Определение № 1212 от 16.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 928/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от В. Г. Г., чрез пълномощника му адвокат Б. М., против решение № 293 от 23.12.2009 г., постановено по гр.д. № 272 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Смолян, с което отменено решение № 61 от 22.05.2007 г. по гр.д. № 705 от 2006 г. на Районен съд-Смолян и е постановено друго за отхвърляне на предявения от В. Г. Г. срещу О. п. у.-гр.С. /Ф. „Р. п. и.”,[населено място], И. а. „П.”,[населено място]/ иск по чл.109 ЗС за премахване на масивна сграда-кантон със застроена площ от 30 кв.м., изградена в имот – ливада от 1.291 дка в м.”К.”, представляваща имот № 051018 по картата на землището на[населено място], при посочени граници. Ответникът по касационната жалба Агенция „П. и.”,[населено място], представлявана от О. п. у.,[населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е установил, че ищецът се легитимира като собственик въз основа на решение на ПК-Смолян и като наследник на В. К. Т.. Процесната сграда е построена през 1967 г. без строителни книжа и е предназначена за използване от работници и кантонери по поддържане на пътя Смолян-Д., като застрояването е станало след по предложение на ОНС-Смолян за отчуждаване на място, собственост на Г. с. Смолян за построяване на двоен кантон за поддържане на пътя и със съгласието на ДСГ-Смолян, с разпореждане № 169/29.05.1967 г. на МС са отчуждени кооперативни и частни имоти в полза на Г. управление на пътищата, които впоследствие, ведно с построения кантон са актувани с акт за държавна собственост № 597/18.10.1996 г. Във връзка с оспорването на ответника, че не са били налице условията за възстановяване правото на собственост върху имота, съдът е приел, че се касае до строителство, целящо задоволяване на обществени нужди и поради функцията му и с оглед изградената инфраструктура, процесния имот е променил предназначението си и съгласно чл.10б ЗСПЗЗ /която не поставя условие застрояването да е извършено с редовни строителни книжа/ не са били налице предпоставките за възстановяване правото на собственост. Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Счита, че по въпроса в кои случаи е налице основание по чл.10б ЗСПЗЗ, за да може държавата да запази имота, върху който е извършено застрояване и кога е налице пречка за възстановяване на собствеността, въззивното решение противоречи на решение № 304/06 от 6.03.2006 г. по гр.д. № 2753/2004 г., ВКС, ІV г.о., решение № 1200 от 13.07.2004 г. по гр.д. № 585/2003 г., ВКС, ІV г.о. и решение № 595 от 19.06.2009 г. по гр.д. № 1096/2008 г., ВКС, ІІІ г.о. С посочените решения са разрешени правни спорове при приложение на разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ, но въз основа на факти относно характера на застрояването, които не съответстват на фактите по настоящото дело, а съответно не може да се приеме, че е налице противоречиво разрешаване по поставения материално правен въпрос. При условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя въпросът относно допустимостта на косвен съдебен контрол за законосъобрастта на административни актове с вещноправни последици по съдебни спорове за право на собственост, когато страна в съдебното производство е държавата /респ.държавен орган/, която е участвала в административното производство чрез държавния орган ОСЗ. По този въпрос липсва законодателно разрешение и отговорът му е свързан с тълкуване на нормативната уредба, поради което следва да се допусне касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение