Определение № 569 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1828/2020 г.

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.

О бразувано е по касационна жалба, подадена от К. Г. Г.-Ш. чрез адвокат М. А. от АК – Б. срещу решение № ІІІ-12 от 28.02.2020 г. по в.гр.д.№ 1948/2019 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 174 от 13.08.2019 г. по гр.д.№ 964/2018 г. на Районен съд-Айтос в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между А. Г. К., В. К. Г., К. Г. Г.-Ш. и А. Г. Г. по отношение на масивна жилищна сграда, състояща се от партерен етаж, състоящ се от магазин, склад и проход със стълбищна клетка, два жилищни етажа, всеки от тях състоящ се от две дневни, спалня, кухня, баня и тоалетна, антре със стълбищна клетка и тавански етаж, състоящ се от четири помещения и стълбищна клетки, която жилищна сграда е построена в дворно място, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо УПИ № ** в кв. 118 по плана на [населено място], общ. А., обл. Б., при квоти, както следва: 5/8 идеални части за В. К. Г. и по 1/8 идеална част за всеки от останалите трима съделители А. Г. К., К. Г. Г.-Ш. и А. Г. Г..

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1. Намира ли приложение разпоредбата на чл. 97 ЗС, когато към съществуваща сграда /главна вещ/ се надстроява или пристроява /етаж или етажи и таван – тавански етаж/, без да се разрушава напълно тя; 2. Може ли да се приеме, че надстроеното и пристроеното към съществуваща сграда /главна вещ/ e приращение и присъединяване към последната и става част от нея, когато сградата не се разрушава напълно и липсва учредено, от собственика на земята или от собственика на съществуващата сграда, право на строеж или за надстрояване или пристрояване; 3. Обемът на надстроеното и пристроеното към съществуваща сграда /главна вещ/, отразява ли се на приложението на чл. 97 ЗС и пречи ли той на приложението на тази законова разпоредба, ако той е по-голям спрямо обемът на старата съществуваща сграда, представляваща главната вещ, в хипотеза, че съществуващата сграда не се разрушава напълно при изграждането и строителството на новопостроеното? Ако обемът на новопостроеното е по-голям от обемът на главната вещ, към и върху която то се изгражда, без главната вещ при строителството да се разрушава напълно, тогава новопостроеното представлява ли приращение или присъединяване към главната вещ, или то, заедно със запазената част от съществуващата сграда, води до изграждане и възникване на изцяло нова сграда – нова вещ и нов обект на правото на собственост, различен от старата съществуваща сграда; 4. Може ли да се приеме, че съществуващата сграда, която се надстроява и пристроява, представлява главна вещ по смисъла на чл. 97 ЗС, когато при строителството тя не се разрушава напълно, независимо от параметрите и обемът на новопостроеното; 5. Може ли да се приеме, че надстроеното и пристроеното към съществуваща стара сграда /главна вещ/ представлява принадлежност и присъединяване към нея на основание чл. 97 и чл. 98 ЗС, ако то няма самостоятелно съществуване и не може да се използва самостоятелно и отделно от съществуващата стара сграда, или не може да се приеме като нова самостоятелна вещ – обект на правото на собственост съгласно строителните правила и нормативи, в това число и тези по ЗУТ; 6. Може ли да се приеме, че при приложение на чл. 97 ЗС или на чл. 98 ЗС, материалите, от които са изградени новопостроените етаж и тавански етаж над партерен и първи етажи от съществуваща сграда /главна вещ/, представляват СИО, ако са вложени в строителството по време на брака, и може ли преживелият съпруг да претендира съответно обезщетение от собственика – съпруга наследодател, който става собственик на присъединените материали по силата на разпоредбата на чл. 97 ЗС или чл. 98 ЗС, респективно може ли обезщетението да се претендира от неговите наследници за съответната на всеки един от тях част; 7. Може ли да се приеме, че надстроеното и пристроеното по време на брака, към съществуваща стара сграда /главна вещ/ лична собственост на единия съпруг, която е придобита преди брака, представляват съпружеска имуществена общност, независимо от това дали новопостроените части са нови самостоятелни вещи – обекти на правото на собственост със самостоятелно съществуване съгласно строителните правила и нормативи в това число и тези по ЗУТ, или представляват несамостоятелни нови вещи, инкорпорирани в съществуващата сграда и представляващи нейно подобрение, приращение и присъединяване към съществуващата сграда; 8. Материалите, които съпругът-собственик е вложил в надстрояването и пристрояването, и които са по такъв начин прикрепени към главната вещ, че не биха могли да се отделят без съществено да повредят тази главна вещ, представляват ли СИО за преживелия съпруг, респективно прекратява ли се СИО по отношение на тях, след смъртта на единия съпруг, който ги е вложил в строежа; 9. Какви са критериите, според които новопостроени етажи от съществуваща сграда /главна вещ/ могат да се приемат за самостоятелни вещи - обекти на правото на собственост, които могат да се използват самостоятелно и да имат самостоятелно съществуване? Как следва да бъдат разграничени тези обекти, от обекти и вещи, които са несамостоятелни и са инкорпорирани в съществуващата сграда и представляват нейно приращение и присъединяване; 10. Ако новопостроени етажи от съществуваща сграда /главна вещ/ могат да се приемат за самостоятелни вещи – обекти на правото на собственост, които могат да се използват самостоятелно според строителните правила и нормативи включително и тези по ЗУТ, могат ли те да се разглеждат като нови обекти на правото на собственост – различни от старата съществуваща сграда, която не се разрушава напълно при новото строителство и могат ли тези обекти да са предмет на делбата отделно от старата съществуваща сграда, от която са запазени партер и първи етаж, съответно може ли това, което е останало от старата сграда да бъде поделено отделно в равни квоти и дялове - според това, че е изключителна лична собственост на наследодателя, а новопостроеното да се приеме за СИО между преживелия съпруг и наследодателя, и да е в различни квоти и дялове според приложението на института на СИО; 11. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора по делото и да формира изводите си въз основа на всички събрани относими и допустими доказателства след тяхната съвкупна преценка при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството.

Относно първите десет въпроса се твърди разрешаването им в противоречие с Тълкувателно решение № 44 от 18.05.1971 г. на ВС, ОСГК, определение № 539 от 06.11.2015 г. по гр.д.№ 3540/2015 г. на ВКС, І г.о., определение № 658 от 05.12.2014 г. по гр.д.№ 5392/2014 г. на ВКС, І г.о., Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. по гр.д.№ 149/68 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 707 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 48/2010 г. на ВКС, І г.о., Решение № 370 от 02.06.2010 г. по гр.д.№ 5041/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 345 от 05.12.2011 г. по гр.д.№ 1551/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 100 от 21.07.2011 г. по гр.д.№ 1000/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 763 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 12/2010 г. на ВКС, І г.о., Решение № 308 от 30.07.2010 г. по гр.д.№ 959/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 313 от 16.04.2009 г. по гр.д.№ 4877/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 386 от 10.02.1965 г. по гр.д.№ 2583/64 г. на ВКС, І г.о., Решение № 212 от 27.11.2013 г. по гр.д.№ 2209/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 61 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 291/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 100 от 25.06.2014 г. по гр.д.№ 4966/2013 г. на ВКС, І г.о., Решение № 778 от 16.11.2010 г. по гр.д.№ 1096/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 1229 от 16.01.2009 г. по гр.д.№ 4889/2007 г. на ВКС, І г.о., Определение № 564 от 10.12.2019 г. по 2189/2019 г. на ВКС, І г.о., Определение № 498 от 31.10.2019 г. по гр.д.№ 2086/2019 г. на ВКС, І г.о., Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. по т.д.№ 3/2014 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 173 от 26.06.2013 г. по гр.д.№ 1273/2013 г. на ВКС, І г.о., Решение № 137 от 17.08.2010 г. по гр.д.№ 3954/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., Определение № 130 от 21.03.2019 г. по търг.д.№ 1885/2018 г. на ВКС, І т.о., Определение № 453 от 23.08.2018 г. по гр.д.№ 4903/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., Определение № 299 от 27.06.2017 г. по гр.д.№ 372/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., Определение № 164 от 20.03.2017 г. по гр.д.№ 4563/2016 г. на ВКС, І г.о., Определение № 367 от 15.06.2016 г. по гр.д.№ 1450/2016 г. на ВКС, І г.о., Определение № 357 от 11.06.2015 г. по гр.д.№ 2591/2015 г.на ВКС, І г.о., Определение № 79 от 25.03.2015 г. по гр.д.№ 959/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 189 от 06.01.2015 г. по гр.д.№ 2640/2014 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 192 от 26.09.2014 г. по гр.д.№ 409/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. Относно единадесетия въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с Определение № 107 от 19.02.2019 г. по т.д.№ 1390/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 94 от 13.09.2016 г. по т.д.№ 3768/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 161 от 04.10.2016 г. по т.д.№ 2220/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 68 от 24.04.2013 г. по т.д.№ 78/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.

Ответните страни по жалбата В. К. Г. и А. Г. Г. са депозирали отговор чрез адвокат Е. Т. от АК - Б., в който изразяват становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че решението е правилно. Претендират разноски.

Ответната страна по жалбата А. Г. К. не е депозирала отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Въззивният съд е приел, че общият наследодател на страните Г. К. Г., починал на 17.01.2017 г., е сключил втори граждански брак със съделителката В. К. Г. на 14.09.1972 г. От брака си същите имат родени две деца и съделители по делото – К. Г.-Ш. и А. Г. Г.. Съделителката по чиято инициатива е започнало делото А. К. е дъщеря на общия наследодател от предходен негов брак. Прието е за установено, че по силата на нотариален акт № 33, том 8, рег. № 6800, дело № 1122/2006 г. наследодателят Г. е признат за собственик по силата на покупко-продажба и реализирано строителство на дворно място с площ от 165 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], съставляващо УПИ № в кв. 118 по плана на [населено място], общ. А., обл. Б., ведно с построената в имота МЖС, състояща се от два жилищни етажа с РЗП на всеки един от тях по 54.86 кв.м. и партерен етаж също с РЗП 54.86 кв.м., включващ магазин с РЗП от 27,43 кв.м., проход и склад с подпокривно пространство. От представените по делото нотариален акт №56, том 1, нот. дело №106/1960 г., нотариален акт № 181, том 3, нот. дело № 823/1970 г. и нотариален акт № 180, том 4, нот. дело № 1111/1970 г. е прието за установено придобиване правото на собственост върху процесния недвижим имот с последващи нотариални сделки. От представените пред Айтоски районен съд писмени доказателства, в това число разрешение за строеж № 15/23.05.1996 г., протокол за определяне на строителна линия и ниво на строеж № 17/23.05.1996 г., удостоверение на Община Айтос, издадено на основание заявление вх. № 94-00-3369/19.12.2018 г., е прието за установено, че “двуетажна жилищна сграда със сутерен в кв. 118, УПИ по плана на [населено място] е изпълнена в груб строеж, включително и покрив”. От представените писмени доказателства, заключението на вещото лице и от показанията на разпитаните по делото свидетели, в т.ч. свидетелят Д. Б., е прието за установено, че строителството в процесния имот съгласно разрешение за строеж № 15/23.05.1996 г. и съпътстващите документи е започнало през 1996 г., т.е след сключване на брака между наследодателя и В. Г.. С оглед гореизложеното е направен извод, че новопостроеното принадлежи общо на двамата съпрузи при условията на СИО, в какъвто смисъл е и ППВС № 5/1972 г. От представената по делото обяснителна записка е прието за установено, че сградата, на която е дадена виза за строителство, представлява стара сграда с партер и етаж, като определеното място е и съществуващия калкан между тази сграда и съществуващата сграда до нея. Според визата за проектиране е определено разширяване на сградата и изграждане на още един етаж като се спази външното оформление. Съгласно заключението на вещото лице процесната сграда представлява двуетажна жилищна сграда с партерен етаж, с осъществено строителство на груб строеж и покрив. В партерния етаж има обособен магазин, склад, стълбищна клетка към етажите и проход, през който се преминава към единствения вход от към улицата към входа на сградата. Преди преустройството сградата се състояла от магазин на партерния етаж и две стаи на първия етаж със застроена площ от 32.37 кв.м. Това е площта на старата сграда, обозначена с 2МЖ на плана от 1986 г. След преустройството, съгласно одобрения проект, сградата се разширява и надстроява, като на партерния етаж се обособява проход, складово помещение и стълбищна клетка към етажите, като общо застроената площ от 32.37 кв.м. /площта на магазина/ на партерния етаж става 82 кв.м. Първият жилищен етаж е с обща застроена площ също 82 кв.м., от която площта на старата сграда е 29.64 кв.м., като част от помещенията са разположени над прохода. Първият жилищен етаж е надстроен с изцяло новопроектиран втори етаж, с разпределение като първия и застроена площ от 82 кв.м. Над втория етаж е проектиран и изпълнен тавански етаж със застроена площ от 82 кв.м., включващ четири помещения и стълбищна клетка. При съобразяване заключението на вещото лице и събраните по делото съпътстващи доказателства, в т.ч. и свидетелски показания, въззивният съд е приел, че извършената реконструкция и преустройство на съществуващата до 1995 г. сграда, собственост на общия наследодател, е довела до изграждане на нова сграда, включваща премахване на покрив, гредореди, стени и замяната им с нови такива, включително насадени и нови стоманено-бетонни колони, греди и нова тухлена зидария. Променен е обема на новопостроеното в сравнение със старата сграда, разположението в пространството на отделните помещения, налице е промяна и по отношение на направените врати. Всички тези обстоятелства са дали основание на съда да приеме, че в резултат от реконструкцията на старата сграда е възникнал нов обект, което има значение за определяне на дяловете на отделните съсобственици. Въззивната жалба на К. Г.-Ш. е намерена за неоснователна, при изложени от съда мотиви за неприложимост на разпоредбата на чл. 97 ЗС. За неоснователно е счетено искането в подадената въззивна жалба от А. К., че по отношение на масивната жилищна сграда съдът следвало да допусне делба при квоти от по 1/4 ид. част, при изложени от съда съображения, че се касае за дворно място, лична собственост на общия наследодател, като по време на брака му със съделителката В. Г. е извършено строителство в имота, в резултат на което се е получил различен от съществуващия и нов обект, включително партера на сградата.

Касационно обжалване на така постановеното въззивно решение не следва да бъде допускано по следните съображения:

Поставените от касатора въпроси под № 6 и 8 от изложението към касационната жалба, не покриват изискванията за правен въпрос като общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те не са били обсъждани от въззивния съд и обжалваното решение не съдържа произнасяне по тях, поради което същите нямат обуславящо значение за изхода на спора. Въпрос № 11 също не може да предпостави допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е разрешен в противоречие със сочената практика на ВКС. В съответствие с нея, както и с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд като инстанция по съществото на спора е обсъдил с оглед оплакванията във въззивната жалба доказателствата и доводите на страните, произнесъл се е по спорния предмет на делото и е преценил правнорелевантните за производството по делба във фазата на допускане факти. Обсъдил е относимите и допустими доказателства, въз основа на които е намерил едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Останалите въпроси, поставени в изложението, са обуславящи изхода на делото по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г., като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, но по отношение на тях не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези въпроси са свързани с поддържаната от касатора теза, която не е била възприета от въззивния съд, че към съществуващата преди брака сграда са добавени несамостоятелни надстройки и пристройки, които представляват неразделна част от старата сграда, и са нейно приращение, присъединяване и подобрение. В случая, преценката на въззивния съд за възникване на нов обект на правото на собственост на мястото на съществуващата сграда е предпоставена от отговор на въпроса, изяснен чрез заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, в какво се изразява реконструкцията и преустройството на старата сграда и какво включва изпълненото по време на брака ново строителство – премахване на покрив, гредореди, стени и замяната им с нови стени и нови конструктивни елементи /стоманобетонови плочи, колони, греди/. След установяване на релевантните факти и обстоятелства относно характера на изграденото, въззивният съд е достигнал до решаващия извод за заместване на старата сграда със сграда в нов обем и нови параметри. Обжалваното решение не влиза в противоречие с практиката на ВКС по прилагането на чл. 92 ЗС, чл. 97 ЗС и чл. 98 ЗС. Решенията на ВКС, на които се позовава касатора, са постановени при различна фактическа обстановка, затова като резултат те са различни от решението на въззивния съд. В решение № 345 от 05.02.2011 г. по гр.д.№ 1551/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 370 от 02.06.2010 г. по гр.д№ 5041/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 212 от 27.11.2013 г. по гр.д.№ 2209/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., са разгледани хипотези на възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ и са обсъдени реституционните предпоставки по този закон. Решение № 778 от 16.11.2020 г. по гр.д.№ 1096/2009 г. на ВКС, І г.о., разглежда хипотеза, при която носител на право на строеж е пристроил по една стая към приземния и първия етаж от жилищната сграда, като тези стаи са станали част от жилищата на съответните етажи на основание чл. 97 ЗС, а не приращение към дворното място или към правото на строеж. В решение № 707 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 48/2010 г. на ВКС, І г.о., е прието, че когато към няколкоетажна сграда е изградена пристройка, която по архитектурен проект е предвидена без самостоятелен вход, а с вход откъм първия етаж на сградата, то тази пристройка не е самостоятелен обект на собственост, а принадлежност към етажа, който обслужва. Поради това и съгласно чл. 97 и чл. 98 ЗС тази пристройка е собственост на собственика на първия етаж. В решение № 100 от 25.06.2014 г. по гр.д.№ 4966/2013 г. на ВКС, І г.о., е прието, че пристройката, изградена към жилищна сграда в режим на етажна собственост, функционално предназначена за задоволяване на складови нужди и свързана с отделните жилища е принадлежност към главната вещ и приложимата материалноправна норма за определяне режима на собственост върху нея е чл. 98 ЗС. Посочените разрешения са неотносими към фактите по настоящото дело, доколкото касаят пристроени помещения, които са функционално свързани със старата сграда и не са самостоятелен обект, а съответно пристроената част е присъединена към главната вещ. Решение № 137 от 17.08.2010 г. по гр.д.№ 3954/2008 г. на ВКС, ІІ г.о. също касае казус, различен от настоящия – същественото в казуса, който е стоял за разглеждане пред ВКС, е обстоятелството, че в резултат на изпълненото строителство, не е изграден самостоятелен обект на правото на собственост. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК, определенията на ВКС, посочени от касатора, като постановени в производство по чл. 288 ГПК, не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позоваването на която да обосновава наличие на противоречиво разрешаван въпрос.

С оглед настоящото произнасяне и предвид чл. 81 ГПК, касаторът дължи да заплати на защитаваните от адвокат Е. Т. разноските, направени за защита пред ВКС.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение