Определение № 3365 от 26.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1323/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 7226/13.06.2024г., (получена по пощата с дата на изпращане върху пощенското клеймо 12.06.2024г.), подадена от „Рей-Би-Ас-Стройекспорт“ ЕООД чрез процесуалния представител адв.Д. П. С. от АК-С., срещу решение № 272 от 08.05.2024г., постановено по в.гр.д.№832/2023г. на Окръжен съд- Велико Търново, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът на „Рей-Би-Ас-Стройекспорт“ ЕООД за осъждането на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД да преустанови противоправното си поведение, като ответникът бъде задължен да извърши необходимите действия за присъединяване на поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в землището на [населено място], местност „Т.“ към съществуващите ВиК мрежи и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли същото да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде изцяло уважен. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, посочена в изложението, по процесуално-правния въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения, както и да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил: -възражението, че разпоредбата на чл. 14а от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи противоречи на закона и Конституцията на Република България; -възражението за нарушенията на процесуалните правила от страна на районния съд във връзка с доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест; -възражението за извършения от районния съд неправилен анализ на доказателствения материал и по-специално приложената по делото скица №8800 от 01.12.2011г. на СГКК-гр.Велико Търново; -възражението, че в първоинстанционното производство не е открита процедура по оспорването на скица №8800 от 01.12.2011г. на СГКК-гр.Велико Търново предвид позицията на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД; -възраженията във връзка с депозираната по делото СТЕ, както и възражението за неправилното неуважаване на искането за повторна такава; -възражението, свързано с качеството на ответника на ВиК оператор, както и доводите, че отказът му представлява злоупотреба с монополно положение; -възраженията и исканията във връзка със събиране на допълнителни доказателства поради неизясненост на делото. Поддържа се и наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД, чрез процесуалния си представител адвокат Д. Д. от САК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: „Рей-Би-Ас-Стройекспорт“ ЕООД е предявило срещу „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД по реда на чл. 109 ЗС иск за преустановяване противоправното поведение на ответника като ответникът бъде задължен да извърши необходимите действия по присъединяване на ПИ с идентификатор [№], находящ се в землището на [населено място], местност „Т.“, към съществуващите ВиК мрежи. Твърди, че е подал заявление №ПТ-781/09.08.2022г. за присъединяване на поземления имот към съществуващите ВиК мрежи, експлоатирани от ответника, но е получил отказ, обоснован с изчерпаните възможности за водоснабдяване на поземлени имоти в [населено място] и извън границите на населеното място. Навежда довод, че поземленият имот попада в границите на действащ ПУП за регулация и застрояване относно промяна на предназначението на имота за жилищни нужди, както и че е налице съгласуване с ответника, вкл. ВиК схема за външно захранване, одобрена с решение на Общински съвет-Велико Търново и регистър на имотите към парцеларен план на ПУП за захранване на имот с водопровод за питейни нужди, съгласуван със СГКК и началника на ОЗС-гр.Велико Търново, при наличието на които счита, че отказ за присъединяване не може да бъде правен. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва така предявения иск с твърдението, че след направено проучване е констатирано, че възможностите за водоснабдяване на поземлени имоти в [населено място] и извън регулационните граници на населеното място са изчерпани, поради което и съгласно чл. 14 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи операторът може да откаже присъединяването по подадено заявление, когато не е възможно да се задоволи заявеното водно количество без това да наруши правилното функциониране на водоснабдителната система. Оспорва твърдението, че с него е съгласувано присъединяване с довода, че от представената с исковата молба скица не става ясно кое лице и в какво качество е положило подписа си под същата. Навежда също довод, че е налице промяна във фактическата обстановка спрямо 2011г., в резултат на която към настоящия момент не е възможно да се извърши присъединяване към водопроводната мрежа без това да наруши правилното функциониране на водопроводната мрежа. При така очертания първоначално предмет на спора първоинстанционният съд е указал на дружеството-ищец, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот, че ответникът противоправно отказва да извърши необходимите действия за присъединяване на имота към съществуващите ВиК мрежи, което негово поведение пречи на пълноценното ползване на имота по предназначение, респ. на упражняването на правото му на собственост в неговия пълен обем, а на ответника са дадени указания, че следва да установи всички правопогасяващи, правоотлагащи, правоунищожаващи и правоизключващи възражения, които прави в производството. При постановяване на решението си от фактическа страна въззивният съд е съобразил, че страните не спорят по отношение на установеното от първоинстанционния съд, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор [№], находящ се в землището на [населено място], местност „Т.“. Прието е за установено също така, че от страна на ищеца е било подадено писмено заявление, с което е поискано предоставяне на изходни данни за присъединяване към водоснабдителната мрежа във връзка с изграждане на нов обект в поземления имот, който не е водоснабден и отводнен, като в отговор от страна на ответника е изпратено писмо, в което е посочено, че след направено проучване е установено, че възможностите за водоснабдяване на поземлени имоти в с.М.Чифлик и съответно извън регулационните граници на населеното място са изчерпани, поради което се отказва водоснабдяване на ПИ с идентификатор [№]. В производството пред първоинстанционния съд е допуснато изслушване на СТЕ, което е обсъдено от въззивния съд, като е посочено, че според заключението ПИ с идентификатор [№] не може да бъде присъединен към ВиК мрежите на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ЕООД поради несъществуващи мрежи на експлоатационното дружество извън населеното място при положение, че съществуващият най-близо водопровод е с изчерпани експлоатационни показатели, както и че за да се осигури водоснабдяване на новите селищни образувания е нужно да се изгради нова или да се реконструира съществуващата водопроводна мрежа. Съобразено е, че според вещото лице „ВиК Йовковци“ отказва на основание чл. 14а от Наредба №4, когато не е възможно да се задоволи заявеното водно количество, без това да нарушава правилното функциониране на водоснабдителната система, но за да може да се докаже това нещо е необходимо пълно обследване за да се види, че има капацитет, за да се подава водата по тръбата. Посочено е, че според вещото лице от сечението на тръбите и от вида на материала, от който са направени се определя и дебита на водата и ако има допълнителни потребители, не е ясно дали тези тръби ще могат да осъществяват доставката на тези флуиди до тези имоти и дали не е необходимо да се направи подновяване на тези тръби или да се изгради помпена станция. Съобразено е становището на вещото лице, че през годините на построяване на този водопровод същият е направен за определен брой жители, за определено време, като тези водопроводи не са оразмерени да бъдат съединени други потребители - те отговарят на изискванията само за населените места, а не и за извън населените места. Посочено е също така, че според вещото лице съществуващата ВиК мрежа е направена така, че да обслужва само населеното място, а не и потребителите извън него, че тези обекти извън населените места не са предвидени да бъдат водоснабдени и ВиК може да откаже тяхното водоснабдяване, че имотът е извън урбанизираната територия и там ВиК не изгражда мрежи, че ВиК оператор на водопроводната мрежа не разрешава проблемите на инвеститорите и възложителите. При тези данни въззивният съд е приел фактическите констатации на първоинстанционния съд, направени въз основа на възприетото изцяло заключение на СТЕ за правилно. Прието е, че по делото не са събрани доказателства, които по безспорен и категоричен начин да установят наличие на пречки за ползването на имота на „Рей-Би-Ас-Стройекспорт“ ЕООД, произтичащи от отказа на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД да извърши необходимите действия за присъединяване на ПИ с идентификатор [№], находящ се в землището на [населено място], местност „Т.“ към съществуващите ВиК мрежи. За правилно е прието позоваването от страна на първоинстанционния съд на чл. 12, ал. 2 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водонсабдителните и канализационни системи. Взето е предвид, че според чл. 13, ал. 1 от наредбата, присъединяването към водоснабдителната мрежа се извършва въз основа на писмено заявление за получаване на изходни данни и условия за присъединяване, като според ал. 5 в 14-дневен срок от получаване на заявлението операторът извършва проучване за присъединяване към водоснабдителната мрежа и изготвя становище, с което предоставя на заявителя изходни данни и условия за присъединяване, необходими за проектиране на водопроводното отклонение и на сградната водопроводна инсталация и/или на водопроводната мрежа, разположена в имота. Съобразено е, че според ал. 8 предоставените от оператора изходни данни и условия за присъединяване към водоснабдителната мрежа важат в едногодишен срок от влизане в сила на визата в случая по чл. 140а ЗУТ, съответно от датата на получаване на становището-при пряко заявяване до оператора, а според ал. 9 след изтичане на едногодишния срок изходните данни и условията за присъединяване подлежат на актуализиране, за което възложителят подава ново заявление. Посочено е, че съгласно чл. 14а от наредбата операторът може да откаже присъединяване по подадено заявление по чл. 13, когато: 1.не е възможно да се задоволи заявеното водно количество без това да наруши правилното функциониране на водоснабдителната система; 2.липсват водоснабдителни проводи, които се експлоатират от оператора, към които директно да бъде присъединен имотът; или 3.липсва канализационна мрежа, която се експлоатира от оператора, към която директно да бъде присъединен имотът, освен в случаите на чл. 87, ал. 1 ЗУТ. Въз основа на този анализ въззивният съд е приел, че ПИ с идентификатор [№], находящ се в землището на [населено място], местност „Т.“, не може да бъде присъединен към ВиК мрежите на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД поради несъществуващи мрежи на експлоатационното дружество извън населеното място и при положение, че съществуващият най-близо водопровод е с изчерпани експлоатационни показатели. Твърдението, че ответникът създава на ищеца пречки за ползване на собствения му имот по-големи от обикновените е прието за недоказано, а предявеният иск - за неоснователен. При постановяване на решението си въззивният съд не се е произнесъл по доводите на въззивника (сега касатор), че разпоредбата на чл. 14а от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи противоречи на законовия принцип, че всеки гражданин има право на достъп довода за питейно-битови нужди, както и че разпоредбата противоречи на чл. 17 от Конституцията на Република България. Не се е произнесъл и по доводите във въззивната жалба за неправилно разпределение на доказателствената тежест в доклада на първоинстанционния съд по отношение на факта, че е налице изключение от нормативно вмененото на ответника задължение да предоставя питейна вода на потребителите, т.е. за наличието на предпоставките на чл. 14а от Наредба №4 от 14.09.2004г. Не са обсъдени и доводите, касаещи изслушаната от първоинстанционния съд СТЕ, както и доводите, основани на представената по делото скица №8800 от 01.12.2011г. на СГКК-гр.Велико Търново. Без уважение са оставени и доказателствените искания, съдържащи се във въззивната жалба, а именно: за изслушване на нова СТЕ със задача технически възможно ли е водоснабдяването на процесния имот по посочения в обяснителната записка към проекта за ПУП и скица №8800 от 01.12.2011г. на СГКК-Велико Т. начин, както и по въпросите, поставени в проведеното от първоинстанционния съд съдебно заседание на 12.06.2023г., както и за разпит на свидетел досежно съгласуването на скицата от представител на водоснабдителното дружество. Тези констатации обосновават извода, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения в изложението правен въпрос, а именно длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения, както и да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение