Определение № 2763 от 02.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1642/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Х. Б., срещу определение № 1650/29.05.2025г., постановено по т.д. №1014/2025г. на ВКС, 2 т.о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №10272/01.07.2022г. по ч.гр.д. № 5877/ 2024г. на СГС, с което е потвърдено определение на СРС по гр.д. № 48171/2021г., в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса по въззивната жалба. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че ВКС неоснователно е счел, че обжалваното определение на СГС е по търговско дело, като твърди, че делото е гражданско, със страни две физически лица. Поддържа, че делото е разгледано по процесуалните правила за гражданско дело, а не по специалния ред като търговско дело. Сочи, че обжалваният акт и частната му жалба касаели освобождаване от държавна такса, а не акт по съществото на спора. С оглед изложените доводи претендира отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като обсъди доводите на страните и материалите по делото намира следното: С атакуваното определение, състав на ВКС, Второ т.о. е оставил без разглеждане частната жалба на В. Х. Б. срещу определение № 10272/ 01.07.2022 г. по ч.гр.д. № 5877/ 2024 г. на СГС, с което е потвърдено обжалвано определение на СРС по гр.д. №48171/2021г., в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаването му от държавна такса за сумата от 200 лв., дължима по подадена от него въззивна жалба. Съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.4 ГПК, според която не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, т.е. с цена на иска до 5000лв. за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела. Приел е, че делото по предявения иск по чл. 422 ГПК е с търговски характер, тъй като негов предмет е вземане, възникнало във връзка с неизпълнение на търговска сделка – договор за продажба на дружествени дялове. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба, с която е сезиран, е процесуално допустима и следва да се разгледа по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, тъй като е насочена срещу определение, с което друг състав на ВКС е оставил без разглеждане частна жалба, т.е. налице е преграждащ акт. Същата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и следва да бъде разгледана по същество. ВКС, състав на Първо търговско отделение намира, че обжалваният съдебен акт е правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Както се посочва в мотивите на ТР № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК не е идентично с „търговски спор” по смисъла на глава 32 ГПК, и процесуалният ред, по който се разглежда делото (общ или по реда на особеното производство по търговски спорове) не е установен от закона критерий за разграничаване на делата на граждански и търговски. Следователно са неоснователни доводите на жалбоподателя, че делото е разгледано като гражданско от съдилищата, а не по реда по чл. 365 ГПК като търговско. В мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че обективен критерий за различаване на видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото. Като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност. Договорът за прехвърляне на дружествени дялове е особен вид договор, който има действие не само за страните по него, а и за третото неучастващо лице – дружеството с ограничена отговорност / в този смисъл решение № 25 от 10.06.2016 г. по т.д. № 3113/2014 г., I т.о. на ВКС и др./, като същият е регламентиран от разпоредбите на Търговския закон / чл.129 ТЗ/. С оглед спецификата на договора, следва да се приеме, че искът за неизпълнение на задължения по него съставлява търговско дело. Настоящият спор не попада в приложното поле на разпоредбата на чл.113 ГПК /ДВ, бр. 100/20.12.2019 г./, съгласно която делата на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, въпреки че спорът е между физически лица, както се сочи от жалбоподателя. Изяснено е в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, че при тълкуване на посочената процесуална норма преценката за това, дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в §13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР ЗЗП/, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор. Посоченото определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл.2, б. „б.“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Искът е между физически лица и не е приложима потребителска защита, която да обуславя разглеждането на делото като гражданско. Обжалваното определение се явява в съответствие с практиката на ВКС за разграничаване на гражданските и търговски дела при преценка необжалваемостта на постановени по тях актове, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед гореизложените мотиви, частната жалба е неоснователна. Воден от горните съображения, ВКС, ТК, Първо търговско отделение