Определение № 60427 от 02.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2309/2021 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 250 от 16.11.2020 год., допълнено с определение № 256 от 31.03.2021 год., двете постановени по в. гр. д. № 385/2020 год., Пернишкият окръжен съд, като въззивна инстанция в производството по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил първоинстанционното решение от 20.02.2020 год. по гр. д. № 1710/2017 год. на Пернишкия районен съд в частта по извършване на делбата чрез разпределение на имотите между съделителите, на основание чл. 353 ГПК, с постановеното парично уравнение на дела на Г. В. И. от съделителя К. К. със сумата 27 850 лв., както и в частите, с които К. К. е осъден да заплати на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на Г. И. обезщетения за лишаване от ползване на двата делбени имоти за периода от 1.03.2019 год. до 1.10.2019 год. в размер на сумите 1 085 лв. и 472.50 лв., а в полза на К. К. – обезщетение на същото основание за единия от делбените имоти за периода 1.03.2019 год. до 1.10.2019 год. в размер на сумата 945 лв. Над горните суми първоинстанционното решение е отменено и вместо това исковете в тези части са отхвърлени, а в частите относно посочените в него други периоди първоинстанционното решение е обезсилено поради произнасяне по непредявени претенции. С касационна жалба в срок съделителят К. П. К., чрез пълномощника му адв. Св. Б. от САК, обжалва въззивното решение в частите му, с които е потвърдено първоинстанционното решение. Поддържа становище за неправилността му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, както и необоснованост по изложените в жалбата съображения. Поддържа и становище за недопустимост на въззивното решение относно извършване на делбата по отношение 1/2 ид. ч. от апартамент с идентификатор *****, съсобствен между бившите съпрузи и трето лице К. К., с който или първоначално е следвало да се извърши делбата, или този имот да се изключи от настоящата делба, съгласно чл. 345 ГПК. Касаторът оспорва способа за извършване на делбата и относно втория имот, който според него е следвало да се изнесе на публична продан, съгласно чл. 348 ГПК. Искането е за отмяна на въззивното решение, като вместо това се постанови изнасянето на публична продан на двата имота, респ. делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания относно делбата на съсобствения с третото лице имот, респ. в тази част въззивното решение да се обезсили, като недопустимо. Относно исковете за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имотите касаторът поддържа становище за допуснато процесуално нарушение с оглед необсъждане на доказателствата относно запазеното право на ползване върху втория етаж от жилищната сграда с идентификатор *****, както и доказателствата относно оценката на двата имота. Затова счита за неправилно решението и в тези части, както и в частта относно присъдените в негова тежест разноски, като иска отмяната му. Претендира присъждане на направените от него във първоинстанционното производство разноски, а на адв. Св. Б. се присъдят на основание чл. 38 ЗАдв адвокатски възнаграждения за осъществената безплатна правна помощ пред въззивната и касационната инстанция. В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По формулираните въпроси: 1. Допустимо ли е извършване в едно общо производство на делба на недвижими имоти на бивши съпрузи, в единия от които те са съсобственици с трето лице, преди да бъде извършена делба между бившите съпрузи от една страна и третото лице от друга страна по отношение на този имот, в който са съсобственици с него и следва ли да бъде изключен от делбата съсобствения с третото лице имот, ако такава делба не е извършена?; 2 Делбата на съсобствения с третото лице имот следва ли да предхожда делбата на останалите имоти, а ако двете делби се извършват с един и същ съдебен акт, следва ли всяка от тях да се подчинява на правилата за съдебна делба и начинът на извършването й да бъде съобразен както с броя на имотите, които са съсобствени с третото лице, така и с броя на съделителите само в тези имоти?; 3. Допустим ли е изобщо начинът на извършване на съдебната делба чрез разпределяне на имоти между съделителите по реда на чл. 353 ГПК в случай на делба само на един неподеляем недвижим имот, съсобствен между бившите съпрузи и трето лице и следва ли този имот да бъде изнесен на публична продан, ако няма основания за възлагането му по реда на чл. 349 ГПК на никой от съделителите? Касаторът поддържа да е налице противоречие с т. 4 от ППВС № 4/64 год., с решение № 261 от 10.11.2011 год. по гр. д. № 346/2011 год. на ІІ г. о. на ВКС, определение № 39 от 21.01.2014 год. по ч. гр. д. № 7782/2013 год. І г. о. на ВКС, в което се цитира и по-стара практика – решение № 713 от 11.03.1981 год. по гр. д. № 163/81 год. І г. о. В горната съдебна практика е прието, че делбата на такъв съсобствен с трето лице имот се допуска, като ако до извършването й не бъде прекратена съсобстевността с третото лице, този имот се изключва от делбата. Тази хипотеза, според касатора, е относима към делбата на съсобствения между бившите съпрузи и третото лице, техният син, апартамент, като евентуално поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и това по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – въззивното решение е очевидно неправилно поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. По въпроса: Допустима ли е делба само на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, допуснат до делба ? касаторът се позовава на решения на ВКС № 67 от 14.06.2019 год. по гр. д. № 3429/2018 год. ІІ г. о., № 228 от 15.05.2012 год. по гр. д. № 1026/ 2011 год. на І г. о. и № 259 от 21.10.2011 год. по гр. д. № 96/2011 год. ІІ г. о., в които е прието за процесуално недопустимо решение, с което съдът е произнася по иск за делба на идеална част от недвижим имот или вещ. По въпросите относно оценката на делбените дялове въз основа на действителната пазарна стойност на делбените имоти и определянето й с помощта на експертиза към момента на възлагането, респ. за задължението на въззивния съд да назначи такава, както и да извърши оглед на имотите, респ. да се посочат пазарни аналози на оценката, касаторът се позовава на противоречие с практиката – напр. решение № 322 от 17.04.2009 год. по гр. д. № 4441/2007 год. на ІІІ г. о., както и на т. 3 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално по т. 3 ГПК по конкретно формулирания въпрос: Следва ли съдът служебно да назначи експертиза за определяне на стойността на делбените имоти в случай, че между приемането на експертизата за оценката им в първата инстанция и заседанието по делото пред въззивната инстанция са изминали месеци, през които са настъпили извънредни обстоятелства – извънредно положение и извънредна епидемиологична обстановка? По поставените процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на съда да направи самостоятелна преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и да обсъди всички възражения във въззивната жалба, касаторът релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се на цитираната многобройна съдебна практика на ВКС, в т. ч. и на разясненията в ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС относно същността на въззивното производство. Формулиран от касатора е и материалноправен въпрос, относим към претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС: Основателна ли е тази претенция, предявена от единия съсобственик спрямо другия, ако върху недвижимия имот има право на ползване на трето лице и то е учредено със същия нотариален акт, от който претендиращият съсобственик черпи права? като се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обосновавайки го с противоречивото произнасяне в решение № 49 от 3.07.2020 год. по гр. д. № 2311/2019 год. на ІІ г. о. на ВКС. Ответниците по касационната жалба – Г. В. И. и К. К. К., чрез пълномощника им адв. К. Б., оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване поради неотносимост на част от поставените правни въпроси, както и поради релевираните с друга част от тях оплаквания срещу правилността на въззивното решение. Претендират присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на касаторката, въз основа на данните по делото, намира следното: Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата на двата имота в [населено място], представляващи самостоятелни обекти в сграда. Делбата им е допусната с влязлото в сила решение № 58 от 5.02.2018 год. по гр. д. № 1710/2017 год., поправено с решение № 514 от 4.06.2018 год. по същото дело на Пернишкия районен съд, между посочените в него съделители и дялове. Делбата на единия имот, представляващ апартамент с идентификатор *****, е допусната между Г. И. и К. К., след прекратяването поради развода им на придобитата в СИО 1/2 ид. ч. от него /при равни права – по 1/4 за всеки от тях/ и съсобственика им, техният син К. К., с притежавания от него дял в размер на 1/2 ид. ч. Поделяемостта на делбената маса съобразно броя на съделителите, в т. ч. и групиране на част от тях за получаване на общ дял от имота, е установена по делото въз основа на заключенията на двете технически експертизи за неподеляемостта на всеки един от имотите. Съдът отчел съществуващата възможност всеки от имотите да бъде поставен в един от дяловете, така, че всеки от съделителите да получи дял в натура, което е допустимо и при групиране на съделители за получаване общ дял, поради което приел да са налице предпоставките за извършване на делбата чрез разпределение на дяловете по реда на чл. 353 ГПК като предпочитан способ. Същият отговарял и на изразените от съделителите становища относно поставянето на имотите в съответен техен дял, а и с оглед ползването на имота, представляващ втори етаж от къща от касатора, на когото същият е поставен в дял. С това е избегнат най-неблагоприятния способ за делба – публичната продан, за чието приложение обаче касаторът настоява и в касационната жалба. Въпросите, които последният поставя относно допустимостта на извършването на делбата и способа на извършването й, не могат да обосноват основания за допускане на касационно обжалване нито в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, нито в тази по т. 3 ГПК, както и не е налице основанието очевидна неправилност на решението. Делбата е допусната с влязло в сила решение, с участието както на бившите съпрузи – за делба на прекратената им съпружеска общност в размер на 1/2 ид. ч. от единия имот, така и на третото лице в съсобствеността с размер на 1/2 ид. ч. от същия имот – техният син К. К.. С оглед на това извършването на делбата във втората фаза на делбеното производство касае целият имот, а не само частта на бившите съпрузи, както неоснователно поддържа касаторът. Поради това и в случая не е налице противоречие в произнасянето с цитираната в изложението съдебна практика, напротив – извършването на делбата между бившите съпрузи е осъществено едновременно с тази със съсобственика им, като липсват пречки това да стане в едно производство. Още повече, по допускането на делбата на този съсобствен с трето лице имот е налице влязло в сила решение, което е задължително за осъществяване на втората фаза на делбата. Поради това въпросите в т. т. 1, 2 и 3 от раздел І на изложението представляват преклудирани доводи на ответника по иска за делба. Въпросът за допустимостта на „делба само на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, допуснат до делба”, не е относим към предмета на настоящето дело, който е за делба на два отделни недвижими имоти, съсобствени при различни квоти между различни съсобственици, която е допусната с влязло в сила решение. Цитираната съдебна практика в това отношение не е относима и не може да обоснове наличието на релевираното основание за допускане на касационното обжалване. Относно въпросите, свързани с оценката на делбените дялове въз основа на действителната пазарна стойност на делбените имоти и определянето й с помощта на експертиза към момента на възлагането, респ. за задължението на въззивния съд да назначи такава, както и да извърши оглед на имотите, респ. да се посочат пазарни аналози на оценката, настоящият състав ги намира за относими към релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед поддържаният във въззивната жалба довод за запазено право на ползване върху втория етаж от къщата, поставен в дял на касатора. Същият е поставен в контекста за значението му за оценката на този делбен имот, но не е обсъждан от въззивния съд, нито е поставена такава задача на експертизата при оценяването на този имот. Съгласно разясненията в т. 3 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, /сред тях и експертиза/, в хипотезата на въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, от което може да се направи извод за неизяснена фактическа обстановка по делото, в случая относно оценката на един от двата дяла. Поставянето на този въпрос е относимо към паричното уравнение на дяловете, в която част въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Доколкото поставянето на горния въпрос е свързано и с претенцията за обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС, то същият не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част, тъй като искът на Г. И. за заплащане от ответника на обезщетение за лишаване от ползване на този имот – втория етаж от къщата, върху който праводателят им е запазил правото на ползване, е с цена 1 400 лв. В тази му част, както и в останалата му част по претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС на Г. И. за апартамента, и двете с цена на исковете под 5 000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което и жалбата следва да се остави без разглеждане в тази й част. По отношение претенцията на К. К. за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, цената на предявения иск е над 5 000 лв., но поставеният въпрос е неотносим, тъй като върху този делбен имот /апартамента/ не е запазено право на ползване от праводателите. С оглед изхода на настоящето производство касаторът следва да внесе държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на сумата 979 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение