Определение № 60378 от 18.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1334/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Г. Р. Р. срещу решение № 40 от 06.03.2020г. по в.гр.д.№ 19/2020г. на ОС Бургас за потвърждаване на решението по гр.д.№ 453/2019г. на РС Карнобат, с което е отхвърлен изцяло предявеният като частичен иск срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве”АД с правно основание чл.432 КЗ за сумата 15 000лв. - част от вземане в общ размер от 30 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от пътно произшествие, настъпило на 16.10.2018г. В касационната жалба е въведен довод за неправилност поради съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Твърдението е, че противоправното поведение на застрахования при ответника по ЗЗГОА водач е установено при условията на пълно доказване. Касаторът се позовава на несъобразяване от въззивната инстанция с ТР №28 от 28.11.2984г. по н.д. № 10/1984г. на ОСНК на ВС, в което е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.122 ППЗДвП-отм. относно задълженията на водача при преминаване покрай животни - задължението „скоростта на движението да се намалява всякога, когато предстои да се премине покрай впрегнати, водени или свободно движещи се животни по пътя, защото и едните и другите могат да се подплашат от приближаващото се мпс и да се отклонят в една или друга посока”. Поддържа, че делинквентът не само, че не е намалил скоростта на управлявания автомобил, но е преминал покрай впрегнатата каруца със скорост 91 км./ч. - малко над разрешената, поради което са налице предпоставките за ангажиране на застрахователната отговорност на ответника. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването при въведена допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК - поради противоречие с ТР №28/84г. по н.д.№ 10/84г. на ОСНК на ВКС по въпроса: Всякога ли трябва да намалява скоростта си на движение водачът на мпс при преминаване покрай впрегнато животно или само в случаите, в които то се е подплашило. При същата допълнителна предпоставка и при твърдяно противоречие на обжалваното решение с решението по т.д.№ 1748/2017г. на І т.о. на ВКС се иска допускане на обжалването по въпроса: Трябва ли при преценка за противоправността на деянието да се прави съпоставка между момента на реакция на водача и момента на възникване на опасността или това винаги са един и същ момент. В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е приела за установено от фактическа страна, че пътното произшествие е настъпило на 16.10.2018 г., около 13,30 часа, на второкласен двупосочен общински път [населено място] - [населено място] при ясно и сухо време на прав равен участък без маркировка и пътни знаци с максимално разрешена скорост за движение от 90 км/ч. Лек автомобил "Опел Астра", управляван от водач М. Й. се движел от [населено място] към Сунгурларе, а пред него, със скорост около 30 км/ч., се движила каруца с конски впряг. Водачът на лекия автомобил възприел каруцата от повече от 300 метра и предприел маневра изпреварване със скорост 91 км/ч. Водачът на каруцата също видял автомобила, но не преценил правилно скоростта и отдалечеността му и насочил коня към входа на сметището, което се намирало вляво от пътя, от другата страна на пътното платно и неозначено с пътен знак или маркировка за отклонение от главния път. Автомобилът се намирал изцяло в лявата лента на пътното платно когато водачът на автомобила възприел опасността - изменението на посоката на движение на коня наляво. Шофьорът предприел аварийно спиране в процеса на изпреварване към момент, към който отстоял на 63, 6 метра от мястото на удара, а опасната зона на спиране на автомобила при скорост на движение 91 км/ч била 76 метра. При това положение, каруцата попадала в опасната зона за спиране и ударът бил непредотвратим. Конят влязъл в сметището, но настъпил сблъсък между предната лява част на автомобила и задната странична лява част на каруцата, където пътувала ищцата, на която била причинена лека телесна повреда. В момента на удара скоростта на автомобила била 57 км/ч., водачът му се опитал да го отклони посоката на движение надясно, за да заобиколи каруцата, но не е разполагал с обективна възможност да стори това, тъй като в процеса на аварийното спиране колелата на автомобила били блокирани. Въззивната инстанция е възприела изводите на експертизата, че при непроменени други условия, водачът е можел да предотврати произшествието, ако се беше движил със скорост не по-висока от 44 км/ч., при която скорост автомобилът е можел да спре преди мястото на удара. Приела е от фактическа страна, че произшествието е настъпило поради неправилна маневра завиване наляво с напускане на пътното платно и навлизане в крайпътна територия, предприета от водача на каруцата. От правна страна е счела, че от събраните по делото доказателства не се установява водачът на лекия автомобил да е действал противоправно, че е недоказано той да е осъществил нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 1 от ЗДвП. Обсъдено е, че маневрата изпреварване е била съобразена с разпоредбите на глава втора, раздел IX от ЗДвП, тъй като към момента, в който водачът я е предприел, не е имало подаден сигнал от водача на изпреварваното пътно превозно средство за изменение на посоката му на движение наляво. Обосновано е, че водачът на лекия автомобил не е могъл и не е бил длъжен да предвиди намеренията на водача на каруцата да завие наляво към крайпътното сметище, което не е било означено с пътен знак или маркировка за отклонение от главния път. Отчетено е, че при извършване на маневрата изпреварване, Й. е имал добра видимост, свободен път и разстояние, достатъчно за изпреварване, и е можел да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение; че Й. е контролирал непрекъснато управлявания от него лек автомобил, съответно, задействането на спирачките на лекия автомобил и опитът му да заобиколи каруцата отдясно са били насочени към избягване на създадената от водача на каруцата опасност и към запазване на живота и здравето на намиращите се в нея хора; че скоростта, с която е предприето изпреварването – 91 км./ч. е съобразена с конкретната пътна обстановка - ясно и сухо време, в светлата част на денонощието, прав и равен пътен участък, сух асфалт, второкласен двупосочен път извън населено място, без маркировка и пътни знаци, при движеща се със скорост около 30 км/ч на повече от 300 метра пред него каруца, за която е нямало надлежно подаден сигнал или други обективни данни за предстоящо отклонение наляво. Мотивирано е, че когато Й. е възприел опасността (изменението на посоката на движение на коня наляво), той е реагирал, като е предприел аварийно спиране, но по обективни причини не е могъл да избегне удара, който е бил непредотвратим поради това, че каруцата е попадала в опасната зона на спиране на автомобила. Прието е, че постановките на Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г., ОСНК на ВС са относими към случаите на ПТП, при които впрегнато животно се е подплашило от приближаващо се с несъобразена скорост МПС като е счетено, че настоящият казус не е такъв, тъй като процесното ПТП е настъпило в резултат от противоправното поведение на водача на каруцата, който е нарушил разпоредбите на чл. 42, ал. 3 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като е създал пречка за предприетото от водача на автомобила изпреварване: преди да завие наляво не се е убедил, че няма да създаде опасност за движението; не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на лекия автомобил; не го е пропуснал, въпреки, че автомобилът е бил в лявата лента в процес на изпреварване преди каруцата да завие наляво. Искането за допускане на обжалването не следва да бъде уважено: Първият въпрос е относим към задължението на водача по чл.122 ППЗДвП-отм., който е бил в сила до 1996г. и съгласно който, „покрай място, където са събрани много хора, при преминаване през пешеходна пътека и покрай животни, движението се извършва бавно”. Практиката на която касаторът се позовава, обективирана в ТР №28/84г. по н.д.№ 10/84г. на ОСНК на ВС на РБ, е относима към материалноправна разпоредба, която не е възпроизведена в приетия през 96г. и действащ понастоящем ППЗДвП, който е приложимият за спора, с оглед датата на процесното ПТП - октомври 2018г. Аналогична на отменената разпоредба от Правилника, визираща задължение на водача да премине бавно покрай животни, не се съдържа и в ЗДвП, действащ от 1999г. Настоящата разпоредба на чл.194 ППЗДвП задължава водача на пътно превозно средство при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, да намали скоростта или да спре, т.е не вменява такова задължение при преминаване покрай животни. Следователно, първият въпрос е хипотетичен и извън приложимото за спора материално право. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по втория въпрос произтича на първо място от некоректното твърдение, че в цитираното решение на І т.о. на ВКС съдържа разрешение по този въпрос. Паралелно с това, въззивната инстанция е изложила ясни и мотивирани съображения на какво разстояние се е намирал автомобилът в момента, в който пътното превозно средство с животинска тяга е започнало завиване на ляво - началния момент на възникване на опасността, съответно началния момент на възникване на задължението за спиране, като е изложила обстойни аргументи, че застрахованият при ответното дружество водач е предприел спиране още към момента на възникване на опасността, но ударът е бил непредотвратим, тъй като отстоянието между двете пътни превозни средства е било по-малко от необходимото разстояние за привеждане на автомобила в спряло състояние, независимо от предприетите маневри - аварийно спиране и отклоняване на посоката на движение надясно. Следователно и този въпрос няма характеристиката, очертана в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и не може да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. При този изход на производството касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите разноски за изготвяне на отговора на касационната жалба от юрисконсулт с приложено пълномощно. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено и присъдено в размер на 100лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.