Определение № 1816 от 10.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4237/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. К., чрез адв. И. Н., срещу решение № 618/08.07.2024г. по в.гр. дело № 675/2024г. по описа на Окръжен съд Бургас в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение, е предоставено на майката В. П. В. на основание чл. 127, ал.2 СК упражняването на родителските права върху детето Р., [дата на раждане] и е определено местоживеенето на детето при майката в [населено място]. Касаторът обжалва решението с довод, че не е бил съобразен най- добрият интерес на детето, а част от обстоятелствата, имащи отношение към тази преценка не са били обсъдени. В контекста на оплакванията в изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се поставят следните въпроси, за които се твърди да са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната и друга практика на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1/ „Следва ли съдът да приложи критериите за преценка на „най-добрия интерес на детето“, уредени в §1, т.5 от ДР на ЗЗакр Д и как те се отнасят към критериите за преценка на интересите на децата по чл. 59, ал.4 СК?“ 2/ „Следва ли съдът да следи служебно за най- добрия интерес на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички факти и обстоятелства по делото, имащи значение за определяне на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права и в частност да отчетат по – добрите материално битови условия при единия родител, както и наличието на подкрепа от други лица в обкръжението на същия?“ 3/ „Следва ли съдът да обсъди и вземе под внимание психологическото състояние и чувствата на детето и в частност да отчете ефекта на принудителното преместване в друг град, далече от обичайната му среда?“ 4/ „Следва ли съдът да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба възражения, съответно да изложи мотиви, от които става ясно как е достигнал до извода по съществото на спора?“ Ответната страна по касационната жалба – ищцата В. П. В., чрез адв. Р. Ш., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационен контрол и оспорва оплакванията по касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Касационната жалба е допустима, а искането за допускане на касационно обжалване - неоснователно, по следните съображения: Изводите на въззивния съд относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето Р. са направени при следната, приета за установена, фактическа обстановка: Р. К. К., [дата на раждане] е общо дете на страните. До 17.05.2023г. те са живели и са я отглеждали заедно в [населено място]. След тази дата родителите са се разделили и Р. е заживяла с майка си в [населено място], където последната се е установила. На 03.06.2023г. детето е върнато в [населено място], където е отглеждано от баща си до 12.04.2024г. – датата, на която са изменени привременните мерки. Бащата К. К. притежава право на собственост върху недвижим имот – жилище в [населено място]. Съгласно социален доклад изх.№ ПР/Д-А/229- 002/26.06.2023г. от ДСП – Л., към датата на съставянето му бащата полага основните грижи за детето в жилището на родителите си в [населено място], [квартал], [вилна зона], [улица]; осигурява на детето подслон, храна, облекло, личен лекар и много добри хигиенно-битови условия за живот; разчита на подкрепяща среда от родителите си и между него и детето съществува сигурна емоционална привързаност. Съгласно социален доклад изх.№ ПР/Д-ОВ/68-001/29.06.2023г., съставен от ДСП – Л., майката живее в апартамент в [населено място], собственост на баба й и дядо й, който се състои от три стаи и кухня; жилището е в добро техническо и хигиенно състояние, водоснабдено и електрифицирано; детето има своя стая с детско легло и място за игра; между майката и детето съществува емоционална връзка. Съгласно социален доклад изх.№ ПР/Д-ОВ/140- 004/12.12.2023г., съставен от ДСП – Бургас и индивидуална психологическа характеристика, извършена от социален работник и психолог в Център за обществена подкрепа – Л., майката В. В. е спокойна, с овладян изказ, усмихната и с чувство за хумор, не повишава тон. Съгласно социален доклад изх.№ ПР/Д-А/478- 003/11.12.2023г., съставен от ДСП – Бургас, родителите на Р. са в сериозен конфликт относно родителските права и местоживеенето на детето. Според показанията на свидетеля В. А., баба на ищцата, която заявява, че тя и съпругът й могат да помагат на внучката си за отглеждане на Р., ответникът е проявявал агресия към майката чрез побой и обиди и се отличавал с променливо настроение, а майката е перфектна – тиха и спокойна. Според показанията на свидетеля Р. К., майка на ответника, която заявява, че тя и съпругът й помагат на К. при отглеждането на детето, В. е напуснала сина й без предупреждение; детето се чувства отлично при тях; посещава частна детска градина и уроци по танци и английски. Според показанията на свидетеля П. Г. К., баща на ответника, Р. е живяла с него и съпругата му от раждането си до преди три години, когато родителите й са започнали да живеят на квартира. След това Р. се е преместила в Л. и баща й ходи да я вижда всяка седмица. Свидетелят споделя информация от сина си, според която обзавеждането в дома на Р. в Л. е от 70-те години, тя живее в една стая, а майка й и нейния приятел в друга. Детето Р. посещава ДГ „Радост“ в [населено място]. Свидетелката В., директор на детската градина, в показанията си заявява, че Р. е записана в детската градина на 4 години и първоначално я посещава за срок от 7 дни, след което е преустановила посещенията, тъй като баща й я е взел. Към момента Р. посещава детската градина вече редовно, в безупречен вид, чиста и спокойна. Свидетелката определя Р. като спокойно и усмихнато дете и счита, че на Р. й харесва в детската градина и се е адаптирала към новата ситуация. В този смисъл е и приетата индивидуална оценка на потребностите на детето Р. К., извършена от „Център за обществена подкрепа“ – Бургас на 10.06.2024г., в която е посочено, че детето има приятели и посещава детската градина в [населено място] редовно и с желание. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-психологичната експертиза, детето е изградило психоафективни връзки на свързаност с двамата родители, преживява контакта с всеки от тях като удовлетворяващ и с положителен афективен заряд; отличава се със способности за добра адаптация в социалната си среда и разполага със субективно благоприятни индивидуални психологически диспозиции да се справи с преместването си в [населено място]. Според представените социални доклади, и бащата, и майката имат капацитет за родители. Според социален доклад изх.№ ПР/Д-ОВ/82-001/30.05.2024г., съставен от Агенция „Социално подпомагане“, майката е осигурила благоприятна среда за отглеждане и развитие на детето и възможност за регулярни контакти с бащата. Видно от приета индивидуална оценка на потребностите на детето Р. К., извършена от „Център за обществена подкрепа“ – Бургас на 10.06.2024г., детето има изградена много близка емоционална връзка с майка си и с нейните баба и дядо, живее във фамилното жилище на майка си в [населено място], което е добре обзаведено и в което има собствена стая; нуждите на Р. от любов, сигурност и подкрепа са задоволени от майката в достатъчна степен. При така приетото, за да постанови решението си в обжалваната част, въззивният съд е признал еднакъв родителски капацитет на двамата родители, като имащи добри възпитателски качества и ресурс да полагат пълноценни грижи за детето. Отчел е установената силна емоционална връзка на всеки един от родителите с детето, но е приел, че съблюдаването на висшия интерес на същото изисква упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката и детето да живее при нея в [населено място], защото майката е спокойна и осигурява на детето пълноценни грижи и сигурна среда, както и предвид възрастта и пола на детето. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросите на касатора, които могат да бъдат обобщени до такъв за критериите, които съдът е длъжен да съобрази, преценявайки кому да предостави упражняването на родителските права и за задължението му при извършване на тази преценка, като се ръководи от интереса на детето, да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВС и константната и безпротиворечива практика на ВКС, част от която цитирана и от жалбоподателя ( ППВС № 1/74 г.; решение № 54/16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., ІV г. о.; решение № 218/03.12.2019 г. по гр. дело № 763/2019 г., ІІІ г. о.; решение № 39/09.03.2018г. по гр.д.№ 3857/2017, ІV г.о.; решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г., ІІІ г.о.; решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV г.о.; решение № 331/01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на ІV ГО на ВКС и др.), при решаване спорове между родителите по въпросите по чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да обсъди и съобрази в тяхната съвкупност множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защитата във възможно най-голяма степен на интереса на детето, за което съдът следи служебно. Най-съществените от тези обстоятелства са примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г ., в чл. 59, ал. 4 от СК, в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, но без да са изброени изчерпателно, нито да са степенувани в строго определен ред. Предвид служебните си правомощия да осигури максимална защита на интересите на децата, съдът може и е длъжен и служебно да установява тези обстоятелства и да събира доказателства за тях; страните не са ограничени от процесуалните преклузии при установяването им пред първата и въззивната инстанция. От значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността им, като при съпоставянето им следва да се отчетат спецификите на всеки конкретен случай. Макар да не е обвързан от желанието на детето, във всички случаи съдът следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, възрастта му, конкретното му развитие и зрелост, както и конкретното му емоционално и психическо състояние. Въззивният съд изцяло е съобразил така цитираните разрешения на съдебната практика, доколкото крайният извод, че упражняването на родителските права следва да се предостави на майката в [населено място], е съответен на изискването да бъде защитен в най- пълна степен интересът на детето Р.. Противно на заявеното от касатора, въззивният съд не е приемал нито, че бащата има по – добра финансова обезпеченост от майката, нито, че осигурените от него битови условия са по – добри от тези в жилището на майката в [населено място]. Съответно не е обвързал заключението си за интереса на детето от подобно сравнение. Материалното благосъстояние на родителите, както и възможността всеки от тях да разчита на най- близкото си обкръжение за помощ при отглеждане на детето са съобразени от съда при формиране на извода за родителския капацитет на страните и за признаването на такъв и на двамата родители. Поведението на родителите пък е отчетено от въззивната инстанция в единствения му аспект, който има значение в случая, а именно – в отношенията родител – дете и във връзка със сътрудничеството между родителите за невъвличане на детето в конфликта между тях. В тази връзка е логично отсъствието на коментар във въззивния акт на факта, че майката е напуснала семейното жилище в [населено място] и се е установила в друго населено място. Подобно решение не е свидетелство за отношението на майката към детето, а проява на свободната воля на ищцата при разрешаване на междуличностните й отношения с ответника. Последствието от тази проява – откъсване на детето от средата, в която е живяло до момента, както и безспорния й стресогенен капацитет, е обсъдено от въззивната инстанция като обстоятелство от значение кому да бъде предоставено упражняването на родителските права съобразно установената от доказателствата по делото негова относителна тежест. Преценено е в тази връзка, че конкретното емоционално и психическо състояние на детето Р. позволява адаптацията й в новата среда, както е заключило в.л. Х., а че тази адаптация е успешна свидетелстват показанията на св. В. и приетото в индивидуалната оценка на потребностите на детето Р. К. от 10.06.2024г. Възрастта и полът на детето са сред отчетените критерии за съблюдаване най-добрия интерес на детето, но не са единствените. При наличие на родителски капацитет и у двамата родители и изградена емоционална близост между детето с всеки от родителите му, и при липса на фаворизиране на някой от родителите, въззивният съд е извел като решаващи за упражняване родителските права от майката спокойната среда, която тя осигурява и пълноценния характер на полаганите от нея грижи. Тези фактори са функция на установената от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на вещото лице, адекватност на възпитателния и емоционален подход на майката, предопределена в голяма степен от осъзнаваната и призната от майката необходимост от родителско сътрудничество. В обобщение, въззивното решение не се отклонява от разрешенията на задължителната съдебна практика и на последователната казуална практика на ВКС, а съществуването им изключва основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в изяснения в т. 4 на ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК негов смисъл. Предвид изхода на спора, на В. В. се следват сторените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, които са в размер на 1200 лева. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на ВКС