Определение № 287 от 19.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1311/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивното определение на Ловешкия окръжен съд № 1053 от 20.12.2012 год., по ч.гр.д.№ 628/2012 год., с което е потвърдено разпореждане на Ловешкия районен съд № 4662 от 07.12.2012 год., по ч. гр.д.№ 2161/2012 год. за отхвърляне подаденото от настоящия частен касатор заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист солидарно срещу длъжниците В. М. Д. и Д. И. Т., двамата от [населено място] за парично вземане в размер на 5 236.01 лв. главница, 409.21 лв. договорна лихва за периода 30.05.2012 год. – 05.12.2012 год.; 140.23 лв. мораторна лихва за периода 06.06.2012 год. -05.12.2012 год., 60 лв. заемни такси, законна лихва, начиная от 06.12.2012 год. до окончателното и изплащане, както и деловодни разноски общо в размер на 428.91 лв.. С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и постановяване на съдебен акт по същество от касационната инстанция. Основното несъгласие на частния касатор с извода на въззивния съд за неоснователност на искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК е аргументирано с твърдение за постигнато между страните съгласие за автоматична предсрочна изискуемост на остатъка от кредитния дълг при допусната от кредитополучателя забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, което е обективирано в ОУ на Банката –кредитор, неразделна част от сключения договор за кредит и не е съобразено при постановяване на обжалвания съдебен акт. В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдението на частния жалбоподател е, че по релевантния за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право - дали при подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл.417, т.2 ГПК, във вр. с чл.60, ал.2 ЗКИ е необходимо Банката- заявител да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, когато в договора е изрично уговорено автоматичното и настъпване, както и за характера на нормата на чл.60, ал.2 ЗКИ съществува противоречие в практиката на ВКС и същевременно същият този правен въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Като израз на визираното противоречие, което жалбоподателят е квалифицирал по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, са посочени определения на ВКС: № 166/05.03.2012 год., по ч.т.д.№ 109/ 2012 год. на І-во т.о.; № 693 от 11.11.2009 год., по ч.т.д..№ 731/2009 год. на ІІ т.о.; № 697/19.11.2009 год., по ч.т.д.№ 618/2009 год. на ІІ т.о.; № 809/29.11.2011 год., по ч.т. д. № 674/2011 год. на І т.о.; № 810/29.11.2011 год., по ч.т.д.№ 753/2011 год. І т.о.; № 811/ 30.12.2009 год., по ч.гр.д.№ 861/2009 год. на І-во т.о.; № 17/12.01.2010 год., по ч.т.д.№ 734/2009 год. на ІІ т.о. и № 128/ 31. 01. 2011 год., по ч.т.д. № 938/2010 год. на ІІ т.о.. Ответниците по частната касационна жалба не са взели становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1ГПК, намира: Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията на разпоредбата, обнародвана в „Д. вестник” бр. 100/2010 год., от обсега на осъществявания от ВКС факултативен касационен контрол са изключени въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв., а по силата на императивното законово правило на чл.274, ал.4 ГПК от обхвата на същия са изключени и определенията на въззивния съд по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, обстоятелството, че в случая определението на Л., постановено в заповедното производство има за предмет заявено кредиторово вземане в общ размер под сумата от 10 000 лв. и произтича от търговска сделка - договор за кредит, обосновава правен извод, че частната касационна жалба с вх.№ 278, постъпила в канцеларията на въззивния съд на 14. 01.2013 год., по арг. от § 25 от ПЗР на ЗИДГПК/ ДВ бр. 100/2010 год./ е подадена при отсъствие на възникнало в полза на частния касатор процесуално потестативно правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Липсата на тази положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за която съдът е длъжен да следи служебно изключва допустимостта на частното касационно производство по така подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба. Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.4 ГПК