Определение № 627 от 15.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1110/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото ТД на НАП София срещу решение № 216/03.04.2023г. по в.т.д. № 63/2023г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 763/23.06.2022г. по т.д.№ 1960/2021г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София срещу „Снабтех сервиз“ ЕООД, Г. Г. А. и А. С. А.: 1/ иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на Държавата на договор за продажба на МПС от 07.12.2018г., въз основа на които „Снабтех сервиз“ ЕООД, като продавач, е прехвърлило в полза на Г. Г. А. - купувач, намиращ с в онзи момент в брак с А. С. А., собствеността върху лек автомобил - „Фолксваген пасат“, с peг. [рег.номер на МПС] - срещу уговорена продажна цена от 20 300 лева; 2/ иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на Държавата на договор за продажба на МПС от 05.06.2019г., въз основа на които „Снабтех сервиз“ ЕООД, като продавач, е прехвърлило в полза на „Никол - байк център“ ООД, като купувач, собствеността върху товарен автомобил - „Пежо боксер“, с [рег.номер на МПС], срещу уговорена продажна цена от 29 940 лева, като е възложил на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София и разноските по делото. Касаторът намира за неправилно възприетото от въззивния съд, че не са налице установени публични задължения или наличие на връчена заповед за възлагате на ревизия преди процесните сделки, сключени на 07.12.2018г. и на 05.06.2019г. Поддържа, че в конкретния случай се касае за публични задължения по смисъла на чл.105 ДОПК, обхващащи непогасени и към момента задължения, възникнали на основание подадени от „Снабтех Сервиз" ЕООД декларации за самоопределяне на данъчните и здравноосигурителните вноски с основания, произтичащи пряко от данъчните закони, подробно описани по вид, номер, дата и размер на задължението за ДДС, корпоративен данък и декларации, образен № 6 за ДДФЛ, ДОО, здравно осигуряване и УПФ /изчерпателно посочени в исковата молба в т.1. б.а). б. б) и б. в)/. Освен това държавата била взискател и за публичните задължения, установени с РА № Р- 22220518007422-091-001/10.09.2019г., като началото на производството е осъществено чрез издадената ЗВР № Р-22220518007422-020-001/04.12.2018г., връчена на 20.12.2018г. Предвид, че ревизионният акт е влязъл в сила, НАП черпи основателността на иска си от един стабилен изпълнителен титул. Счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.108, ал.2 ДОПК съгласно практиката, обективирана в: определение № 421/05.07.20022г. по т.д.№ 1145/2021г. на ВКС и определение № 60597/24.11.2021г. по т.д.№ 363/2021г. на 2ро т.о. на ВКС. Обосновава намерението за увреждане на публичния взискател със следните обстоятелства: Публичните задължения са натрупани преди сключването на сделката от 07.12.2018г, както и преди сключване на сделката от 05.06.2019г. /тези, установени с данъчни декларации - посочени в т.1 от исковата молба букви а), б) и в)/. Тоест преди сключване и на двете сделки „Снабтех Сервиз" ЕООД е имал установени и изискуеми задължения, които е декларирал, но не е погасил. Публичните задължения, възникнали с издаването на Ревизионен акт № Р- 22220518007422-091-001/10.09.2019г. са натрупани след издаване и връчване на ЗВР № Р-22220518007422-020-001/04.12.2018г. на 20.12.2018г. и след ЗИЗВР № Р- 22220518007422-020-002/20.03.2019г., връчена по електронен път на 26.03.2019г. Независимо от сключения предварителен договор на 15.11.2018г. с „Никол-Байк- Център" ООД към този момент „Снабтех Сервиз" ЕООД е имал установени задължения, които е бил длъжен да погаси, но не го е направил. С продажбата на активите длъжникът е намалил имуществото си, т.е той знае, че има определено по размер парично задължение към свой кредитор и независимо от това се е разпоредил с това имущество. Също така се позовава на извършената в хода на производството съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която сумите от продажбите са постъпили по сметката на „Снабтех Сервиз“ ЕООД и дружеството е имало вземания от трети лица. Излага становище, че системното непогасяване на натрупващите се публични задължения, което един коректен търговец не би извършил, е още едно доказателство за намерението у длъжника да ощети своя кредитор НАП. Фактът дали и кога публичният взискател е предприел действия по образуване на изпълнително дело, налагане на обезпечителни мерки, предприемане на действия по принудително изпълнение /издаване на разпореждания за изпълнение към банките/, не може да се обвързва със законово регламентираното задължение на ЮЛ да начислява и внася коректно публичните си задължения. Претендира се юрисконсулско възнаграждение за явяването на процесуален представител на НАП по делото. Също така се иска съобразяване на решението в частта за разноските с минимално предвидените в закона за този вид защита. Ответникът по жалбата и по делото, „СНАБТЕХ СЕРВИЗ“ ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендират се направените разноски за настоящата инстанция. Ответниците по жалбата и по делото, А. С. А. и Г. Г. А., в писмен отговор изразяват становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендират се направените разноски за настоящата инстанция. Ответникът по жалбата и по делото, "НИКОЛ-БАЙК ЦЕНТЪР” ООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендират се направените разноски за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че съгласно представена справка-декларация за данък добавена стойност № 22051161394/14.02.2017 г. за м. януари 2017 г. „Снабтех сервиз“ ЕООД е декларирал общ размер на начислен данък добавена стойност за съответния данъчен период сумата от 16 450 лв., като след упражняване на право на приспадане на данъчен кредит на внасяне подлежи сумата от 93.53 лв. От представените по делото данъчна декларация по ЗКПО за 2016 г. № 2205И0042675/31.03.2017 г. и годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО № 2205И0054112/03.04.2018 г. за 2017 г. се установява, че дружеството е декларирало задължения. От фактическа страна е безспорно, че с ревизионен акт № Р- 22220518007422-091-001/10.09.2019г., изготвен след проведена ревизия по ЗДДС на „Снабтех сервиз“ ЕООД за периода от 01.04.2017г. до 31.10.2018г. органите са установили публични задължения за довнасяне на ДДС в общ размер на сумата от 953 490.79 лева, от които 810 005.73 лева - главница и 143 485.06 лева -лихви. От представеното писмо с изх. № 23-22-1624/29.10.2020г. на заместник-директора на Дирекция „ОДОП“ -гр.София е установено, че ревизионен акт № Р-22220518007422-001-001/10.09.2019г. не е обжалван пред Директора на дирекция ОДОП София. С договор от 07.12.2018г. за продажба с нотариална заверка на подписите „Снабтех сервиз“ ЕООД е прехвърлило правото на собственост върху лек автомобил „Фолксваген пасат“, с per. [рег.номер на МПС] на физическото лице - Г. Г. А., като от своя страна последният като купувач се е задължил да заплати продажна цена в размер на сумата от 20 300 лева. Съгласно удостоверение № 20211126174949/26.11.2021г. на 27.02.2010г. купувачът по сделката - Г. Г. А. е встъпил в граждански брак с А. С. А., като избран от съпрузите и вписан в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите е законов режим на разделност. С платежно нареждане № 181207176466489/07.12.2018г. купувачът Г. А. Г. е наредил превод на сумата от 20 300 лева от своя банкова сметка в „Райфайзен банк /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД по открита на името на продавача „Снабтех сервиз“ ЕООД сметка в „Юробан България“ АД, като за основание на превода е вписано „Ф-ра Фолксваген Пасат - СВ7911НА“. Съгласно удостоверение за застрахователна стойност Серия А-04 № 28654 от 17.12.2018г., издадено от ЗБК „Балкан“ АД, застрахователната стойност на лек автомобил „Фолксваген пасат“, с per. [рег.номер на МПС] представлява сумата от 1 700 лева. Съгласно удостоверение за застрахователна стойност № 88 от 12.01.2021г., издадено от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, застрахователната стойност на същият лек автомобил е определена в размер на сумата от 14 800 лева. С договор от 15.11.2018г., озаглавен „предварителен договор за покупко-продажба на МПС“, „Снабтех сервиз“ ЕООД е поело задължение да проучи, закупи, продаде и достави на „Никол - байк център“ ООД товарен автомобил в срок до 15.06.2019г., „Никол-байк център“ ООД е поело задължението да закупи предложения от насрещната страна товарен автомобил, отговарящ на предварително зададени от купувача характеристики, както и да заплати на продавача гаранционна цена в размер на сумата от 1 000 лева., която ще му бъде възстановена при прехвърлянето на автомобила. Съгласно разписка от 15.11.2018г. „Никол-байк център“ ООД е заплатил в полза на „Снабтех сервиз“ ЕООД сумата от 1 000 лева, представляваща гаранционна сума по договора между тях от 15.11.2018г. С договор от 05.06.2019г. за продажба на МПС, сключен с нотариална заверка на подписите, „Снабтех сервиз“ ЕООД действайки като продавач е прехвърлило правото на собственост върху лек автомобил „Пежо боксер“, с [рег.номер на МПС], на купувача „Никол-байк център“ ООД, като последното дружество е поело задължението да заплати на продавача продажна цена в размер на сумата от 29 940 лева. С фактура № 6194/22.04.2019г., издадена от „Снабтех сервиз“ ЕООД, продавачът е издал фактура за сумата от 29 940 лева с вкл. ДДС, представляваща продажна цена на лекотоварен автомобил. Съгласно извлечение, изготвено на 26.11.2021г. от открита на името на „Никол- байк център“ ООД сметка в „Банка ДСК“ АД, с платежно нареждане от 24.04.2019г. дружеството е наредил превод на сумата от 29 940 лева по сметка на „Снабтех сервиз“ ЕООД в „Юробанк България“ АД, като за основание на превода е отразена - фактура № 6194. Съгласно два броя удостоверения за застрахователна стойност - удостоверение Серия А-04 № 29077/05.06.2019г. и удостоверение № 86/11.01.2021г. -издадени съответно от ЗБК „Балкан“ АД и от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД застрахователната стойност на лек автомобил „Пежо боксер“, с [рег.номер на МПС] е определена в размер на сумата от 1 000 лева, съответно на сумата от 9 400 лева. С разписка, издадена на 05.06.2019г., „Снабтех сервиз“ ЕООД е заплатило на „Никол-байк център“ ООД сума в размер на 1 000 лева, представляващо възстановяване на платена преди това гаранционна сума, уговорена съгласно договор от 15.11.2018г. От заключението на допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, е установено, че публичните задължения на „Снабтех сервиз“ ЕООД, посочени в т. 1,6. „а“, „б“ и „в“ от исковата молба, а именно тези, за които са подадени данъчна декларация по ЗДДС за м. 01.2017 г. СД № 22051161394/14.02.2017г. (б. „а“), данъчни декларации по чл.92 ЗКПО - ГДД № 2205И0042675/31.03.2017г. и ГДД № 2205И0054112/03.04.2018г. (б. „б“) и двадесет и две на брой данъчни декларации обр.6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УПФ (б. „в“) не са част от задълженията на дружеството, установени с ревизионен акт № Р-22220518007422-091-01/10.09.2019г., в който са установени единствено задължения за данък добавена стойност за периода от м. април 2017г. до м. октомври 2018г. Вещото лице твърди, че на 07.12.2018г. лицето Г. А. Г., за когото се твърди, че е баща на ответника - Г. Г. А., е извършило банков превод на сумата от 20 300 лева с посочено в платежното нареждане основание „ф-ра Фолксваген Пасат - СВ7911НА“, която сума е постъпила по сметка на получателя на плащането - „Снабтех сервиз“ ЕООД на 10.12.2018г. От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е установено, че на 25.04.2019г. от банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕООД с IBAN [банкова сметка], открита на името на „Никол-байк център“ ООД, е преведена сумата от 29 940 лева по сметка на „Снабтех сервиз“ ЕООД с IBAN [банкова сметка] с основание за извършване на превода „фактура 6 194“, като сметката на продавача е заверена със сумата от 29 940 лева на 25.04.2019г. В обясненията си вещото лице твърди, че към датата на сключване на оспорените договори ( 07.12.2018г. и 05.06.2019г.) в счетоводството на „Снабтех сервиз“ ЕООД фигурират вземания към трети лица за периода от 01.12.2018г. до 07.12.2018г., които са осчетоводени на обща стойност 22 967 лева, в това число и вземането за сумата от 20 300 лева, дължима от Г. Г. А. по договор за продажба от 07.12.2018 г., а за периода от 08.12.2018г. до 31.12.2018г. са осчетоводени вземания в общ размер на сумата от 936 079.20 лева, за периода от 01.01.2019г. до 25.04.2019г. са осчетоводени вземания, възлизащи в общ размер на 1 019 750.51 лева, в това число и вземането за сумата от 29 940 лева, дължима от „Никол-байк център“ ООД по договор за продажба от 05.06.2019г., съответно за периода от 26.04.2019г. до 05.06.2019г. са осчетоводени вземания в общ размер на сумата от 121 203.60 лева. Вещото лице твърди, че от аналитичен регистър на счетоводна сметка 304 - Стоки за периода от м.12.2018 г. до 30.06.2019г. е видно завеждане на стоки (дебитиране на сметка 304) за сумата от 569 200.18 лева, представляващи приблизително 300 счетоводни позиции - покупки на авточасти и автомобили, както и че на 17.12.2018 г. с основание „изписване при продажба Пасат“ срещу себестойността му от 19 929 лева е изписан автомобил, съответно на 22.04.2019 г. с основание „изписване продажба Боксер“ срещу себестойността му от 24 653.32 лева отново е изписан автомобил. От заключението на допусната и приета съдебно-автотехническа експертиза е установено, че действителната пазарна стойност на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с per. [рег.номер на МПС], към 07.12.2018г. - датата на прехвърлянето му в полза на Г. Г. А. - възлиза на сумата от 28 179 лева с вкл. ДДС (23 482.50 лева без вкл. ДДС), а действителната пазарна стойност на лек автомобил „Пежо боксер“, с [рег.номер на МПС], към 05.06.2019г. - датата на прехвърлянето му възлиза на сумата от 17 943 лв. с вкл. ДДС (14 952.50 лева без вкл. ДДС). Апелативният състав е посочил, че с оглед спецификата на правните субекти-кредитори, имащи право на предявения иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК и вида на вземанията /публични/, чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал принципно по-силна защита на тези кредитори в сравнение с тази на кредиторите по общия отменителен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, като в настоящата хипотеза е без значение знанието на приобретателя за увреждането, а е достатъчно намерението на отчуждителя за това. Също така е изложил, че по силата на разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК недействителни по отношение на държавата са сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели, когато са сключени след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. Позовал се е на практика на ВКС, обективирана в решение № 166/30.12.2009г. по т.д. № 430/2009г. на II т.о и решение № 436/22.12.2011г. по гр.д. 308/2011г. на III г.о. По отношение на първия иск, с които се иска прогласяването на недействителността на извършената от първия ответник продажба на МПС от 07.12.2018 г., въз основа на които „Снабтех сервиз“ ЕООД, като продавач, е прехвърлило в полза на Г. Г. А. - купувач, намиращ с в онзи момент в брак с А. С. А., собствеността върху лек автомобил - „Фолксваген пасат“, с per. [рег.номер на МПС] - срещу уговорена продажна цена от 20 300 лева съдът е намерил, че същият е неоснователен. В мотивната си част е посочил, че не е установена втората комулативна предпоставка, а именно сделката да е извършена след установяване на публични задължения и/или след връчване на заповедта за възлагане на ревизия. В конкретния случай сделката е извършена преди връчването на заповедта за възлагане на ревизия (20.12.2018г.), като в действащата към момента на сключването на сделката правна норма, законодателят не е предвидил като предпоставка за основателност на предявения иск сделки, извършени след датата на деклариране на публични задължения. По отношение на иска, с които се атакува действителността на извършената с договор за продажба на МПС от 05.06.2019г. сделка, въз основа на която „Снабтех сервиз“ ЕООД, като продавач, е прехвърлило в полза на „Никол - байк център“ ООД, като купувач, собствеността върху товарен автомобил - „Пежо боксер“, с [рег.номер на МПС] - срещу уговорена продажна цена от 29 940 лева, съдът е намерил, че същият е неоснователен. В мотивната си част е посочил, че с оглед на датата на извършване на атакуваната сделка (05.06.2019г.), приложимата редакция на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, по делото е спорно намерението да се увредят публичните взискатели. Посочил е, че в хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, намерението за увреждане не се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца. Въз основа на установенит по делото факти е посочил за безспорно, че преди извършването на атакуваната разпоредителна сделка между страните по нея на 15.11.2018г. е сключен договор, по силата на който „Снабтех сервиз“ ЕООД е поело задължение да проучи, закупи, продаде и достави на „Никол-байк център“ ООД товарен автомобил в срок до 15.06.2019г., а „Никол-байк център“ ООД е поело задължението да закупи предложения от насрещната страна товарен автомобил, отговарящ на предварително зададени от купувача характеристики. Предвид, че така сключеният договор предхожда с повече от месец връчването на заповедта за възлагане на ревизия, е заключил, че това разколебава твърденията на ищеца за съществуването на намерение за увреждане на публичния взискател. С оглед ангажираните от ответника писмени доказателства така сключения договор е изпълнел, т.к. и в изпълнение на чл.2.3 от договора купувачът е заплатил уговорената гаранция в размер на 1 000 лева. С договора се установява, че продажбата от 05.06.2019 г. е сключен при договорена продажна цена от 29 940 лева. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че към датата на прехвърлянето действителната пазарна стойност на лек автомобил „Пежо боксер“, възлиза на сумата от 17 943 лева. Съответно решаващият състав е заключил, че извършването на сделка с имущество по цена, значително надвишаваща пазарната му стойност, отново разколебава твърденията на ищеца за съществуване на намерение у длъжника за увреждане на публичния взискател. Същевременно продажната цена за процесното МПС е реално заплатена. Извършеното плащане е осъществено по банков път по сметка на продавача, върху която съгласно удостоверение издадено от 10.05.2022г. от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, на когото е поверено провеждането на изпълнението по изп. дело №[ЕИК]/2018г., което е образувано за събиране на публични задължения на „Снабтех сервиз“ ЕООД, считано от 28.11.2018г. ( преди сключването на договора за покупко- продажба), публичният изпълнител е наложил запор. Намерил е за неоснователно и твърдението, че с продажбата на това имущество длъжникът е намалил същото, както и че установеното по отношение на пазарната стойност на автомобилите би имало значение само и единствено, ако длъжникът е използвал получените средства за погасяване на част от задълженията си. В мотивната си част е посочил, че в конкретния случай плащането е извършеното по сметка, върху която публичния изпълнител е наложел запор, поради което разпореждането със средствата по нея може да се извърши единствено със съгласието на самия кредитор. С оглед на изложеното решаващият състав е намерил първоинстанционното отхвърлително решение за правилно и законосъобразно. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Могат ли да бъдат приети като установени задълженията декларирани от задълженото лице с декларации за самоопределяне на данъчните и здравноосигурителните вноски с основания, произтичащи пряко от данъчните закони и дължими в сроковете, определени в съответния закон?; 2/ Ограничава ли се правото на кредитора да търси защита, предявявайки отменителен иск на увреждаща го сделка, когато задълженията са възникнали пряко от данъчните закони, а не чрез един от способите за установяване на такива задължения - ревизия и ревизионен акт?; 3/ Каква е целта на разпоредбата на чл.216 ДОПК и следва ли да се чете законът в неговата цялост и да се прилага разпоредбите му в съответствие с целта му, въпреки че буквалният прочит изисква конкретни предпоставки, при изброяването на които е допуснат законодателен пропуск и допуснат ли е такъв в разпоредбата на чл.216, ал.1 ДОПК, с оглед допълнението с бр.105/2020г. на ДВ?“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 421/05.07.2022г. по т.д.№ 1145/2021г. на 2-ро т.о. на ВКС, определение № 60597/24.11.2021 по т.д.№ 363/2021 на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 166/30.12.2009г. по т.д.№ 430/2009г. на 2-ро т.о. на ВКС и определение № 50762/26.10.2022г. по гр.д.№ 972/2022г. на ВКС. Сочи се, че е налице по въпросите противоречива практика на съдилищата: решение № 10/30.01.2023г. по т.д. № 251/2022 на Апелативен съд – Бургас, решение № 26/02.08.2022г. по т.д. № 61/2021 на Окръжен съд –Ямбол, решение № 182/30.12.2021г. по гр.д. № 187/2021г. на Окръжен съд -Ловеч, решение № 4/09.01.2023г. по гр.д. № 239/2022г. на Районен съд - Мадан и т.н. Също така касаторът се позовава и на наличието на предпоставките по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК. Обосновава очевидната неправилност с противоречие на материатноправните разпоредби и неправилно възприетото от въззивния съд, че не са налице установени публични задължения или наличие на връчена заповед за възлагате на ревизия преди процесните сделки от 07.12.2018г. и 05.06.2019г. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Съдът е разгледан два обективно съединени иска по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за обявяване за недействителни спрямо Държавата на две сделки за продажба на МПС от 7.12.2018г. и от 5.06.2019г. Всички поставени от касатора въпроси са свързани с фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК в приложимата за сделките редакция на разпоредбата, обн. в ДВ, бр. 105/29.12.2005г., преди изменението й с ДВ бр.105/2020г., в сила от 1.01.2021г., с което във фактическия състав са обхванати и сделки / действия, сключени след датата на деклариране на публичното задължение. С въпросите по същество се пита, дали и преди изменението на ДОПК, в сила от 1.01.2021г., с декларациите за самоопределяне на данъчните и осигурителните вноски публичните задължения се считат установени, доколкото и в старата редакция на разпоредбата във фактическия състав на отменителните искове по чл.216, ал.1 ДОПК попадат сделки и действия, извършени след датата на установяване на публичното задължение. Поставените от жалбоподателя въпроси, с оглед мотивите на въззивния съд, са относими единствено към договора за продажба от 07.12.2018г. По втория договор от 5.06.2019г. искът е отхвърлен единствено, поради липса на намерение на длъжника за увреждане на публичния взискател, с оглед на което спрямо него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението по този иск до касация. Независимо, че по първия конститутивен иск въпросите безспорно са обусловили изхода да спора, поради което осъществяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, спрямо тях не са налице наведените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК. На първо място, в цитираното от касатора решение № 166/30.12.2009г. по т. д. № 430/2009г. на 2-ро т.о. на ВКС, във връзка с приложението на чл.180, ал.2 ДПК (отм.) не е разглеждан въпрос за установяване на публично вземане посредством декларирането му, като е посочено, че „публичното вземане трябва да е установено с влязъл в сила административен акт или с влязло в сила съдебно решение“. Този извод е споделен и в решение № 436/22.12.2011г. по гр. д. 308/2011г. на III г.о. на ВКС, в което освен това е посочено, че данъчните задължения, съгласно чл.108 ДОПК, се установяват с ревизионен акт, респективно се считат за установени след изтичането на петгодишен срок за започване на ревизия по чл.109 ДОПК, който в настоящия случай не е изтекъл, в съответствие с което е постановен и обжалваният акт в частта за отхвърляне на отменителния иск за недействителност на продажбата от 7.12.2018г., поради което не намира проявление соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Следва да се има предвид, че с посочените от касатора определения по чл.288 ГПК на ВКС не е допуснато касационно обжалване, поради което, съгласно разяснителната част на т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 2011г. по тълк. д. № 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, не съставляват практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не се доказва наличие и на другата допълнителна предпоставка - по чл.280, ал.1, т.3 ТЗ, тъй като цитираните от НАП актове на съдилищата не са представени и не са ангажирани доказателства същите да са влезли в сила. На последно място, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Независимо от изхода на делото, на ответниците по касацията не следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство, тъй като ответниците – търговски дружества не са представили доказателства за направени такива, а ответниците – физически лица са депозирали отговор на касационната жалба след изтичане на законоустановения преклузивен срок. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд