Определение № 161 от 05.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1507/2020 г.

Образувано е по частна касационна жалба на М. Н. Л. срещу определение № 3303 от 14.02.2020 г. по ч. гр. д. № 7179/2019 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 24.04.2019 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд за отказ от заличаването на вписана възбрана на недвижим имот с идентификатор *****. Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно и иска неговата отмяна. В приложеното към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС по следните въпроси: 1. Следва ли върху имот, придобит на публична продан, да се запазят в полза на купувача всички вписани възбрани или само първата и 2. Следва ли купувачът на публичната продан да понесе негативите от неизпълнение на задълженията на длъжника по изпълнителното дело, в рамките на което купувачът е придобил имота на длъжника. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд. С обжалваното въззивно определение е прието, че с молбата на частния жалбоподател – купувач на публична продан, по която е постановен отказът на съдията по вписванията, е представено постановление за възлагане на недвижим имот с идентификатор *****, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение жилище, с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 8, ап. № 44, състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 65,20 кв. м. като последица от публична продан, проведена по изп.д.№ * на ЧСИ с рег.№ *, което не представлява основание по чл.175, ал.1 ЗЗД за заличаване на вписаната възбрана върху имота. Посочено е, че дори купувачът на имота да е легитимиран да заяви искане за заличаване на възбраната при отказ от интереса му, защитен от нея, то следва наред с постановлението за възлагане да представи с молбата за заличаване на възбраната и доказателства за отпаднал интерес на всички трети лица с права, произтичащи от тази възбрана, тоест доказателства за липса на неудовлетворени вземания на останалите взискатели по изпълнителното дело, по което тя е наложена, каквито в случая не са били представени, нито са представени доказателства по чл.31, ал.1 и 2 ПВ за вдигане на възбраната от органа, който я е наложил (с молбата е бил представен отказ на съдебния изпълнител да постанови акт за вдигане на възбраната). Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт /ТР № 1/2009 г., на ОСГТК на ВКС/. Предвид мотивите на обжалваното определение, поставените от касотора въпроси не са решени в противоречие с ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че вписаните възбрани по реда на чл.397, ал.1, т.1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл.451 и чл.452, ал.2 ГПК, не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези/чл.402 ГПК, чл.433 ГПК и чл.31, ал.1 ПВ/, както и че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публичната продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако същата не му е противопоставима и не брани права. Ето защо релевираните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК не са налице. Въпреки горното, настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК, тъй като въззивният съд е постановил своя съдебен акт без да отчете новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК /ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г. /, съгласно която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имущества, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. С оглед на това обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед настъпилата законодателна промяна след постановяване на ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС е формирана съдебна практика на ВКС по нейното приложение, обективирана в определение № 65 от 10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г., І г. о., определение № 72 от 28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/2020 г., І г. о. и определение № 81 от 12.05.2020 г., по ч. гр. д. № 632/2020 г., I г.о., според която новото законодателно решение запазва действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване, което означава, че се запазва поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове през този период. Изменението е в съответствие с целта на възбраната, обезпечена с разпоредбите на чл. 451, чл. 452, чл. 453 и чл. 496, ал. 2, предл. 2 ГПК, а именно да се запази възбраненият имот от изменение, повреждане и унищожение или разпоредителни сделки до изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединените кредитори от цената на продадения имот. Целта е постигната едва когато влезе в сила постановлението за възлагане и е платена цената или част от нея на взискателя, или е извършено разпределение между взискатели на тази цена. С нейното постигане и съобразно новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК запазването на възбраната след публична продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си. В случай, че настъпят нови факти /прогласяване на недействителност на публичната продан по реда на чл. 496, ал. 3 ГПК или последващо придобиване на същия имот от длъжника след заличаване на възбраната/, налагащи защита на правата на кредитора, то за него ще е налице възможност да впише нова възбрана или да предприеме други средства за защита на своите права /напр. предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД за отмяна на увреждащите действия на длъжника, в случай, че такива бъдат извършени след заличаване на възбраната/. В случая след осъществената публична продан върху процесния имот с влязло в сила постановление за възлагане за купувач е обявен настоящият жалбоподател, чието искане за заличаване на възбраната е основателно предвид казаното по-горе. Обжалваното определение следва да бъде отменено и да се разпореди заличаване на възбраната. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.