Определение № 4278 от 04.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3455/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Х. Х., чрез адв. Б. Б., срещу разпореждане № 1206 от 01.07.2026 г. по в.гр.д. № 622/2025 г. на Окръжен съд – Перник, с което е върната касационна жалба вх. № 5278 от 25.06.2026г., подадена от Ц. Х. Х. против въззивно решение № 201 от 01.06.2026 г., постановено по същото дело. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване в случай, че при извършеното разпределение на ползването на недвижим имот са нарушени частите на страните по делото, поради което съдът е бил длъжен да изпрати преписката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна /ищец по делото/, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. Х. Х., с която е поискано на основание чл. 32, ал.2 ЗС да се извърши разпределение на ползването на съсобствен поземлен имот. С решение № 201 от 01.06.2026 г. по в. гр. д. № 622/2025 г. на Окръжен съд – Перник е отменено решение по гр. д. № 1422/2024 г. на Районен съд – Радомир и на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на съсобствен поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място]. Против въззивното решение е постъпила касационна жалба с вх. № 5278 от 25.06.2026г., подадена от Ц. Х. Х.. С обжалваното разпореждане касационната жалба е върната. Прието е, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като е постановено по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС. Обжалваното разпореждане е правилно. Според чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК касационната жалба се връща от въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3 ГПК. Съгласно императивното правило на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК въззивните решения в производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС не подлежат на касационно обжалване. Следователно правилно въззивният съд е приел, че касационната жалба е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е върнал същата. Неоснователни са доводите в частната жалба, че обжалваното решение е неправилно и въззивният съд е бил длъжен да изпрати касационната жалба на ВКС. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК изключва от обхвата на касационния контрол всички решения, постановени в производство по чл. 32, ал.2 ЗС, без да въвежда изключения в зависимост от това дали страдат от твърдян от страна по делото порок или не. Ето защо и в хипотеза на постъпила касационна жалба против решение по иск по чл.32, ал.2 ЗС, въззивният съд в изпълнение задължението си по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК следва да върне жалбата. Несъгласието на страната с решението в частта му за разноските също не може да преодолее въведената с чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК необжалваемост на въззивното решение. По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение