Определение № 76 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1043/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. М. чрез адв. Руси Г. срещу решение от 25.03.2011г. по гр.дело № 539/2008г.на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение №135 от 12.07.2005г на ПРС, по отхвърлен поради изтекла погасителна давност иск на основание чл. 135 от ЗЗД В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане е формулиран като процесуалноправен въпросът как се доказва момента на узнаване на увреждащата сделка по чл. 135 от ЗЗД. Твърди се да липсва съдебна практитка по него. Общо формулиран, въпросът в изложението е по- скоро доказателствен, т.е по конкретно преценената от съда установеност на фактите по делото, а не правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК .Константно следваното в практиката разбиране е, че фактът на узнаване, независимо от характера на правния спор и значението, което този факт има за изхода му, се доказва с всички доказателствени средства. По този въпрос не липсва практика. Тук защитата конкретизира тезата си с въпрос за значението на печата на служба вписвания върху преписа от подлежащо на вписване съдебно решение, като доказателство за позитивен факт Не е налице обаче обуславяща връзка на въпроса с възприето от въззивния съд, че е налице неустановеност спрямо момента на узнаване при липса на положителни твърдения от страна на ищеца кога е узнал ,както и липса и на доказателство след указание в тази връзка. Обсъждания в изложението печат, от който е видна датата на вписване на съдебното решение, не е пряко, а само косвено доказателство (индиция) за узнаване и то ако се твърди ,че когато е предприел вписване на съдебно решение, повече от пет години след постановяването му, заинтересованият е узнал от наличните вписвания за атакуваното с иска прехвърляне. на имота. При положение че липсва твърдението, без значение е има ли по делото доказателства, които биха го подкрепили и въпросът в тази връзка е неотносим. Твърдения по фактите страните следва да правят в хода на делото, а не в писмени защити, след приключването му. По изложените съображения Върховен касационен съд не приема в случая да се обосновава критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.