Определение № 292 от 14.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3428/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура [населено място], срещу решение №681 от 21.06.2021г по в. гр.дело № 1260/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12.02.2021г по гр.д № 322/2020г на Окръжен съд -Кюстендил, присъдил на ищеца Д. В. Г. обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ в размер на 18000 лева В мотивите на обжалваното въззивно решение е изтъкнато ,че ищецът е привлечен като обвиняем на 19.01.2016г за престъпление по чл.311, ал.1 НК,вменено му от Прокуратурата на РБ като извършено в качество на лесничей .Обвинителният акт е внесен съда на 10.06.2016г,като на 22.06.2018г и РС Дупница е постановил оправдателна присъда, протестирана от Прокуратурата и потвърдена с решение на ОС Кюстендил, влязло в сила на 19.10.2018г .Обсъдени са показанията на свидетели ,като съдът не е приел за установено влошено здравословно състояние в резултат на обвинението.Вредите са определении като емоционален и физически дискомфорт- стрес ,притеснения опасения ,накърнени чест и достойнство .Престъплението не е тежко наказуемо.Тежка и постоянна мярка за процесуална принуда не е налагана .Посочено е ,че наказателното производство е приключило в разумен срок (2 години и 9 месеца).Въззивният съд е отхвърлил довода на Прокуратурата,че не носи отговорност за вредите от общественото разгласяване на обвинението. Факти ,свързани с обема и естеството на самото разгласяване на обвинението - в конкретния случай, въззивният съд не е изследвал и преценявал. По същество е изтъкнато, че ищецът е възстановил кариерното си ниво на развитие и няма доказателства авторитетът му в обществото да е значително пострадал. Към жалбата на Прокуратурата на РБ е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса как се прилага обществения критерии за сптраведливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма чл. 4 ЗОДОВ препраща.Сочи се противоречие на решението с практика на ВКС поради нарушаване на т.ІІ от ППВС № 4 /1968г, т.3 и т.11 от ТР № 3/2005 по т.д. №3/2004г ОСГК Изтъква се несъответствие на присъденото обезщетение с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД поради необсъждане на всички задължително подлежащи на преценка обстоятелства в конкретния случай.Сочи се противоречие с реш №53/2019г и реш. №159/2019г на 3-то г.о и реш. № 59/2012г и реш. №199/2018г на 4-то г.о на ВКС. В отговор ответникът по жалбата ,чрез пълномощника адв Н.Ц. оспорва съображенията на Прокуратурата на РБ за допускане до касационно обжалване. Изтъква ,че въпросът в изложението е поставен общо ,принципно, а не за конкретното дело. Касаторът е посочил решения на ВКС за случаи, при които няма сходство във всички факти. След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по поставения в изложението въпрос за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване.Допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС е обусловено от това,че въззивният съд не е посочил кои от указаните в ППВС №4/1968г групи обстоятелства са взети предвид при решаващата му дейност и каква конкретна установеност мотивира изводите му. Обосновката на решаващия извод за справедлив размер на обезщетението във въззивното решение се изчерпва с възприемане на определения на първа инстанция размер като ненуждаещ се от корекция.Справедливостта не е абстрактно понятие,тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,които носят обективни характеристики. Не става ясно кои обстоятелства обуславят конкретния размер на обезщетението,поради което е налице противоречие на въззивното решение с ППВС №4/1968г. по решаващ за изхода на делото правен въпрос. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.