Определение № 1778 от 11.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3688/2023 г.

ВКСIII гражданско отделение11.04.2024 г.докладчик Емил Томов

Диспозитив

Не допуска касационно обжалване на решение №686 от 22.05.2023г г по гр.дело № 457/2023г. на Окръжен съд - Пловдив Осъжда Ц. К. К. да заплати на З. А. К. сумата 1700 лева разноски в настоящето производство. Определението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. К. К. чрез адв. Е. Г.- Г. срещу решение №686 от 22.05.2023г г по гр.дело № 457/2023г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение от №4303от 19.12.2022г по гр.д. №17363/2021г на Районен съд- Пловдив .Уважен е иск за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвиижим имот ,жилище в [населено място],срещу задължение за издръжка и гледане, предявен от З. А. К. за нейната 1/2 ид. част /след смъртта на другия прехвърлител К. Къркеланов,нейн съпруг/,поради неизпълнение. Ответницата по иска Ц. К. К., дъщеря на прехвърлителката и страна по договора, сключен през 1993г, е поела задължение да издържа и да се грижи за прехвърлителите ,което след смъртта на баща си през 1998г.не изпълнява по отношение на ищцата, не полага грижи каквито поради възрастта и влошеното здраве на последната са необходими,не осигурява издръжка и за целия период е посетила дома й 4-5 пъти. Ответницата е поддържала,че ищцата нямала нужда от издръжка,защото отдава имот под наем,включително и собствената на ответницата част,за която последната не била търсила компенсация. Касаторката се е позовавла и на съдържанието на договора,в който е предвидено прехвърлителите да бъдат издържани и гледани „при нужда”. Твърди,че майка й е подкрепяна от внуците си и не е отправила искания за обгрижване.В един период при нея е живяла дъщерята на ответницата последната е изслушана и като свидетел.След обсъждане показанията на свидетелите и медицинската документация въззивният съд на свой ред е приел,че ищцата се нуждае от грижи Понастоящем е на 86 годишна възраст и с множество заболявания – загуба на слуха, дегенеративни промени на гръбнака,гръдна жаба, хипертония. През 2002г е претърпяла операция ,бил остстранен яйчник, през 2010г е загубила единия бъбрек, през 2017г получила възпаление на дебелото черво, тогава помощ и обгрижване получила от другата си дъщеря Е. Николова. Според показанията на свидетелите ответницата от години не е посещавала майка си. Изслушана от въззивния съд, Ц. К. се е позовала на влошеното си здравословно състояние, поради което е имало период ,пред който не е виждала майка си от година и половина време. През 2017г ответницата Ц. К. е била оперирана поради развитие на онкологично заболяване.Изтъкнала е, че нейната майка била по - добре материално от всички, даже през 2020г платила последната й операция и помагала с пари както на нея,така и на внуците си.Ответницата не намира за укоримо ,че след 2020г ищцата - нейна майка, няма телефонния й номер.Нямало проблем, защото телефонния номер имала другата й дъщеря, която живее най-близо. Тъй като възраженията на ответницата са съсредоточили спора около материалното положение на ищцата, въззивният съд е изяснил,че тя получава пенсия в размер на 425,98 лева,като не са установени през годините трайно получавани доходи от наем .Не е установено какви наеми са получавани,установено е,че не са били редовни. Формиран е извод ,че от около двадесет години въззиваемата не е била нито в особено добро финансово, нито в добро здравословно състояние.Дори ищцата да не е търсила помощ,задълженията не са отпаднали.Налице е пълно неизпълнение на задължението за полагане на лични грижи, има трайно неизпълнение и на двете задължения – за издръжка и гледане, като неоснователно се поддържа,че ответницата изпратила дъщеря си да полага грижи /за известно време/.Липсва непрекъснато изпълнение, каквото изисква характерът на сделката.Дори частичното неизпълнение е основание за разваляне на договора... Към касационната жалба е приложено изложение с позоваване на чл. 280, ал.1 т.3 и чл. 280, ал.2 ГПК. Оспорват се като неправилни преценките на съда по четири въпроса:първо, следва ли при условието в договора „купувачката при нужда да гледа и издържа продавачите,докато са живи” издръжката и грижите да са постоянни и ежедневни, или се дължат при нужда(1); второ ,задължен ли е прехвърлителя при тези условия да отправи покана, в която да даде срок (2); трето, следва ли съда да определи правнорелевантния период,за който да разпредели доказателствената тежест(3)и когато има основателно съмнение за повлияване на прехвърлителя от трети лица да не оказва съдействие ,следва ли съдът да изследва това обстоятелство и действителнвата воля на ищеца

Изложението съдържа общ коментар по основанието на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК в различните му форми на проявление. Изтъква се и очевидна неправилност на решението, заради невъзприемане на твърденията и възраженията на ответницата по иска. Ответницата по жалбата З. А. К., представлявана от адвокати Л. Г. и Г. И. оспорва основанията за допускане до касационно обжалване ,поставените въпроси са в разрез с практиката на ВКС ,по никакъв нагин не могат да допринесат за точно прилагане на закона и развитие на правото. Няма противоречие на решението с практика на ВКС, несъстоятелно е позоваването на очевидна неправилност. Претендират се разноски. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване. Оспорваният от касаторката и решаващ мотив на въззивния съд, че поетото задължение по алеаторния договор не е изпълнявано, като е визиран период след смъртта на другия прехвърлител, т.е повече от двадесет години ,като същевременно от дълго време ищцата не е била в добро здравословно състояние и е имала нужда от грижи, каквито ответницата безспорно не е полагала, без да е установена релевантна причина, която я освобождава от поетото задържение, не е обусловен от отговора на поставените в изложението въпроси. Те са неотносими към фактическата обстановка по делото, дала основание за решаващите изводи на съда и нямат необходимата съгласно чл. 280,ал.1 ГПК релевантна връзка с решаващо споделения от Пловдивски окръжен съд и определящ за изхода на делото извод,че грижи и издръжка при състоянието на прехвърлителката са били необходими ,но не са престирани изобщо в съответен на договора и установената съдебна практика на ВКС критерии за обем и пълнота. Решаващо съобразен е факта на пълно дезинтересиране от задължението, при което дори да се приеме за установено някакво полагане на грижи от страна на внучката на прехвърлителката и дъщеря на ответницата, за което дори не се твърди,че е било предложено и прието именно в изпълнение на договора, това не би повлияло на извода,че липсва дължимото изпълнение като обем, интензитет и качество. Изтъкнатите в поставените въпроси фактически хипотези също не обосновават приравняване със случаите, в които кредитора отказва грижи, не оказва съдействие, или сам определя обема на грижите, които да приеме в изпълнение на задължението. Поставеният от защитата на касатора въпрос за необходимост от покана с даване срок за изпълнение /чл.87, ал.1 ЗЗД/ не стои за разрешаване в настоящия спор. В решението си въззивният съд е съобразил Тълкувателно решение №96 по гр.д. № 65/1966 на ОСГК и трайно възприетото в практиката на ВКС разбиране, че липсата на полагана грижа в пълен обем поставя длъжника по алеаторния договор в пълно неизпълнение. По въпросите за обема и естеството на дължимите грижи по издръжка и гледане и последиците от неизпълнението им, е формирана константна съдебна практика, утвърдена още с приемането на Тълкувателно решение №30 от 17.06.1981г.на ОСГК относно съдържанието на понятието „точното изпълнение на договора по вид, обем и качество”. Трайно възприети в практиката на Върховния касационен съд са критериите и признаците ,на които следва да отговаря изпълнението на задължението по алеаторния договор,съобразени от въззивния съд. Изпълнението следва да е цялостно и непрекъснато при полагане на грижи и даване на издръжка Задължение на приобретателя по договора е да полага договорения обем грижи-непосредствено и непрекъснато. Реално неполагане на грижи обуславя извод за непълнота по отношение на престацията При пасивно, или препятстващо поведение на кредитора по алеаторния договор длъжникът не се счита освободен от своето задължение../ТР№96/66г на ОСГК, решение № 178 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г. ВКС, ІІІ г.о.,реш. №622/2010г по гр.д №212/2010г на 3-то г.о решение №363/ 26.05.2010г. по гр.д.№756/2009г. ВКС,ІІІ г.о., реш.№165/01.03.2010г. по гр.д.№71/2009г. ВКС, ІІІ г.о., реш. № 70/2011 по гр.д №612/2010 ІІІ г.о ,реш.№ 284 от 2014г по гр.д №1892/2014 І. г.о, реш. №1501 от 12.12.2008г Vг.о на ВКС, решение №635 от 08.07.2002г, ІІ г.о на ВКС, реш № 1126 от 18.10.2007г ,ІІ г.о на ВКС, реш. №1501 от 12.12.2008г ,Vг.о на ВКС,решение №635 от 08.07.2002г ,ІІ г.о на ВКС и др. Трайно следваната практика на ВКС е за отхвърляне необходимостта от изрична „писмена” покана от прехвърлителя към поелия алеаторното задължение за гледане и издръжка, в която покана да се определят параметрите на дължимото и да се даде срок, поради което не се обосновава соченото основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по този въпрос Предвид гореизложеното, не е налице и соченият от касаторката критерии за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, предл трето ГПК Разноските в това производство се дължат от касаторката, те са установени в размер на по 1700 лева за адвокатска защита, сумата е платена в брой съгласно представения договор. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби