Определение № 4239 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 353/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с предишно наименование Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), представлявана от ст. инспектор Е. С., против въззивно решение № 150/07.08.2023 г. по възз. гр. д. № 104/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 516/29.11.2022 г. по гр. д. № 774/2021 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу А. К. Г. иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано в решението, на обща стойност 214 036,57 лв. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателят поддържа, че на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпроса - „ допустимо ли е изтеглените от банкови сметки парични средства, неналични в патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период, за които не е установен законен източник, да се третират/приемат само като доход на проверяваното лице, без да се отрази, че същите са разходвани; как следва да се приемат за целите на ЗПКОНПИ такива парични средства - доход, разход или и двете“. Ответникът по жалбата – А. Г., чрез адв. Д. П., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че производството е образувано по иск на КОНПИ срещу А. Г. за отнемане от ответника на имущество на обща стойност 214 036,57 лв. Комисията е била сезирана с уведомление от прокуратурата за повдигнато срещу ответника обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК – участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления против финансовата и данъчната система по чл. 255 и чл. 253 НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал.1, т. 23 ЗОНПИ, като периодът на проверката е от 11.06.2009 г. до 11.06.2019 г. Обсъждайки събраните по делото доказателства, както и приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, съдът е приел, че приходите на ответника за проверявания 10-годишен период възлизат общо на 743 215,83 лв., а общият размер на разходите е 354 648,82 лв., като нетният доход по см. на § 1, т. 8 ДР на ЗОНПИ е 388 567,01 лв. и е положителна величина. Общо стойността на имуществото, налично в края на проверявания период, е в размер на 239 992,15 лв., но не се установява да е налице релевантното несъответствие по см. на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, поради което липсва основание за отнемане на имуществото, посочено в искането на Комисията. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Поставеният от касатора правен въпрос не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд. Съобразно нормата на § 1, т. 2 ДР на ЗОНПИ „ доходи, приходи и източници на финансиране“ са възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица. В случая въззивният съд е приел, че направените от ответника вноски по банкови сметки в общ размер - 117 845,04 лв., представляват доходи на ответника от законен източник, доколкото той е работил по трудови и граждански договори, бил е съдружник, респ. акционер, в няколко търговски дружества, член на управителния орган на „Студентски столове и общежития“ ЕАД, за което е получавал възнаграждения за своя труд и дейност, декларирани по съответния ред. Извън това, дори тази сума да не бъде включена като приход, то и без нея отново няма да е налице несъответствие между имуществото на ответника и нетния му доход. При постановяване на решението си въззивният съд се е позовал и на задължителното за съобразяване от съдилищата ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, с което са дадени разяснения какво се включва в понятието „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ (сега – ЗОНПИ) и кои суми и стойности не следва да се вземат предвид при определяне налице ли е релевантното по § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ несъответствие. В случая е прието, че не е установено да е налице „несъответствие“ между имуществото и нетния доход на ответника. Поради това, какъвто и отговор да се даде на поставения въпрос, той не би обусловил различен краен резултат при липсата на една от материалните предпоставки за основателността на претенцията. Основателно е искането на адв. Д. П. за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената от него на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА безплатна правна помощ и защита на А. Г. пред касационната инстанция. Съдът намира, че в случая се касае само за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване, без участие в съдебно заседание. Предвид минималния обем извършени от адв. Д. П. процесуални действия по защитата на ответника и с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото в селективната фаза по чл. 288 ГПК, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на сумата 1 500 лв. (съобразявайки като ориентир чл. 9, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ), която е справедлива и достатъчна да възмезди адвоката за реално положения труд в този етап от производството. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение