Определение № 60274 от 17.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1176/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Т., гражданин на Р Германия, срещу разпореждане № 260301 от 11.03.2021г. по в.гр.д. № 618/2020г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.3 от ГПК, касационната му жалба вх. № 262260/10.03.21г. срещу решение № 260014 от 08.02.2021г. по в.гр.д. № 618/2020г. на Апелативен съд - Пловдив. Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното разпореждане, като поддържа, че същото е неправилно, тъй като касационната жалба подлежи на касационно обжалване, независимо цената на иска. Позовава се на разпоредбата на чл.624, ал.3 ГПК, като поддържа, че съгласно нея, решението подлежи на касационно обжалване независимо посочените в чл.280, ал.3 ГПК пречки. Счита, че ограничителното правило на чл.280, ал.3 ГПК не се прилага по отношение на искове с малък материален интерес по Регламент 861/2007г., които са отделна категория от трудови, граждански и търговски дела. При евентуалност се сочи, че ако се приеме, че делото е гражданско, общият материален интерес по него /за обезщетение за имуществени вреди, за обезщетение за неимуществени вреди и за изтекли лихви от завеждането на исковата молба/ надвишава общия размер от 5000 лева. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, апелативният съд е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявените искове е под законодателно определения в чл.280, ал.3 ГПК размер от 5 000 лева, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по граждански дела. Производството пред съда е образувано въз основа на исков формуляр А по Регламент (ЕО) № 861/2007г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес. С оглед повдигнатия от РС-Пловдив спор за родова подсъдност, АС-Пловдив е постановил, че на основание чл.104, т.7 ГПК вр. чл.96 ЗАПСП родово компетентен по спора съд е ОС-Пловдив. Прието е, че делото е изключено от обхвата на Регламент (ЕО) № 861/2007г., съгласно чл.2, ал.2, б.“й“ от който, този регламент не се прилага по дела във връзка с нарушение на правилата, свързани с личността, каквито по дефиниция са авторските права, за нарушението на които се претендират процесните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. След оставяне без движение на делото, е депозирана от ищеца искова молба по общия ред за заплащане на сумите от 4183,16 лева – обезщетение за неимуществени вреди, 300 лева - обезщетение за имуществени вреди, и 509.95 лева - обезщетение за забава за период преди завеждането на исковата молба, по които искове са постановени решенията. Определението е правилно. На първо място, не е налице произнасяне от съдилищата по реда на чл.624 ГПК, така както се поддържа от жалбаподателя, като всеки от предявените искове е с цена под 5000 лева, поради което правилно е прието от апелативния съд, че касационното обжалване е недопустимо, на основание чл.280, ал.3 ГПК. Неоснователно е и оплакването, че от значение за приложение на разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК е сбора от цените на обективно съединените искове. Меродавна за преценката по чл.280, ал.3 ГПК, видно от самата разпоредба, е цената на всеки отделен иск, като в настоящия случай съдът е сезиран с три обективно съединени иска, всеки от които с цена под 5000 лева. На второ място, дори да се приеме, че приложение намира разпоредбата на чл.624, ал.3 ГПК, в нея е предвидено, че обжалването пред Върховния касационен съд е именно при условията на чл.280 ГПК, едно от които е липсата по пречките по ал.3 на чл.280 ГПК. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че исковете с малък материален интерес по цитирания регламент са отделна категория дела, различна от гражданските и търговските дела, тъй като размерът на претенцията не е критерий, определящ вида на делото, като приложение намира процесуалното право на страна, разглеждаща спора. С оглед изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК