Определение № 1114 от 10.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 614/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] срещу определение № 67 от 10.01.2025 г. по т. д. № 2800/2024 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба срещу решение № 305 от 17.09.2024 г. по в. гр. д. № 437/2024 г. на Пазарджишки окръжен съд. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав, че делото е търговско и следователно постановеното по него решение не подлежи на касационен контрол. Счита, че определящо за вида на делото като търговско или гражданско е обстоятелството, дали същото е образувано и разглеждано по общия ред или по реда за разглеждане на търговските спорове. Според него, доколкото в случая делото е образувано и разглеждано като гражданско и не е извършвана двойна размяна на книжа, то преценката за допустимостта на касационния контрол следва да бъде извършена с оглед установения в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК минимален размер на цената на иска – 5000 лв. Ответниците по частната жалба – „Бул Инс“ АД, [населено място] и третото лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД, [населено място] – не заявяват становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от Агенция „Пътна инфраструктура“ касационна жалба срещу решение № 305 от 17.09.2024 г. по в. гр. д. № 437/2024 г. на Пазарджишки окръжен съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното с нея решение, постановено по търговски спор, не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявения иск с правно основание чл. 410 КЗ е под минимално изискуемия праг за касационна обжалваемост на търговските дела – 20 000 лв. Търговският характер на делото е обоснован с източника на спорното право – договор за имуществено застраховане, който, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, е абсолютна търговска сделка. Определението е правилно. Изводът на първия тричленен състав на ВКС за недопустимост на касационната жалба е в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК. Възникналият между страните спор е свързан със застраховка „Автокаско”, т. е. с едно застрахователно правоотношение. Доколкото застрахователното правоотношение е част от застрахователната дейност, която несъмнено е типична търговска дейност (с оглед изричната норма на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ), то спорът, произтичащ от съществуването на това правоотношение, следва също да бъде квалифициран като търговски. С оглед на това и предвид обстоятелството, че цената на главния иск е под установения за търговските дела минимален размер (8 405.91 лв.), въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че в първата и във въззивната инстанция делото е определено като гражданско и е разгледано по общия исков ред, а не по реда за разглеждане на търговските спорове. Преценката за допустимостта на касационното производство, част от която е и преценката за вида на делото, е предоставена в изключителната компетентност на настоящата инстанция, т. е. без значение е дали същото е образувано и разглеждано от предходните инстанции като гражданско или като търговско. Отделно от това, следва да се отбележи, че производството по търговски спорове по реда на чл. 365 ГПК, съгласно действащата процесуална уредба, е възможно да се развие само когато първа инстанция е окръжният съд, но не и когато по правилата на родовата подсъдност първоинстанционен е районният съд, каквато именно е настоящата хипотеза. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател за противоречие в практиката на ВКС по въпроса за допустимостта на касационното обжалване. Посоченото от него решение № 604 от 22.10.2024г. по гр. д. № 1679/2023 г. на ВКС, IV г. о. не доказва наличието на противоречие, тъй като същото е постановено по иск с цена, надхвърляща 20 000 лв., т. е. над установения в закона минимален размер за търговските дела. С оглед изложеното, подадената от Агенция „Пътна инфраструктура“ частна жаба е неоснователна. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК