Определение № 358 от 15.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 556/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Н. М. О. и М. Н. О. чрез процесуалния представител адв. П.С. срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд №4863 от 11.11.2019г. по гр.д.№ 408/2019г. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила по призоваване на страните като се излагат доводи, че призовката на М. Н. О. не е връчена надлежно. На следващо място се поддържа, че е допуснато нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата, както и че е необоснован изводът на въззивния съд, че не е демонстрирана спрямо ищеца промяна в намерението за своене на целия имот. Ответникът по касационната жалба / ищец по делото/ М. Б. М. чрез процесуалния представител адв. Г.Ю. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационното обжалване не следва да се допуска поради непоставени обуславящи въпроси в изложението и необосноваване на специалните предпоставки на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд е потвърдил решението на Районния съд Разлог №3843/10.07.2018г. по гр.д.№1284/2015г.,поправено с решение №5582/17.10.2018г. и решение №5806/3110.2018г., с което е прието за установено по отношение на Н. М. О. и М. Н. О., че М. Б. М. е собственик по правоприемство на 10.5/156 ид.ч. от сграда с идентификатор .... по КК на [населено място], построена в поземлен имот ...., както и да му предадат владението на тази идеална част от имота. Въззивният съд е приел, че процесната идеална част от вилната сграда, построена в поземлен имот .... КК на [населено място] в размер на 21/156 ид.ч. е придобита в съсобственост по наследяване при равни права между ищеца М. Б. М. и ответника Н. М. О.. Ответникът се е снабдил с констативен нот.акт ....г. на нотариус С.В. рег.№ 389 в Нотариалната камара за цялата идеална част на основание давностно владение. Според разясненията в ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК, за да се придобие собствеността на сънаследствените идеални части, съсобственикът трябва да преобърне с едностранни действия държането на чуждите идеални части във владение. Изследвайки доказателствата по делото, съдът е приел, че в случая нито е налице предаване на владението от наследодателя само на ответника Н. М. О., нито той е отблъснал владението на сънаследника – ищец по делото М. Б. М., поради което е направил решаващ извод, че не е осъществен фактическият състав на чл. 79 ал.1 ЗС. По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: В изложението са въведени доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила по призоваването на М. Н. О. пред въззивния съд, но те не са относими за производството по чл.188 ГПК, защото във връзка с тях не е поставен правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Поставен е материалноправният въпрос дали осъществяваното от Н. М. О. и М. Н. О. служене с имота е било не под формата на владение, а е било осъществявано като държане. По този въпрос се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. При сравнение на мотивите в обжалваното решение и посочената от касаторите съдебна практика се установява следното: В решение № 16 от 17.04.2015г. по гр.д.№ 5652/2014г. на ВКС, І г.о. и решение № 116 от 31.08.2012г. по гр.д.№ 314/2010г. на ВКС, І г.о. е прието, че отблъскване на владението на сънаследника, за да придобие по давност сънаследствените идеални части, не е необходимо, когато владението е установено въз основа на постигнато съгласие за извършване на т.нар. неформална делба. В решение 958 от 15.12.2009г. по гр.д.№ 2246 / 2008 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че чл.82 от ЗС намира приложение при извършена неформална приживна делба и наследникът, в чийто дял се е паднал определен имот, може да се позове на присъединяване на владението от общия наследодател. Според решение № 549 от 30.12.2010 г. по гр.д.№ 217/2010г. на ВКС, ІІ г.о. не е необходимо сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, да демонстрира несъмнено тази промяна на намерението си пред останалите съсобственици, така че да отблъсне техните претенции върху имота, когато е постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т.нар. неформална делба. По настоящото дело съдът е приел, че не е доказано предаване на владение от наследодателя на Н. М. О., нито че е била извършена приживна делба. Следователно липсва идентичност на случаите, посочената съдебна практика е неприложима и не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 по този правен въпрос. Изводите на съда са в съответствие с приетото в ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК. Правните въпроси дали основен ремонт на жилище, с което се разширява площта и се изграждат нови носещи стени може да се приеме като израз на промяна на намерението за своене на владелеца и представляват ли същите демонстрация на новото отношение към вещта на владелеца е обуславящ за делото, но също е разрешен в съответствие с приетото в ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК, според което само извършване на фактически действия от съсобственика не е достатъчно, за да се приеме, че се завладяват частите на съсобствениците, без тяхното владение да е отблъснато. Правният въпрос дали неформално извършени отказ от собственост на съсобственика може да се приеме за начало на придобивна давност не е обуславящ, защото по делото липсват данни и съдът не е приел, че е извършен неформален отказ от право на собственост от ищеца по делото М. Б. М.. Обратно, съдът се е мотивирал, че вилата е ползвана за почивка съвместно от сънаследниците винаги когато им е била нужна за отдих и почивка като последното голямо тържество е било през 2010г. по повод приемането на сина на ищеца за студент по медицина. Достъпът до вилата е прекратен през 2014г. по инициатива на сина на ответника със смяна на ключовете, до тогова не е имало спорове. По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 600 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита от 06.02.2020г. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение