Определение № 5697 от 06.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Ц. Х. срещу въззивно решение № 1327/28.12.2023 г. по в.гр.д. № 669/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 816/03.05.2022 г. по гр. дело № 8677/2021 г. по описа на Бургаския районен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от Л. Ц. Х. на основание чл.132, ал.1, т.1 от СК иск за лишаване на П. И. Б., от родителски права по отношение на детето Р. П. Б.. Ответникът П. И. Б. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Въззивният съд е изпълнил дадените му от ВКС указания за допускане от въззивната инстанция на комплексна съдебна експертиза от вещи лица психолог и психиатър, които да направят преценка както на психологичното и психическо състояние на бащата, така и на детето. ВКС е указал необходимостта от специални знания в областта на психологията и психиатрията за установяване на евентуални блудствени действия от страна на бащата и здравословни увреждания на детето, за наличие на симптоматика на повишена тревожност у детето, реакция на страх от евентуална среща с бащата, както и дали бащата е емоционално нестабилен, склонен към поведение в отклонения от установените обществено приети норми на поведение. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Между тях са доказателства за образуване на досъдебно производство №431 ЗМ-67/22021 г. по описа на Първо РУ – Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата в периода от началото на 2020 г. до 23.01.2021 г. в [населено място], на посочен адрес ( [улица], ет., ап. ) са извършени блудствени действия с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст – престъпление по чл.149, ал.1 от НК. Въззивният съд е приел, че вещите лица, изготвили съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертизи са установили, че майката е поставяла условия при осъществяване на контактите с детето от страна на бащата. Вещото лице – психолог е установила, че бащата е грижовен родител, който обича дъщеря си и търси контакт с нея. Детето е частично отчуждено спрямо този родител, но с течение на времето, както според психиатъра, така и според психолога, детето се отпуска и осъществява нормален контакт. Съдът е приел за установено, че към момента майката е тази, която задоволява основните физиологични нужди на детето, а бащата е държан от майката настрана и не може да участва активно при отглеждането му. Въззивният съд е установил от заключението на вещото лице - психиатър, че опитът на единия родител – майката да изключи другия родител – бащата от живота на детето означава наличието на сериозни дефицити в родителския капацитет. Вещото лице – психиатър е формирало заключение за липса на клинични данни за психичен травматизъм, произтичащ от интеракцията (взаимодействието) на детето с бащата и срещите с него. Според вещото лице извършеният разпит в „синя стая“, проведените медицински интервенции и конфликтът между родителите е довел до объркване, тревога и струпване на травматични събития за детето, които в крайна сметка са били в състояние да доведат до произтичащите от това трайни и неблагоприятни последици за емоционалното и личностно развитие на детето. Съдът е обсъдил и отговорите на вещото лице на поставени му в съдебно заседание въпроси, които обосновават извода, че спрямо детето няма извършени блудствени действия. Като се е позовал на практика на ВКС въззивният съд е приел извода, че първоинстанционното решение е неправилно. Въззивният съд е приел, че лишаването от родителски права означава изцяло да се отнеме възможността на родителя - бащата П. Б. да упражнява родителски правомощия. Това предполага наличие на такава опасност за детето, която е с интензитет и насоченост към живота и здравето на детето, каквато в случая не се установява. За да бъде лишен родител от упражняване на родителски права, следва да се установи по безспорен начин извършване на фактическо деяние, в случая блудствено действие спрямо детето Р., за което нито една от изслушаните психологични и психиатрична експертизи не е дала категорично заключение. В този смисъл предявеният иск е останал недоказан, което налага отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявената претенция. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Касационната жалбоподателка представя с касационната си жалба и се позовава на своя жалба срещу постановление за прекратяване на ДП №431 ЗМ-67/22021 г. по описа на Първо РУ – Бургас с твърдения, че до момента досъдебното производство по чл.149 НК все още не е приключило и това е от съществено значение за решаването на настоящия спор. Настоящият съдебен състав се снабди служебно с постановено по жалбата определение № 746/25.03.2024 г. на Бургаския районен съд, LIII н. с-в. по н.д. № 20242120200891/2024 г., с което е отменено постановление на Бургаската РП за прекратяване на производството по ДП №431 ЗМ-67/22021 г. по описа на Първо РУ – Бургас за престъпление по чл.149, ал.1 от НК и делото е върнато за изпълнение на дадени указания за извършване на всестранно разследване. Върху определението е отбелязано, че е влязло в сила на 04.04.2024 г. От съдържанието на определението се установява, че по делото няма привлечен обвиняем, а от мотивите му е видно, че по него се установява дали са извършени блудствени действия от П. И. Б. по отношение на малолетната му дъщеря Р. П. Б., които са квалифицирани като престъпни действия. Настоящият съдебен състав намира, че няма съмнение за допустимост на въззивното решение поради нарушение на правилото на чл.229, ал.1, т.5 ГПК поради следното: въззивният съд не е констатирал наличието на престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното решение на спора, нито че установяването на такива (на престъпни обстоятелства) в гражданското производство е невъзможно; висящото досъдебно производство се води срещу неизвестен извършител. Съгласно установената практика на ВКС (определение № 604/22.10.2012 г. по ч.т.д. № 592/2012 г., на І т.о., определение № 683/19.11.2012 г. по ч.т.д. № 692/2012 г., на І т.о., определение от 08.04.2021 по гр.д. № 141/2021 г. на IV г.о., определение № 16/13.01.2020 г. по ч.гр.д. № 3950/2019 г. на IV г.о.) Престъпните обстоятелства следва да бъдат разкрити само от решаващия спора орган, т. е. от съда. Наличието на прокурорска преписка, по която се извършва проверка дали е извършено дадено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 ГПК; дори фактът на образувано досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови такова спиране. Необходимо е, за приложението на посочената разпоредба, съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. В касационната си жалба, във връзка с доводи за неправилност на изведения от въззивния съд извод, че по делото е останало недоказано извършването на блудствени действия от бащата спрямо детето, жалбоподателката Л. Ц. Х. извежда следните правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС - основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване: Допустимо ли е съдът да не спази указанията на ВКС за допускане на комплексна съдебна експертиза и да направи две отделни експертизи? Въпросът е свързан с наведени от касатора оплаквания, че в противоречие с дадените от ВКС указания са били изготвени две самостоятелни заключения, вместо едно съвместно общо от двете вещи лица? Поставеният въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Въззивният съд е допуснал и назначил експертиза в съответствие с указанията на ВКС (комплексна СППЕ). Обстоятелството, че назначените вещи лица са изготвили поотделно текстове на заключения по поставените им въпроси, като всяко от тях е използвало специалните си знания и инструментите на своята професия, и са ги представили поотделно, не означава неизпълнение на поставените им задачи. Заключенията са изготвени в отделни моменти поради отводите на назначените за вещи лица психиатри. Следва да се отбележи и че процесуалната представителка на жалбоподателката не се е противопоставила на отделното представяне на отделните заключения на вещите лица и на тяхното приемане, тя (която е подала и касационната жалба), изрично е заявила в откритите съдебни заседания, че не възразява вещите лица да бъдат изслушани и заключенията да бъдат приети и е поставила въпроси, на които вещите лица са отговорили и чиито отговори съдът е възприел. Допустимо ли е въззивният съд да не вземе предвид устните обяснения на вещите лица, обективирани в протокол от с.з. на 19.09.2023 г. лист 2 и протокол от с.з. на 28.11.2023 год. лист 3 и 4 от делото, които се различават от писменото заключение? Въпросът е фактически. Доколкото в частта си, която не се отнася до конкретни факти, е правен, той не е разрешен както се твърди, тъй като в съответствие с изискванията на закона (ГПК) съдът е взел предвид дадените писмени заключения, които е преценил, че са изготвени в съответствие с поставените от него (в съответствие с указанията на ВКС) задачи и компетентно и не е установил отговорите на вещите лица на поставените им в съдебно заседание въпроси да променят съдържанието на дадените от тях заключения. Само за пълнота следва да се отбележи, че отговорите на вещите лица на въпросите на процесуалната представителка на жалбоподателката, поставени по представените от тях заключения, подкрепят изводите в техните заключения, че у детето не се установява травма от претърпени блудствени действия. По-конкретно отговорите на вещото лице – психиатър, че у детето липсват клинични симптоми на травматизъм и че поведението на детето е различно от поведението на деца, които са преживели сексуално насилие, с което е обоснован изводът, че спрямо детето няма извършени блудствени действия, а детето е травмирано от конфликта между родителите, от отчуждението към бащата, че детето е много травмирано от думите на майката, от ходенето по лекари и разпитите в „сини стаи“, подкрепят заключението му. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания за допускане по касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед този изход от производството касационната жалбоподателка няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 1 600 лева, уговорени и заплатени за процесуално представителство в касационното производство. Воден от изложеното съдът