Определение № 1175 от 18.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4731/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор от Апелативна прокуратура против решение № 1157 от 19.08.2022г., постановено по въззивно гр.дело №848/2022г. на Софийския апелативен съд, ГК, 12 състав. С решението на САС е потвърдено, в обжалваната пред въззивния съд част, решение № 265874 от 24.09.2021г. по гр.д. № № 9944/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 5 състав за осъждане на Прокуратурата на РБ, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да плати на ищеца Г. Й. С. сумата 30 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, по което Г. С. е оправдан с присъда № 244/27.07.2011г. по нохд № С-1/2006г. на СГС, НО, 4 състав, влязла в сила на 23.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2014г. до окончателното плащане. Касаторът - Прокуратурата на РБ поддържа, че решението е неправилно и необосновано-основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Искането е да бъде отменено частично и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения иск бъде частично отхвърлен. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадало лице и как се прилага обществения критерии за справедбивост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ. Според касатора въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- решение № 53/07.05.2019г. по гр.д.№3528/2018г. на III ГО, решение № 159/09.10.2019г. по гр.д.№89/2019г. на III ГО и решение № 199/29.10.2018г. по гр.д.№ 363/2018г. на IV ГО на ВКС. В рамките на срока по чл. 287, ал.1 ГПК ищецът Г. Й. С. не взема становище по касационната жалба на Прокуратурата. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: В исковата молба ищецът претендира от Прокуратурата на Република България общо 500 000 лева, от които 150 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди за задържането под стража и домашния арест, като наложени спрямо него мерки за неотклонение; сумата 200 000 лева като обезщетение за неимуществените вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл. 116 НК, за което ищецът е оправдан с присъда № 244/27.07.2011г. по нохд № С-1/2006г. на СГС, НО, 4 състав, влязла в сила на 23.09.2014г.; сумата 50 000 лева за наложената по административен ред забрана да напуска територията на РБ. Претендира и сумата 100 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от нарушеното право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС на разглеждане и решаване в разумен срок по същото наказателно дело. Инстанциите по същество са квалифицирали заявените претенции като един иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ и са присъдили глобално обезщетение 30 000 лева - за всички понесени от ищеца неимуществени вреди във връзка с незаконното обвинение за престъплението по чл.116 НК, включително произтичащите от нарушеното право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС по приключилото наказателно дело. Върховният касационен съд, като взе предвид, че предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение са били предявените два иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и този по чл.2б ЗОДОВ и като съобрази, че касаторът - Прокуратурата на РБ е повдигнал въпрос относно критерия на чл. 52 от ЗЗД за справедливо обезщетение на неимуществени вреди от обвинение, по които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, с отчитане продължителността на наказателното производство, намира, че е налице основание за спиране на производството, съгласно чл. 292 ГПК. Въпросът как се определя обезщетението за вреди, претендирани от незаконно обвинение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и по чл.2б ЗОДОВ от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 ЕКЗПЧ - глобално или поотделно за всяка една от претенциите, е част от предмета на образуваното тълк. дело № 1/2022г. на ОСГК на ВКС. Производството по делото следва да се спре до постановяването на тълкувателно решение по това тълкувателно дело. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО