Определение № 163 от 02.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1525/2011 г.
ВКСIV гражданско отделение02.04.2012 г.докладчик Райчева
Диспозитив
прекратява производството гр.д.№1525/2011г. по описа на Върховния касационен съд. Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е основно решение от 17.12.2010г. и допълнително решение от 17.06.2011г. по гр.д.№2024 / 2007г., с което Градски съд София е уважил искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от Д. Д. срещу С. Х. и е отхвърлил насрещния иск на С. А. с правно основание чл.97, ал.3 ГПК/отм./, вр. с чл.118 ГПК/отм./. Жалбоподателят – С. А. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваните основно и допълнително решения е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът Д. С. Д. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо. С обжалваните решения-основно и допълнително въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумите 5000 лева, представляваща невърнат заем и за сумата 79,10 лева лихва за забава, предявени от Д. Д. срещу С. Х. и е отхвърлил насрещния иск на С. А. с правно основание чл.97, ал.3 ГПК /отм./, вр. с чл.118 ГПК/отм./, за признаване за установено, че разписка от 11.10.2001г. за получени от него 5000 лева е неистински документ. Така постановените въззивни решения – основно и допълнително са обжалвани с касационни жалби от С. А. Х. на 28.02.2011г. и 15.07.2011г. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбите е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на всеки иск е до този размер, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид изложените съображения, съдът