Определение № 574 от 09.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4345/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Е. К. Д., чрез пълномощника й адв. Й. К. Л., срещу определение № 76 от 14. 02. 2022 г. по гр. д. № 48/2022 г. на ОС – Видин, 2 с-в, потвърждаващо определение от 23. 09. 2021 г. по гр. д. № 1775/2020 г. на РС – Видин, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка по чл. 248 ГПК, за допълване на решение № 332 от 02. 07. 2021 г. по гр. д. № 1775/2020 г. на ВРС в частта за разноските, чрез осъждане на ищцата М. Г. С. да заплати на Е. К. Д. сумата 600 лв. разноски, направени при разглеждане пред районния съд на производството по допускане на делбата и представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Твърди се незаконосъобразност на определението поради постановяването му в нарушение на чл. 78, ал. 3 ГПК, при несъобразяване с обстоятелството, че предявеният от М. С. против Е. К. Д. и В. К. Т. иск с правно основание чл. 69 ЗН е бил отхвърлен по отношение на Е. Д.. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК.

Подаден е отговор на частната жалба от ищцата М. Г. С., чрез адв. Е. Б. С., с който се поддържа правилност на въззивното определение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, прие следното:

За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е съобразил, че делото е имало за предмет предявен от М. С. срещу В. К. Т. и Е. К. Д. иск за делба на недвижим имот – апартамент, оставен от наследодателката на ищцата Т. К. Т. (нейна майка) и съпруга й К. Т. (баща и наследодател на ответниците), като Т. и К. Т. са придобили собствеността на основание договор за покупко-продажба, в режим на СИО. Искът срещу Е. Д. е отхвърлен по съображения, че наследствената й идеална част от правото на собственост е била придобита от брат й по давност, който е владял същата от 1. 06. 2010 г. (сключване на предварителен договор за замяна, с който се е задължила да прехвърли на брат си В. Т. собствеността върху притежаваните от нея идеални части от процесния апартамент) до предявяване на иска за делба. Ответницата Е. Д. е признала факта, че от 1. 06. 2010 г. само брат й владее имота, включително и наследствената й идеална част от правото на собственост.

При тези данни съдът е приел, че не следва да бъде ангажирана отговорността на ищцата М. С. за разноските, направени пред районния съд, в първата фаза на делбеното производство, от ответницата Е. Д., тъй като ищцата е била длъжна да предяви иска за делба срещу всички съсобственици на имота, които са задължителни необходими другари, и не е могла да узнае, че от 1. 06. 2010 г. (сключване на предварителния договор за замяна, който е с недостоверна дата) ответницата Е. Д. е предала доброволно владението върху наследствената й идеална част на брат си В. Т., който е придобил същата по давност.

Частната жалбоподателка е формулирала общо 13 въпроса (3 във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и 10 във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), които въпроси поставят за разглеждане следните проблеми:

1. Налице ли са предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК за ангажиране отговорността на ищцата за разноските, направени пред първоинстанционния съд от съделителя-наследник, по отношение на когото искът за делба е отхвърлен, тъй като неговата идеална част е придобита по давност от друг наследник-също ответник от иска, ако изявлението за придобивна давност е направено за пръв път в делбеното производство, владението на идеалната част се основава на сключен между двамата съделители предварителен договор, фактът на предаване на владението върху идеалната част е признат в делбеното производство от ответника срещу когото искът е отхвърлен и ищцата не е знаела и не е могла да узнае за придобиването, на оригинерно основание, на наследствената идеална част на един от наследниците от друг наследник.

2. Дали в коментираната хипотеза съсобственикът, който е отстъпил на друг съсобственик владението върху наследствената си идеална част преди повече от 10 години преди предявяване на иска за делба, е дал повод за завеждане на иска за делба.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения на страните и събраните по надлежния ред доказателства.

Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди разрешаването на въпросите в противоречие с ППВС № 7/1973 г., определение № 152 от 08. 06. 2015 г. по ч. гр. д. № 6646/2014 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 192 от 15. 11. 2019 г.по ч. гр. д. № 1306/2019 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 226 от 05. 06. 2013 г. по ч. гр. д. № 3125/2013 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 68 от 20. 03. 2017 г. по гр. д. № 2868/2016 г., 1 г.о., определение № 13 от 29. 01. 2015 г. по гр. д. № 2755/2013 г., 2 г.о., определение № 252 от 11. 07. 2014 г. по гр. д. № 2024/2014 г., 1 г.о., определение № 4 от 06. 01. 2011 г. по гр. д. № 542/2010 г., 2 г.о.

Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се твърди, че обсъждането на въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос, тъй като същият не е обсъждан в посочената от частния жалбоподател практика на ВКС и на ВС на Република България.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос, тъй като същият е обсъждан в определение № 676 от 10. 04. 2023 г. по ч. гр. д. № 4889/2022 г. на ВКС, 1 г.о. и повторното му разглеждане не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правота.

Прието е в цитираното определение, че в коментираната хипотеза ищцата е следвало да насочи иска за делба срещу всички лица, за които има данни да притежават дял от делбения имот, и не е могла да знае предварително за наличието на частен договор между двама съделители, който слага начало на давностно владение по отношение на идеалната част на единия от тях, а и само съдът може да прецени дали тази идеална част е била придобита по давност. Затова същата не дължи на съделителя, по отношение на когото искът за делба е отхвърлен, направените от същия разноски при разглеждане на делото пред първата инстанция.

Настоящият състав споделя това становище. Действията на ищцата по предявяване на иска за делба срещу всички наследници на собствениците на имота не са неправомерни, а напълно законосъобразни, тъй като съсобствениците са задължителни необходими другари в делбеното производство, а и делба, извършена без участие на всички съсобственици, е нищожна. Изявлението за придобивна давност е направено за пръв път в делбеното производство, владението е основано на писмен договор без достоверна дата, сключен между двама от съсобствениците, за който договор и за осъщественото въз основа на него владение ищцата не е знаела и не би могла да научи преди предявяване на иска. Затова не би могло да се приеме, че в процесния случай ищцата е предизвикала неоснователен правен спор и следва да поеме отговорността за разноските, направени в първата инстанция от съделителя, по отношение на когото искът за делба е отхвърлен.

Вторият въпрос е неотносим към процесуалноправния спор – спорът е не дали ответницата е дала повод за завеждане на делото и дължи на ищцата направените от последната разноски в делбеното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а дали ищцата е предизвикала неоснователен правен спор, предявявайки иска за делба и срещу частната жалбоподателка, като един от наследниците на собствениците на делбените имоти, и следва ли да поеме отговорността за разноските, направени от същата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, заради отхвърлянето на иска за делба по отношение на нея.

Третият въпрос също не би могъл да обуслови допускане до касационен контрол на въззивното определение, тъй като касае съществото на материалноправния спор, а не спорът за отговорността за разноските при отхвърляне иска за делба по отношение на един от наследниците, заради придобиване по давност на идеалната му част от друг наследник, за което ищецът не е знаел и не е могъл да узнае преди предявяване на иска.

Определението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се осъществява само в случай на допускане до касационно обжалване на определението. В случая обжалваното определение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, тъй като изводите на въззивния съд съответстват на събраните доказателства и не противоречат на правилата на формалната логика. Посочените в изложението пороци на решението, представляващи оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му.

По изложените съображения настоящият състав