Определение № 620 от 10.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1826/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Гражданско сдружение „Бъдеще за с. Долище“, чрез пълномощник, подадена срещу определение № 184/20.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 98/2025 г. по описа на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдено определение № 761/10.02.2025г. по гр. д. № 245/2025 г. по описа на Окръжен съд-Варна за прекратяване на производството по делото като недопустимо. Касаторът моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: Допустим ли е колективен иск срещу Общинска администрация, с който се претендира защита на колективен интерес, следствие бездействието на Общинска администрация в качеството й на собственик на пътен участък, при изпълнение на задълженията й за стопанисване на пътя, вменени с чл. 19 от Закон за пътищата? Кой съд е компетентен да разгледа този иск-общият граждански съд или административния? Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и I и II колегия на ВАС. Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. Апелативен съд-Варна е констатирал, че производството пред Окръжен съд-Варна е било образувано по повод подадена искова молба от Сдружение „Бъдеще за с. Долище“, със седалище в [населено място], общ. А., с която било отправено искане съдът да постанови решение, с което да установи извършено от ответника община Варна правонарушение, изразяващо се в бездействие за изпълнение на задълженията й за поддържане на път, намиращ се на нейна територия - VAR 2028 в участъка от кръговото кръстовище с път III-2909 до граница община (А. - Варна), както и община Варна да бъде задължена да извърши основен ремонт на посочения пътен участък. За да постанови обжалваното определение, с което да потвърди прекратителното определение на първостепенния съд за недопустимост на предявените колективни искове, въззивният съд е посочил, че претендираният за защита колективен интерес е от бездействие на публичен орган, изразяващо се в неизпълнение на задължения по упражняване на публичната му функция за задоволяване на обществен интерес, като не се касае до нарушение на задължения по правоотношения на равнопоставеност. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като по формулирания от касатора въпрос намира следното: С оглед задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и I и II колегия на ВАС: „Пътищата са публична и частна собственост, като републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а общинските са публична общинска собственост. Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи - обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности... Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. На лицата, които стопанисват пътищата, е възложено да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства... Наред с публично правния им статут и свързаната с него административна, властническа и разпоредителна дейност, държавата и общините извършват и друг тип дейност, която им е възложена в качеството на собственик. Възложената отговорност във връзка с изграждането, ремонта и поддържането на пътищата изисква собственикът да отговаря по общия ред за вредите, причинени от неговата вещ и за възникването на тази отговорност не е необходимо вредата да е причинена при или по повод изпълнение на възложена работа. Дейността по изграждане, ремонт и поддържане на общински пътища не е административна и неизпълнението на това задължение не е свързано с осъществяване на властнически функции, поради което не е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защита на засегнатото право. Когато в резултат на неизпълнение на задължение на общината в качеството й на собственик бъде увредено друго лице, отношенията между страните са равнопоставени. Общината не действа като орган на власт, защото в създадените отношения няма подчинение или зависимост. Не възниква административноправно отношение, което да може да бъде осигурено с държавна принуда. Възникналата между общината и увреденото лице връзка е облигационна, отговорността на общината е деликтна и се реализира по реда на ЗЗД…“ В заключение: Допустим е колективен иск срещу съответната община, с който се претендира защита на колективен интерес, следствие бездействието на общинската администрация в качеството й на собственик на пътен участък, при изпълнение на задълженията й за стопанисване на пътя, вменени с чл. 19 от Закон за пътищата. Този иск подлежи на разглеждане от гражданския съд, тъй като възникналите между общината и неперсонифицираната група отношения са равнопоставени, а не на власт и подчинение. По основателността на частната жалба. В глава ХХХІІІ ГПК са уредени два вида искове (определение № 603/20.10.2011 г. по ч. гр. д. № 556/2011 г. на ВКС, ІV г.о.). Единият /чл. 379, ал. 2 ГПК/ е иск за установяване на извършено нарушение, от което са засегнати широк, (но определяем) кръг лица, всяко от които търпи индивидуални вреди. Другият /чл. 379, ал. 3 ГПК/ обхваща исковете на увредения колектив за защита на колективен интерес чрез вземане на мерки за преустановяване на нарушението или премахване на последиците от него, като може да се претендира и присъждане на обезщетение в полза на колектива (не на отделните му членове). В настоящия случай ищецът – Сдружение „Бъдеще за с. Долище“ при излагане на фактическите твърдения, очертаващи основанието на иска, излага, че предявява искове като неперсонифицирана общност на граждани, чиито лични и имуществени права са накърнени от противоправното поведение /бездействие/ на ответната община, която не изпълнява вменените й с чл. чл. 19, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1, т. 2 от ЗП и чл. 11, ал. 1 от ЗОбС задължения за ремонт и поддържане на пътя, в качеството й на собственик, вследствие на което се създава сериозна опасност за живота и здравето на живущите в [населено място] и собствениците на имоти в населеното място при придвижване с МПС, поради изключително лошото състояние на пътното платно, довело до множество пътни инциденти и материални щети по леките автомобили. В исковата молба ищецът сочи, че макар и кръгът на увредените от твърдяното противоправно бездействие да не е определен, той е определяем - всички живущи в [населено място] и собствениците на имоти в населеното място, поради което цели с предявените искове да се защити колективния интерес на всички живущи в това населено място. По този начин обосновава кръга на увредените лица, чиито накърнени законни интереси и субективни права се защитават чрез предявяване на колективния иск - арг. чл. 380, ал. 2 ГПК. С исковата молба ищецът прави искане да се постанови решение, с което да се установи извършено от ответника община Варна правонарушение, изразяващо се в бездействие за изпълнение на задълженията за поддържане на път, намиращ се на територията на общината - VAR 2028 в участъка от кръговото кръстовище с път III-2909 до граница община (А. - Варна), както и община Варна да бъде задължена да извърши основен ремонт на посочения пътен участък. Основателно частният жалбоподател сочи, че щом тези нарушения се твърдят като бездействие за изпълнение на задълженията на общината за поддържане на път, намиращ се на нейна територия, то засегнати от тях се явяват всички субекти, които са притежатели на вещни права върху имоти в тази територия. Посоченият критерий е напълно достатъчен за определяне на всички засегнати, за надлежното разгласяване на иска (чл. 380 и сл. ГПК) и по този начин осигуряване на възможността за присъединяването им към делото или за изключването им от участие (чл. 383 ГПК). Последната възможност е предоставена както на лица, които не желаят да бъдат обвързани от силата на постановеното решение, защото искат да водят процеса самостоятелно, така и на тези, които не се считат заинтересовани от установяването на твърдяното нарушение. Поради това не могат да бъдат възприети съображенията, че кръгът на лицата е неопределяем. На следващо място, в исковата молба ищецът формулира надлежно твърдения за нарушението, което иска да бъде установено и което е извършено от длъжностни лица на съответната община. В тази насока както доводите на ищеца, така и отправените до съда искания, са ясни и точни. Твърдят се бездействия на длъжностни лица на ответната община, при наличие на задължение да бъде извършено определено действие - изграждане, ремонт и поддържане на пътищата. Следователно, лицата, които са сезирали съда с двата иска за установяване на нарушението и за отстраняване на последиците от него, целят да защитят общия интерес на неперсонифицираната общност от живущи в съответното населено място. В този смисъл, с предявяването на исковете се упражнява правото на защита на всички лица, включени в колектива и исковете се предявяват от името на колектива. Именно този засегнат колективен интерес е конкретизиран в достатъчна степен в исковата молба въз основа на наведените фактически твърдения, подробно описани по-горе, които очертават както кръга на увредените лица (всички живущи в [населено място] и собствениците на имоти в населеното място), така и увреждането, изразяващо се в бездействие (неизвършването на ремонт в противоречие с нормативните изисквания, което е довело до засягане на техните лични и имуществени права). Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни съображения настоящият съдебен състав достига до правния извод, че с предявените искове се търси съдебна защита на колективен интерес, поради което те следва да бъдат разгледани по правилата на уреденото в Глава „ХХХІІІ“ от ГПК особено исково производство. С оглед дадения отговор на правния въпрос, така предявените искове се явяват допустими и подлежат на разглеждане от гражданския съд. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото - да бъде върнато на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение