Определение № 534 от 21.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2954/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Групама Животозастраховане„ ЕАД против решение № 2019/05.08.2019 г. по гр.д.№ 6270/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 3836/13.06.2018 г. по гр.д.№ 7914/2016 г. на СГС, касаторът е осъден, на основание чл.134 ЗЗД вр. с чл.199 а КЗ / отм./, да заплати на „Банка ДСК„ЕАД сумата от 27 788,91 лева, представляваща оставащите към месец май 2016 г. вноски по договор за кредит от 17.06.2014 г., сключен между „Банка ДСК „ЕАД и наследодателя на ищците - В. С. С., като за разликата до претендираната сума от 27 809 лева отхвърлителното първоинстанционно решение е потвърдено. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необсновано. В обосноваване на тези пороци ,обаче, касаторът е оспорвал единствено правилността на извода на въззивния съд, че наследодателят на ищците не е бил диагностициран с „исхемична болест на сърцето„, която пък е основна причина за настъпването на „миокарден инфаркт” / вписан като причина за смъртта /, поради което не се установява причинна връзка между съзнателно необявнените заболявания от наследодателя и настъпването на застрахователния риск – смъртта му. Неправилността на този извод страната извежда от вписванията в рецептурната книжна на починалия и от „листове на личния лекар ”, с които въззивният съд не се бил съобразил, видно от които на наследодателя, като пациент, е била снета анамнеза „стенокардия „, като подвид на исхемична болест на сърцето, и следователно същият е бил вече диагностициран с тази болест. Отречената от съда доказателствена стойност на вписванията в рецептурната книжка, като първичен медицински документ, съгласно чл. 158 ал.1 т.8 от Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2015 г. / отм./, касаторът намира достатъчно за обосноваване на очевидна неправилност на въззивното решение. Ответните страни – П. С., М. С. и В. Р. – оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Акцентират на обстоятелството, че диагностициране „исхемична болест на сърцето” на наследодателя не би било само по себе си достатъчно за отхвърлянето на исковете, тъй като не е установена причина за смъртта – миокарден инфаркт, в който случай само би било от значение диагностицирано заболяване от този вид на наследодателя. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното, в съответствие с касационните доводи и изложението по чл.284 ал.3 ГПК: Ищците, като наследници на починалия В. С., при условията на процесуална субституция, са предявили срещу „ Групама Животозастраховане „ АД иск, за осъждането му да заплати на „ Банка ДСК„ ЕАД /в качеството на ползващо се лице и застраховащ /, сума, съизмеряваща остатъчните задължения на починалия / застрахован /, по сключен с банката договор за кредит, обезпечен със застрахователен договор по групова застраховка „ Живот „ ,свързана с банков кредит. Твърдели са, че банката бездейства в правото си да претендира директно тази сума от застрахователя, което обуславя и правният им интерес от иска. Ответникът е оспорвал исковете, вкл. с възражение за наличие на изключен риск, съгласно Глава І ,чл.9 т.4 от приложимите Общи условия, според която разпоредба рискът „смърт” е изключен, когато е в причинна връзка със съзнателно неточно обявено или премълчано от застрахования, в декларацията за здравословно състояние, обстоятелство. Ответникът е твърдял, че в конкретния случай застрахованият наследодател е страдал от заболяване, за наличието на което е бил поставен изричен въпрос, на който е отговорил отрицателно, т.е. съзнателно е премълчал обстоятелства, от значение за преценка на интереса на застрахователя да сключи договора, тъй като именно това заболяване е в причинна връзка с настъпилата смърт / чл.189 ал.4 от КЗ отм./. За да промени правния резултат и уважи исковете, въззивният съд е приел, че от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза се установява приживе диагностициране на починалия само за заболяванията „ неинсулинозависим захарен диабет „ / на 07.09.2007 г. / и „ хипертонична болест на сърцето „ / на 06.03.2007 г ./ - преди сключване на застрахователния договор, при медицински данни за квалифициране на артериалната хипертония от трета / тежка / степен. Данни за диагностициране на „исхемична болест на сърцето „ липсват / не е вписана в амбулаторни листове, а единствено в рецептурната книжка, като анамнеза „стенокардия„ /. Съдът е съобразил, че захарният диабет и артериалната хипертония действително са основни рискови фактори за възникване на исхемична болест на сърцето, която пък е причина за възникване на острия миокарден инфаркт / форма на остра исхемична болест на сърцето /, посочен като причина за смъртта на В. С.. Но от друга страна е отчел и липсата на аутопсия, само в който случай би била обективно доказана така посочената, единствено от личния лекар, причина за смъртта. Така на основния спорен въпрос – за наличието на изключен риск и приложението на чл .189 ал.4 КЗ / отм./ за уважаване правопогасяващото възражение на застрахователя, въззивният съд е приел, че не се явява доказана, бидейки в тежест на застрахователя, пряката причинно-следствена връзка между действително съзнателно непосочените от застрахования обстоятелства за заболяванията „захарен диабет„ и „артериална хипертония„ и настъпилата смърт: от една страна, поради недоказано диагностициране на „ исхемична болест на сърцето„, която, като следствие / усложнение / от предходно посочените заболявания, би могла да бъде причина за миокарден инфаркт, но от друга страна - и поради недоказаност на действителната причина за смъртта, на което обстоятелство ищците изрично са акцентирали. Възражението за изключен риск е счетено за неоснователно и исковете са уважени. В изложението по чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ При наличие на отбелязване в рецептурната книжка, приложена като писмено доказателство, че пациентът страда от исхемична болест на сърцето, за което заболяване приема медикаменти за лечение и при липса на доказателства, че пациентът не страда от исхемична болест на сърцето, може ли съдът да приеме за установено, че пациентът не е бил диагностициран със заболяването „ исхемична болест на сърцето ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с противоречие с определение № 261 по гр.д.№ 4398/2017 г. на ІV г.о. на ВКС; 2/ Какъв документ е рецептурната книжка - частен или официален и с каква доказателствена сила се ползват отбелязванията в същата ?; 3/ Каква е доказателствената сила на рецептурната книжка за отбелязаните в нея заболявания и назначените медикаменти за лечение ? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с позоваване на чл. 158 ал.1 т.8 от Националния рамков договор за медицинските дейности, сключен между НЗОК и БЛС за 2015 г./ отм./, като действащ към смъртта на застрахования, в който „ рецептурната книжка на хронично болен „ е квалифицирана като първичен медицински документ. Всеки от въпросите не удовлетворява изискването за правен, съгласно т.1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като отговорът на същите – в позитивен за касатора смисъл – не би бил от естество да промени правния резултат, доколкото недоказана пълно и главно е причината за смъртта на застрахования и дали това е именно „миокарден инфаркт„, за настъпването на който диагнозата „ исхемична болест на сърцето „ би била от значение. По аналогични съображения е необоснована очевидна неправилност на въззивното решение, съгласно чл. 280 ал.2 пр. трето ГПК / непосочена в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК, но коментирана в касационната жалба /. Решаващ е извода за недоказана причина за смъртта на застрахования, въз основа на фактите по спора. Изводите относно установените факти не могат да обосноват очевидна неправилност, освен в хипотеза на явна необоснованост в тяхното възприемане и съдържанието на установимото с тях, в нарушение на опитни, логични и научни правила, каквато не е изводима от мотивите на съдебния акт / няма спор, че аутопсия на починалия не е извършвана и причината за смъртта е посочена от личния лекар, напълно необосновано с конкретни доказателства /. Отделно не се явяват обосновани допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Цитираното определение е постановено в производство по чл. 288 ГПК и не се ползва със сила на пресъдено нещо, съответно не е съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. А и в него изброяването на съобразените, относно коментираната диагноза, доказателства не се изчерпва с вписване в рецептурната книжка. По начало, първият от въпросите е фактологичен – изисква отговор в съответствие с конкретните обстоятелства и доказателства по делото, а не по приложението на правна норма или правен принцип. Допълнителният селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно разясненията в т.4 на преждепосоченото Тълкувателно решение, предпоставя обосноваване с наличие на противоречива практика по приложението на правна норма или правен принцип, от значение за решаващите изводи на въззивния акт или обосноваване на предпоставки, за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение