Определение № 282 от 05.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1165/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. К. от [населено място] - чрез процесуалния му представител адв. З. Г., срещу решение № 396 от 29.07.2011 г. по в. гр. д. № 637/2011 г. на Благоевградски окръжен съд. С посоченото решение е отменено решение № 2301 от 14.04.2011 г. по гр. д. № 1817/2010 г. на Районен съд - Разлог в обжалваната пред въззивната инстанция част и е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против Л. А. К. иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане за сумите 6 000 лв. - главница по запис на заповед от 14.09.2009 г., ведно със законната лихва от 28.04.2010 г. до окончателното плащане, и 620 лв. - разноски за заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение № 1886 от 29.04.2010 г. по ч. гр. д. № 603/2010 г. на Районен съд - Разлог. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание. Ответникът Л. А. К. от [населено място] е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който е изразено становище за недопустимост на касационната жалба поради необжалваемост на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 ГПК, алтернативно - за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, въведено с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК, са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до10 000 лв. - за търговски дела. Съгласно § 26 ЗИДГПК законодателното изменение е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” - 21.12.2010 г., като в § 25 ЗИДГПК е предвидено, че по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите - пред съответната инстанция, дела. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв. Касационната жалба е подадена на 01.09.2011 г., т. е. след влизане в сила на изменението на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/21.12.2010 г., от която дата делото следва да се счита за висящо пред касационната инстанция. Предвид разпоредбите на § 25 и § 26 ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., и с оглед цената на предявения иск, която е под лимитирания в чл.280, ал.2 ГПК минимален размер за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,