Определение № 2457 от 01.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 447/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 685 от 29.11.2024 г. по в. т. д. № 526/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, 11-ти търговски състав. С него е потвърдено решение 658 от 07.05.2024 г. по т. д. № 2150/2022 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, VІ-12 състав, в обжалваната от ЗД БУЛ ИНС АД част, с която касаторът е осъден да заплати на ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД сумата 184 702.10 лв. – частичен иск от общо 369 404.19 лв., на основание чл. 411 КЗ, представляваща заплатени щети за лек автомобил „Ферари“, модел „Ф3 Трибуто“, с рег. [рег.номер на МПС], по застраховка „Каско+“ на МПС, полица № 440221151003123, както и сумата 11 646.49 лв. – лихва за забава за периода от 28.08.2021 г. до 24.11.2022 г. В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, подробно обосновани, въз основа на които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноските за трите съдебни инстанции. Основните оплаквания на касатора са срещу извода на съда за липса на проявена от водача на л. а. „Ферари“ груба небрежност, представляваща основание за изключване на отговорността на застрахователя съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и Общите условия към застрахователния договор, съответно и отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач по чл. 411 КЗ. Като необоснован и незаконосъобразен се оспорва и изводът на съда за действителността на застрахователния договор по имуществената застраховка „Каско +“. Искането за допускане на касационно разглеждане на жалбата се основава на следните въпроси: 1. Налице ли е проява на груба небрежност при управление на застраховано превозно средство с повече от 50 % над максимално разрешената скорост, след като съдът изследва въпроса, би ли настъпило произшествието, както и дали настъпилите вреди биха били същите или по-малки, ако превозното средство се е движило в рамките на максимално разрешената скорост, което да дава основание на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение за щети по увредено имущество, ако такава възможност е предвидена в условията на застрахователното правоотношение; 2. Зависи ли преценката за наличие на груба небрежност при управление на МПС от конкретните обстоятелства на всеки случай и включва ли тя съзнателно противоправно поведение, свързано с нарушение на правилата за движение по пътищата и осъзнаване на възможния риск от увреждане на застрахованото имущество; 3. Може ли управлението на застраховано превозно средство с повече от 50 % от максимално разрешената скорост винаги да се приеме за проява на груба небрежност, ако конкретната пътна обстановка, при движение с максимално допустимата скорост би могло да се избегне настъпването на произшествието, евентуално настъпилите вреди биха били по-малки, ако превозното средство се е движило в рамките на максимално разрешената скорост; Може ли управлението на застраховано превозно средство с повече от 50 % от максимално разрешената скорост да се счита за проява на груба небрежност, ако конкретната пътна обстановка показва, че произшествието е можело да бъде избегнато или вредите - намалени при спазване на максимално допустимата скорост, но е станало неизбежно поради превишаването й; 4. Поражда ли действие застрахователен договор, ако не е подписан от застрахованото лице и следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички посочени във въззивната жалба възражения. По формулираните въпроси се поддържа наличието на основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация, като е посочена практика на ВКС. Релевира се и самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с основни принципи на правото относно деликта, със закона и събраните доказателства. Ответникът по касация, чрез процесуален пълномощник, моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, като в депозирания в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК развива основно съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 283 ГПК. Въззивният съд, след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства и с оглед становищата на страните, е достигнал до следните фактически и правни изводи: От представените застрахователна полица № 440221151003123 и Общи условия към застраховката, както и от сметката за платена първа вноска от дължимата по процесната застраховка „Каско+“ премия в размер на 5 077,19 лв. (по отношение на останалите части от премията не е бил настъпил падежът за плащане към датата на настъпването на застрахователното събитие, поради което те са погасени посредством прихващане със сумата за обезщетение), се установява, че автомобил „Ферари“ с рег. [рег.номер на МПС] е бил застрахован при ищеца по застраховка "Каско+" за всички рискове, със срок на застрахователно покритие от 27.04.2021 г. до 26.04.2022 г. Като неоснователно е преценено възражението на въззивника, че не било доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение между „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД и собственика на увреденото МПС. Посочено е, че по делото е представена полица по застрахователен договор /на л. 101/, подписана от страните, който е породил своето действие. Поради това и тъй като застрахованият е заплатил първата вноска по застрахователната премия съдът е приел, че са настъпили целените от страните правни последици на сключения между тях застрахователен договор. Според заключението на вещите лица, от техническа гледна точка и от представените по делото доказателства може да се направи извод, че първопричините за настъпване на произшествието са в действията на водача на л. а. „Рекстон“, който не е пропуснал да премине л. а. „Ферари“ и е предприел необезопасена маневра - завиване в обратната посока на магистралата на място, която от професионална и техническа гледна точка не е разрешена, при наличие на непрекъсната лява ограничителна линия и табели, че преди тунела е разрешено обръщане на посоката на движение само на снегорини. Втората причина за настъпване на произшествието е и в действията на водача на л. а. „Ферари“, който при приближаване на тунела и наличие на пътни знаци за поетапно намаляване на скоростта от 120 на 110 до допустимата за тунела 90 км/ч се е движил със значително по-висока скорост около 158 км/ч, поради което не е могъл да спре преди мястото на удара. С оглед тези данни въззивният съд е приел, че пътно-транспортно произшествие е настъпило в резултат от виновното противоправно поведение и на двамата водачи. В пряка причинно-следствена връзка от така извършените от двамата водачи нарушения на правилата за движение по пътищата се е стигнало до сблъсък между управляваните от тях МПС, в резултат на което на последните са причинени щети, описани в съставения впоследствие протокол за пътно-транспортно произшествие. При липса на други доказателства, които да опровергават този механизъм на настъпване на ПТП, съдът е заключил, че всеки от водачите носи поравно отговорност за неговото причиняване. С оглед горното и тъй като установената тотална цена на щетата е в размер на 393 101,92 лв. въззивният съд е формирал извод, че дължимата от ответника сума е в размер на 196 550,96 лв., респ. че искът, предявен в частичен размер от 184 702,10 лв., е изцяло основателен. От правна страна съдът е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 395, ал. 4 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 за вземане на мерки за предпазване на застрахованото имущество, ако изрично е предвидил това в договора. Грубата небрежност е правно релевантна в хипотезата на посочената законова разпоредба; тя не може да бъде дефинирана в застрахователния договор предварително, защото формите на неизпълнението на задълженията по чл. 395, ал. 1 КЗ не могат да бъдат изчерпателно предвидени отнапред, но може да бъде уговорена като основание за изключване на отговорността на застрахователя. Това е сторено в случая с включването на клаузата по т. 9.1.8 в общите условия за автомобилна застраховка "Каско+", според която не се покриват вреди на МПС, причинени от умишлени действия или груба небрежност на застрахования. При липсата на легална дефиниция на това понятие, съдът се е позовал на съдебната практика (решение № 184 от 24.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 3092/2014 г., ІІ т. о.), според която небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай, а грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, т. е. при неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. При наличие на материалноправен спор изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай. С оглед горното решаващият съдебен състав е приел, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен обоснован извод за допусната груба небрежност от водача на застрахования автомобил, която да е единствена причина за настъпване на ПТП, респ. за настъпилите имуществени вреди на застрахованото имущество. Фактът, че водачът на лекия автомобил е шофирал с превишена скорост сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че при управлението на автомобила същият е действал с груба небрежност. Нарушението на закона в този случай се свързва с конкретни пътни условия, които водачът е могъл и е бил длъжен да съобрази (атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозван товар, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост). Не всяко нарушение на установената в закона максимална скорост може да се окачестви като груба небрежност, даваща право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Действително от заключението на САТЕ се установява, че водачът на лекия автомобил „Ферари“ не е съобразил скоростта си на движение с указаната му такава. Това поведение може да бъде небрежно, но не може да се приеме еднозначно и обосновано, че избраната скорост в конкретния случай е проява на груба небрежност и че движението на застрахования автомобил е било в условията на прекомерен и неоправдан риск. В случая не са установени други конкретни действия на водача при управлението на автомобила, които и най-небрежният шофьор не би предприел при конкретната пътна обстановка и които именно да са довели като резултат или поне да са допринесли в значителна степен за увреждането на автомобила. По тези съображения въззивният съд е намерил за неоснователно и направеното от ответника възражение за допусната груба небрежност от страна на водача като основание за изключване на отговорността му по силата т. 9.1.8 от ОУ на автомобилна застраховка "Каско+". С оглед становището на въззивника, че неизпълнението на определени задължения, в резултат на които е настъпило застрахователното събитие, включително „грубата небрежност“ в поведението на застрахования, са елемент от фактическия състав на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, съставът на въззивния съд е приел следното: Правно релевантно за правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение на посоченото основание е такова неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е съществено и предвидимо и последиците от него са значителни с оглед интереса на застрахователя, като това задължение следва да е било предвидено в закон или в застрахователния договор и да е довело до възникване на застрахователното събитие. Установено е категорично по делото, че произшествието е било предизвикано от неправомерните действия на трето лице, които са поставили началото на установения причинен процес. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. С оглед горното отказът на ответника да възстанови на суброгиралия се застраховател съответната част от изплатеното застрахователно обезщетение на основание чл. 411 КЗ е счетен за незаконосъобразен. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение намира, че по делото не се установява приложното поле на касационното обжалване. Първите три въпроса от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаят критериите, въз основа на които поведението на застрахования водач по застраховка „Каско“, във връзка с което са причинени имуществени вреди, може да се определи като проява на груба небрежност, включително в хипотеза, когато е налице управление на МПС с повече от 50 % над максимално допустимата скорост, с оглед освобождаване от отговорност на застрахователя. Въпросите не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно даденото разрешение в посоченото от касатора решение № 366 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 3980/2023 г. на ВКС, ІV г. о. (и цитираните в него), настъпването на застрахователното събитие би било следствие от груба небрежност на застрахования в случаите, в които същият не е положил елементарно внимание и старание и е нарушил основни правила за движение по пътищата. Преценката зависи от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като груба небрежност при управление на моторно превозно средство е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество. Неспазването на основните правила за безопасност на съответната дейност винаги се квалифицира като „груба небрежност“. Проявата на „груба небрежност“ следва да се преценява при конкретните пътни условия и конкретно при избора на скорост на движение тази небрежност е налице тогава, която и най-невнимателният водач би намалил съществено скоростта, с която се движи, за да се избегне настъпването на пътнотранспортно произшествие. Управление на застраховано превозно средство с повече от 50 % от максимално разрешената скорост не винаги е проява на „груба небрежност“, като следва да се съобрази конкретната пътна обстановка и да се прецени дали при движение с максимално допустимата скорост би настъпило произшествието, както и дали настъпилите вреди биха били същите или по-малки, ако превозното средство се е движило в рамките на максимално разрешената скорост. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. В настоящия случай съставът на въззивния съд е основал изводите си именно на така установената практика, а преценката му относно конкретната пътна обстановка, вкл. с оглед поведението на двамата водачи, не подлежи на проверка в настоящата фаза на процеса при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като пряко касае правилността на решението. Освен това от данните по делото (частично обсъденото експертно заключение) е видно, че произшествието би настъпило и ако водачът на „Ферари“ се е движил с позволена скорост, което изключва наличието на проявена груба небрежност от негова страна (в този смисъл е и казуалната част на решението на ВКС по гр. д. № 3980/2023 г., на което касаторът се позовава). Относно последния формулиран в изложението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос следва да се отбележи следното: В първата си част същият не покрива общото селктивно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответства на изразената в обжалваното решение воля на съда. Във връзка с направеното от ответника възражение въззивният съд изрично е отбелязал, че застрахователната полица е подписана от застрахованото лице, поради което въпросът - дали неподписаният застрахователен договор поражда правно действие, няма нужното значение за постановения по делото краен резултат. По въпроса във втората му част - дали въззивният съд следва да се произнесе по всички посочени във въззивната жалба възражения (надлежно включени в предмета на спора), не се установява твърдяното противоречие с посочената практика на ВКС. Съставът на апелативния съд е взел предвид и съответно е дал мотивиран отговор на всички поддържани във въззивната жалба възражения, а както вече се посочи, правилността на преценката за тяхната основателност не подлежи на проверка в производството по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и релевираното самостоятелно селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Освен че не се сочат от касатора конкретни обстоятелства, които да водят до извод, че въззивното решение е очевидно неправилно, такива не се констатират и от съда, тъй като обжалваният съдебен акт не е постановен при допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика, нито при превратно приложение на материалния закон. При този окончателен резултат от правния спор и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника по касация следва да се присъди сумата от 250 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение