение № 63 от 14.05.2024 г. по в. т. д. № 3/2024 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 89 от 20.06.2023 г. по т. д. № 143/2022 г. на Русенски окръжен съд, с което по предявения от ЗКПУ „ВОЛОВО”, [населено място], Русенска област иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК е прекратено „МК ФЕРА ВИТА 1“ ЕООД. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът излага оплаквания, че въззивният съд неправилно е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на ответното дружество. Оспорва обусловилото отхвърлянето на исканията му по доказателствата от въззивния съд становище на състава на апелативния съд, че доколкото предмет на делото е иск по чл. 517, ал. 4 ГПК за спора не е значим въпросът дали ответното дружество има имущество и за едноличния собственик на капитала му би възникнало вземане към дружеството при прекратяването му, от което да се удовлетвори взискателят ищец в настоящия исков процес. Релевира доводи за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК и за неправилност на изразеното от въззивния съд разбиране, че не е засегнато правото на ответника да участва в делото. Счита за неправилно заключението на въззивния съд, че докладът на първоинстанционния съд отговаря на изискванията на закона, като поддържа, че пропускът за даване указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти не е отстранен от въззивната инстанция. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния акт. Поставя следните въпроси: „1. Представлява ли съществено процесуално нарушение непълният или неточен доклад по делото пред първоинстанционния съд? Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните относно релевантните за иска обстоятелства и за разпределението на доказателствена тежест за тях, ако първоинстанционният съд не го е сторил и са налице изрични оплаквания във въззивната жалба за това?; 2. Задължена ли е страната в хипотезата на чл. 142, ал. 2 ГПК в случай, че упълномощеният от нея адвокат е служебно възпрепятстван да се яви, да поиска отлагане на делото или да упълномощи друг адвокат да я представлява по същото дело?; 3. Длъжен ли е съдът в производството по предявен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК да разглежда заявени възражения и да събира доказателства за стойността на собствения капитал на ЕООД, чието прекратяване се иска?“. Касационният жалбоподател твърди, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС – Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а по третия въпрос изтъква несъответствие на въззивния акт с практиката на ВКС, обективирана в решение № 149 от 22. 02. 2016 г. по т. д. № 1747/2014 г. на ВКС, II т. о. Вторият и третият въпрос са въведени с изложението на касатора по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касация ЗКПУ „Волово“ е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните няма спор, че „МК ФЕРА ВИТА” ЕООД е длъжник на ищеца ЗКПУ „ВОЛОВО”, както и че за събиране на вземането по издадения в полза на кооперацията изпълнителен лист № 166/14.07.2020 г. по т. д. № 231/2017г. на Русенски окръжен съд е било образувано изпълнително дело № 51/2020 г. по описа на СИС при Русенски районен съд, което е прехвърлено при ЧСИ и образувано като изп. д. № 853/2021 г. по описа на ЧСИ В. Н.. Установил е, че със запорно съобщение на съдебния изпълнител е бил наложен запор върху всички дялове, притежавани от длъжника в ответното „МК ФЕРА ВИТА 1” ЕООД, като запорът е бил вписан по партидата на дружеството в ТР на 26.11.2020 г., а длъжникът - уведомен за насочване на изпълнението към дяловете му от капитала на дружеството. Въззивният съд е посочил, че към 18.10.2021 г. взискателят ищец в настоящото производство е имал следните вземания срещу длъжника по изпълнителното дело: 50 280 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.08.2017 г. до 18.10.2021 г. в размер на 21 494, 70 лв., 4 401 лв. лихва за забава и 6 989, 32 лв. разноски. Решаващият състав е констатирал, че с постановление от 18.10.2021 г. съдебният изпълнител е овластил взискателя по изпълнителното дело да предяви пред Русенски окръжен съд иск за прекратяване на „МК ФЕРА ВИТА 1” ЕООД. Приел е, че ищецът признава неизгодния за него факт, че в хода на исковия процес е извършено частично погасяване на вземането му към длъжника, тъй като му е заплатена общата сума от 10 000 лв. С оглед гореизложеното съдът е направил извод, че овластеният да предяви конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК ищец ЗКПУ „ВОЛОВО“ притежава качеството на взискател, изпълнителното производство за събиране на вземането му от длъжника е висящо и взискателят е насочил изпълнението върху всички дялове от капитала на ответното дружество, като запорът е вписан и след него няма данни за удовлетворяване на взискателя изцяло. Поради това съдът е счел, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за прекратяване на ответното търговско дружество. В решението са изложени съображения, че възражението на ответника, че притежаваните от длъжника дялове в „МК ФЕРА ВИТА 1” ЕООД са с отрицателна стойност, тъй като пасивите на дружеството превишават активите му, поради което е невъзможно удовлетворяването на взискателя в производството по принудително изпълнение, респ. в производство по ликвидация на ответното дружество не е от значение за основателността на предявения иск по чл. 517, ал. 4 ТЗ. Съставът на въззивния съд е изтъкнал, че с оглед правно-организационната форма на ответника - едноличното ООД, при която длъжникът притежава всички дялове, право по чл. 125, ал. 3 ТЗ спрямо дружеството не възниква и по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК не може да се обсъжда възражение, че в полза на длъжника не съществува вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ, тъй като според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието му като съдружник, пасивът превишава активите на дружеството. Въззивният съд е намерил за неоснователни въззивните доводи на ответника по иска за допуснати процесуални нарушения от окръжния съд, а именно за неспазване на правилото на чл. 142, ал. 2 ГПК и за неизготвяне на пълен, ясен и точен доклад по делото. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационен контрол се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Процесуалните въпроси по т. 1 от изложението на касатора, които се отнасят до задълженията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, са обуславящи изхода на спора, но по отношение на тях не е обоснована допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. ОСГТК на ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба или отговорът към нея съдържа оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по чл. 146 ГПК, тъй като характерът на въззивното производство изключва повтаряне на действията, дължими от първата инстанция, а дължи даване на указания на страните за възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства. В случая въззивният съд не се е отклонил от задължителните постановки на тълкувателното решение. Във въззивната жалба на ищеца са изложени доводи за непълен и неясен доклад, като се поддържа, че ищецът е бил лишен от възможността да докаже възраженията си за извършени частични плащания в полза на ищеца и за „отрицателна стойност“ на дружествения дял на длъжника, тъй като пасивите на ответното дружество превишават активите му. Във връзка с тези оплаквания са направени искания за приемане на 2 бр. платежни нареждания за извършени на 20.03.2023 г. и 6.12.2022 г. плащания в полза на ищеца на общата сума от 10 000 лв. Въззивният съд е отхвърлил искането за допускане на писмените доказателства, като е посочил, че с изготвения от първоинстанционния съд доклад на ответника са дадени изрични указания, че в негова тежест е да докаже удовлетворяването на ищеца взискател, и ответникът е имал възможност за ангажирането на такива в първоинстанционното производство. Посочен е и допълнителен аргумент, че ищецът не оспорва частичното погасяване на вземането му към длъжника едноличен собственик на капитала на ответното дружество, а именно за сумата от 10 000 лв., като последното е прието за установено във въззивното решение. По повод второто възражение на ответника в откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция са направени искания за приемане на писмени доказателства – баланс към 31.03.2024 г. на ответното дружество и отчет за приходите и разходите му и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, които са отхвърлени от въззивния съд с оглед становището му, намерило израз и във въззивното решение, че с оглед правно-организационната форма на ответника по предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК съдът не разглежда възражения в насока, че пасивите на ответното дружество превишават активите му. В този смисъл въззивният съд не е споделил тезата на въззивника за непълнота на доклада, извършен от първоинстанционния съд, което наред с направените от ответника искания по доказателствата, отхвърлени от въззивната инстанция, е обосновало и липсата на дадени от апелативния съд указания на ответника за предприемане на процесуални действия по ангажиране на доказателства. Като е процедирал по посочения начин въззивният съд се е придържал към задължителната практика на ВКС по поставения процесуален въпрос. Правилността на заключението на апелативния съд за пълнота на изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото не подлежи на контрол в производството по чл. 288 ГПК, като съображения във връзка с предпоставките за уважаване на конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, съответно подлежащите на доказване факти в производството по този иск ще бъдат изложени по последния въпрос, въведен с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Вторият процесуален въпрос на касатора, който се отнася до тълкуването и приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК, не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на спора. Този въпрос е формулиран във връзка с твърдения за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на посоченото процесуално правило. С оглед вече изложеното, поради отказ на въззивния съд да допусне доказателства по искане на ответника е останало недоказано възражението му, че според баланса на ответното дружество към 31.03.2024 г. сумата на пасивите превишава тази на активите. Недопускането на посочените от ответника доказателства не е обосновано от състава на въззивния съд с отсъствието на процесуално нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК по отношение на ответника, а с невъзможността ответникът по иска по чл. 517, ал. 4 ГПК да прави такива възражения. Ето защо поставеният процесуален въпрос е ирелевантен за конкретния спор. Поради несъответствието на въпроса с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК не се налага обсъждането на наличието на допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, релевирани от касатора. Въпросът по т. 3 от изложението на касатора, който се отнася до значението за уважаването на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК на обстоятелството дали пасивите на ответното по иска дружество превишават активите му отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да е с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. Не са налице обаче въведените с изложението на касационния жалбоподател допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По въпроса относно предпоставките за уважаване на конститутивните искове по чл. 517, ал. 3 и 4 ГПК е формирана постоянна практика на ВКС - решение № 77 от 06.06.2013 г. по т. д. № 573/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение по т. д. № 877/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 146 от 07.11.2013 г. по т. д. № 1041/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 104 от 10.07.2014 г. по т. д. № 2144/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. Съгласно посочената практика на ВКС конститутивният иск по чл. 517, ал. 4 ГПК е предоставен на взискателя в изпълнителното производство, когато длъжникът не е изпълнил задължението си да плати при насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството. Ищец по иска е взискателят, а ответник - дружеството, чието прекратяване се иска. Предпоставките за прекратяване на търговско дружество по чл. 517, ал. 4 ГПК са уредени точно и изчерпателно в разпоредбите на чл. 517, ал. 1 и ал. 4 ГПК: ищецът следва да има качеството на взискател; наличие на висящо изпълнително производство; изпращане от съдебния изпълнител на запорно съобщение до Агенцията по вписвания и уведомяване на дружеството от Агенцията за вписания запор върху дела на длъжника; овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на дружеството, в което длъжникът притежава запорираните дялове, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение до този момент не е удовлетворено. При наличие на посочените предпоставки погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към исковия процес факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК и неговото отхвърляне. Изводите на въззивния съд напълно кореспондират с посочената практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, поради което не са налице въведените от касатора допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не установява твърдяното от касатора противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС посоченото от него решение № 149 от 22. 02. 2016 г. по т. д. № 1747/2014 г. на ВКС, II т. о., доколкото в него е дадено приложимо за иска по чл. 517, ал. 3 ГПК разрешение, че ако към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, пасивите /без собствения капитал, резервите и финансови резултат/ превишават активите на дружеството и дружественият дял на съдружника с отрицателна стойност, съдружникът няма вземане към дружеството за равностойността на дела си и искът на взискателя по чл. 517, ал. 3 ГПК подлежи на отхвърляне поради невъзможност да се постигне целения с предявяването му правен резултат. Доколкото е постановено по спор по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК, решението на ВКС, на което се позовава касаторът, не съставлява практика по искове с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК и не може да обоснове съществуването на допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд. С оглед резултата по делото на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 1500 лв., чието договаряне и плащане се установява от договор за правна защита и съдействие от 14.10.2024 г. и преводно нареждане от 15.10.2024 г. на „Уникредит Булбанк“ АД. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение