Определение № 3403 от 13.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2532/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Л. Н. Т., [населено място], чрез адвокат А. Б., срещу определение № 664 от 14.10.2024 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.ч.т.д. № 745 по описа на съда за 2024 г. С атакуваното определение е потвърдено определение от 09.09.2024 г. по ф.д. № 558/2008 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-19 състав, с което е прекратено регистърното производство по подаденото от Л. Н. Т. заявление с вх. № 277955/23.08.2024 г. за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на СНЦ „Преториани“ - заличаване на Л. Н. Т. като член на Управителния съвет. Оплакванията на жалбоподателя са за незаконосъобразност и неоснователност на обжалвания съдебен акт. Излагат се подробни съображения в насока на това, че обжалваното определение е постановено в противоречие с действащия материален закон, както и при допускане на съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на обжалваното определение, определяне от състава на ВКС кой орган е компетентен да се произнесе по процесното заявление, както и постановяването на определение, с което да се укаже заявлението за заличаване от регистъра да бъде изпратено към съответния компетентен орган. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, посочено в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Жалбоподателят формулира следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които счита, че са включени в предмета на процесния спор, обуславяйки правните изводи на съда и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ „Кой орган е компетентен да извърши вписвания на промяна на обстоятелства за ЮЛНЦ, което не е пререгистрирано?“ 2/ „Допустимо ли е да са вписани незаконосъобразни обстоятелства в регистъра, воден от съдилищата?“ 3/ „Прилага ли се чл. 31 АПК за регистърното производство, водено от съдилищата?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което е допустима. За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното: Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба от Л. Н. Т. срещу определение от 09.09.2024 г. по ф.д. № 558/2008 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-19 състав, с което е прекратено регистърното производство по подаденото от Л. Н. Т. заявление с вх. № 277955/23.08.2024 г. за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на СНЦ „Преториани“ - заличаване на Л. Н. Т. като член на Управителния съвет. Въззивният съд е счел подадената частна жалба за неоснователна. За да постанови своя съдебен акт, обжалван пред настоящата съдебна инстанция, въззивният съд се е позовал на разпоредбите на ЗЮЛНЦ. На първо място е посочил чл. 17 ЗЮЛНЦ, съгласно който към Агенцията по вписванията /АВп/ към министъра на правосъдието се води регистър на юридическите лица с нестопанска цел. На второ място се сочи разпоредбата на чл. 18 ЗЮЛНЦ, в която са посочени и обстоятелствата, които подлежат на вписване в този регистър, сред които е и освобождаването на член на УС (арг. от чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ). Въззивният съд е изтъкнал, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн. ДВ, бр. 74/20.09.2016 г., в сила 01.01.2018 г., изм., ДВ, бр. 107/18.12.2020 г.) е предвидено, че юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистрите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират в регистъра, воден при АВп, в срок до 31.12.2022 г., като окръжните съдилища могат единствено да издават удостоверения за актуално състояние, а в случаите на § 25, ал. 3 ЗИДЗЮЛНЦ - и посочените в този текст документи. Според въззивния съд, след влизане в сила на този нормативен акт, съдът не е компетентен да извършва вписвания във водения до изменението на ЗЮЛНЦ регистър. Съдът е допълнил, че предвидените в § 25, ал. 3, изр. първо ЗИДЗЮЛНЦ актове на съда, които могат да служат като основание за извършване на вписване от АВп, не могат да бъдат такива за вписване на промени в статута на юридическото лице с нестопанска цел, а са актове, постановени в производства, предвидени в ГПК. Въззивният съд изрично е посочил, че доколкото се касае за охранително производство, за да бъде обоснована подведомственост на съда, е необходимо наличието на нарочна разпоредба в закона, но в случая такава не е налице. В тази връзка Софийски апелативен съд е потвърдил извода на Софийски градски съд, че съдът не е компетентен да се произнесе по подаденото заявление. Въззивният съд е заключил, че с оглед на факта, че компетентният да се произнесе орган не е съд, то в конкретния случай и Софийски градски съд, до който е било подадено заявлението, няма задължението по чл. 118, ал. 2 ГПК да препрати заявлението на компетентния орган. Според въззивния съд този извод се подкрепя и от обстоятелството, че производството пред АВп е строго формално и се инициира посредством подаване на специални, утвърдени образци на бланки - заявления. В тази връзка Софийски апелативен съд не е споделил довода в частната жалба, с която е бил сезиран, че регистърният съд действа като административен орган и като такъв следва да приложи разпоредбата на чл. 31 АПК, препращайки заявлението на компетентния орган - с оглед на горепосочения извод, че Софийски градски съд няма нито качеството на регистърен съд, нито на административен орган. С оглед на останалите доводи в частната жалба, с която е бил сезиран, въззивният съд изрично е направил уточнението, че обстоятелството, че представителния орган на сдружението не е предприел необходимите действия за пререгистрацията му, не може да доведе до разширяване на правомощията на съда. Така мотивиран, Софийски апелативен съд е потвърдил като правилно и законосъобразно обжалваното определение на Софийски градски съд. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд определение. Вторият и третият от въпросите на касатора нямат качеството на годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както този смисъл е разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. Вторият въпрос е хипотетичен и не е ясна връзката му с конкретните изводи на въззивния съд, обективирани в мотивите му към обжалваното определение, и обусловили изхода на делото във въззивната инстанция. Третият въпрос е несъответен на действителните изводи на въззивния съд, обусловили този изход. Въпросът предполага съдът да е сезиран с искане за произнасяне по регистърно производство, водено от съдилищата, докато в мотивите си въззивният съд е приел точно обратното – за липса на компетентност /подведомственост/ на съдилищата да се произнасят по искания, като процесното. По отношение и на трите въпроса на жалбоподателя не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точният смисъл на тази законова разпоредба е разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно залегналите там постановки, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Така приетото по задължителен за съдилищата начин, не се установява да е налице по делото, доколкото настоящият състав намира, че нито приложимите в случая правни норми са непълни, неясни или противоречиви, за да е наложително създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването на съществуващата, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, нито се налага промяна на създадената поради неточното им тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Приложимите норми в случая са ясни, не е налице противоречива, остаряла, несъответна на обществените условия или резултат от неправилното им тълкуване практика, поради което и касационно обжалване по така поставените въпроси не следва да се допусне и на основанието за допускане на такова обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По изложените съображения обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение