Определение № 5747 от 10.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4335/2024 г.

ВКСIV гражданско отделение10.12.2024 г.докладчик Геника Михайлова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3907/20.08.2024 г. по ч.гр.д. № 52/2024 г. на Върховен касационен съд. ОСЪЖДА Р. Ж. Я. ЕГН [ЕГН] да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Ямбол на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 4 ГПК сумата 50.00 лв. – възнаграждение за представителството от юрисконсулт в настоящото производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ОМ към ч.гр.д.№4335/2024г. на съдия В.Райчева Намирам че споровете за установяване на трудов стаж по реда на зутосср не могат да се характеризират като такива по чл. 357 КТ и по отношение на постановените по тях въззивни решения не намра приложение разпоредбата на чл. 280, ал.3, т. 3 ГПК, респективно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК за прекратителните определения на въззивен съд по такива дела, по следните съображения:

–

Действащата правна уредба на установяването на трудов и/или осигурителен стаж по съдебен ред се съдържа в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред ( зутосср ) – обн., дв, бр. 26 от 29 март 2011 г., а не в чл.357 от Кодекса на труда, която разпоредба е приета преди специалния закон ( ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на чл. 357 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г ) и касае трудови споровете само между работника или служителя и работодателя по повод на конкретно трудово правооотношение възникнало, съществувало и прекратено и относно отразяването на трудови стаж, натрупан при изпълнение на конкретния трудов договор ( чл.350а-356 КТ) от самия работодател.

–

Действащите трудово и осигурително право предвиждат два начина за установяването на трудовия и осигурителния стаж: установяване с определени документи и установяване по съдебен ред.

–

Първият начин е основният и масово прилаганият на практика и по отношение и на двата вида стаж. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж трудовият стаж по Кодекса на труда се установява с трудова, осигурителна и занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение, издадено въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги или други документи, удостоверяващи време, което се признава за трудов стаж по чл. 354 кт.

–

Удостоверяването на трудовия стаж може да стане и чрез специално удостоверение – УП-30, което се издава от работодателя, когато трудовият стаж на работника или служителя не е вписан в трудовата му книжка, непълно са отразени данните за неговата продължителност или други негови елементи.

–

Вторият начин за установяване на трудов и/или осигурителен стаж е по съдебен ред, т.е. в рамките на нарочно съдебно производство., по реза на ЗУТОССР. Съгласно чл. 1, ал. 1 зутосср закона могат да се установяват три вида стаж: 1. трудов стаж, придобит след 31 декември 1999 г.; 2. осигурителен стаж по кодекса за социално осигуряване; 3. времето, което се признава за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.

–

Именно защото искът за установяване на трудов стаж по зутосср не е такъв по чл.357 КТ се предявява не само срещу работодателя, както това се случва при спорове по КТ, а и срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

–

В този процес е възможно предявяване на иск за установяване на трудов стаж за различни периоди от време и при това когато трудът е полаган при различни работодатели, поради което тези работодатели следва да бъдат конституирани в процеса като съответници (арг. чл. 4, ал. 1, т. 5 зутосср ), което е невъзможно при трудов спор по чл.357 от Кодетса на труда.

–

Съдебното производство за установяване на трудов и/или осигурителен стаж има особен предмет – установяване на един юридически факт от категорията на юридическите състояния, и на произтичащите от този предмет задачи: определен времеви период да бъде зачетен като трудов стаж и/или осигурителен стаж. Особеният предмет на иска дава отражение и върху цялостното развитие на съдебното производство. Законът предвижда специални правила относно местната подсъдност, надлежните страни (процесуалната легитимация); реквизитите и приложенията към исковата молба; предмета на доказване и допустимите доказателствени средства; държавните такси и разноските в процеса, които се различават от процесуалните правила в общия исков граждански процес по реда на който се разглеждат трудовите спорове по КТ. Тези процесуалноправни норми са специални спрямо общите процесуалноправни норми на общия исков процес и предвид характера на този иск като положителен установителен иск за факт, а не за „установяване на съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение ”.

–

Установяването на съществуването на трудово правоотношение по реда на КТ с всичките му елементи включва установяване съществуването на трудовия договор в пълното му определено от закона съдържание, с всички съществени компоненти на трудовото правоотношение, в т.ч. и неговата продължителност, а с искът по ЗУТОССР, при облекчения режим на доказване, се предоставя възможност на работника да установи положен трудов стаж, без да се изследва трудовото правоотношение в цялото му съдържание.

–

Важна особеност на установителния иск за трудов и/или осигурителен стаж е и, че неговото предявяване е безсрочно, а не при спазване на давностните срокове по КТ, тъй като не може отнапред да се определи кога ще възникне правен интерес от установяването на юридическия факт трудов стаж и/или осигурителен стаж, като такъв, може да възникне и относно отдавна прекратени трудови правоотношения.

–

По тези съображения намирам, че спорът за установяване на трудов стаж не е такъв по чл.357 КТ и постановеното по него въззивно решение подлежи на касационно обжалване. По отношение на въззивните решения, постановени по такъв спор, не намира приложение разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 ГПК, която посочва единствено кои от тези решения по спорове свързани с установяване елементите на конкретно трудово правоотношение, а не с установяване на факти, подлежат на касационно обжалване. В този смъсъл е и практиката на ВКС застъпена в решение от 02.02.2021г по гр.д.№1304/2020г.трето г.о. на ВКС, решение от 16.02.2022г. по гр.д.№1906/2021г., четвърто г.о на ВКС., решение от 10.03.2021г. по гр.д.№1280/2020г. трето г.о на ВКС, решение от 14.12.2021г по гр.д.№1304/2021г. трето г.о. на ВКС, и др., която споделям.

–

Ето защо считам, че определението по ч.гр.д.№52/2024г. на ВКС, с което на основание чл.274, ал.4 ГПК е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу въззивно определение за потвърждаване връщането на искова молба по спор с правно основание чл.1 ЗУТОССР, е неправилно.

–

ПОДПИС:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 3907/20.08.2024 г. по ч.гр.д. № 52/2024 г., с което Върховният касационен съд е оставил без разглеждане частната касационна жалба на Р. Ж. Я. срещу определение № 595/20.09.2023 г. по ч.гр.д. № 236/2023 г. на Окръжен съд – Ямбол, установявайки пречката по чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Определението се обжалва от Р. Я. с довод, че в противоречие с твърденията в исковата молба касационният състав е квалифицирал като трудов спора, по който е било образувано гр.д. № 2851/2022 г. на Районен съд – Ямбол. Ответникът Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Ямбол, ответник и по частната жалба, възразява, че е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. От другия ответник „Демирев НМ“ ЕООД Ямбол, ответник и по частната жалба, не е постъпил отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. С определението, което е било обжалваното пред предходния състав на Върховния касационен съд, въззивният съд е потвърдил определение по оставените без разглеждане като недопустими искове на Р. Ж. срещу „Демир НМ“ ЕООД и ТП на НОИ – Ямбол, по които е било образувано гр.д. № 2851/2022 г. пред Районен съд – Ямбол. Въззивният съд е приел, че в исковата молба ищецът е поискал съдът да установи по отношение на ответниците, че в периода 01.11.2007 г. – 27.10.2022 г. е работил по трудово правоотношение на пълен работен ден от 8 часа на длъжност „икономист, организация и управление“ с първоначално месечно възнаграждение 950.00 лв., от януари 2010 г. – 1 250 лв., от юли 2010 г. – 1 280.00 лв., от март 2012 г. – 1 780.00 лв., от септември 2015 г. – 2 320.00 лв., от януари 2016 г. – 25.07.2016 г. – 2 600.00 лв., а след това и до образуваното дело – 3 000.00 лв., което време е трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране по смисъла на ЗУТОССР, а следва да се зачете за осигурителен стаж по смисъла на КСО, т.е. че ищецът бил поискал съдът да установи размера на трудовото възнаграждение, което е недопустимо съгласно чл. 1, ал. 3 ЗУТОССР. С въззивното определение е било потвърдено определение, преграждащо развитието на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК). Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК обаче такова въззивно определение не подлежи на обжалване по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Чл. 357 КТ дефинира като трудови споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Съгласно чл. 280, ал.3, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. Така както във въззивното определение са очертани обстоятелствената част и петитума на исковата молба, налагат извод, че е трудов спорът, по който е било образувано гр.д. № 2851/2022 г. пред Районен съд – Ямбол, но също така че делото не попада в изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Предявените искове срещу ответното дружество, но и срещу ТП на НОИ – Ямбол, изключва възможността като нередовна да е върната искова молба за неплатено трудово възнаграждение. Зададената с нея съвместна легитимация на ответниците налага извод, че като нередовна е върната искова молба за установяване на трудов стаж – чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР. Спорът е трудов – аргумент от дефинитивната разпоредба на чл. 357, in fine КТ, но не попада в изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Като е приел така, предходният състав на Върховния касационен съд, правилно е установил пречката по чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК и е оставил без разглеждане частната касационна жалба срещу неподлежащото на касационно обжалване въззивно определение. При този изход и съгласно чл. 78, ал. 8, вр. ал. 4 ГПК в тежест на касатора/на ищеца следва да се постави юрисконсултско възнаграждение. Поставеният за разглеждане процесуален въпрос се характеризира с възможно най-ниска степен на правна сложност. Настоящият състав определя възнаграждението за подадения отговор на частната жалба, изготвен от юрисконсулт на ТП на НОИ – Ямбол, за сумата 50.00 лв. - минималния размер по чл. 25а, ал. 2 НЗПП.

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби