Определение № 5542 от 02.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4859/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Делото е образувано по касационната жалба на А. А. С., чрез адвокат А. Л., срещу решение № 77/14.04.2022 г. по в.гр.д.№ 56/2022 г. на Окръжен съд Смолян, с което се потвърждава решение № 44/12.11.2021 г. по гр.д.№ 28/2021 г. на Районен съд Чепеларе и частично е уважен иск на А. М. Б. против А. А. С., при участието на „Банка ДСК“ АД, като подпомагаща страна, да се признае че съществува вземането за сумата 14 694,97 лева, ведно със законната лихва от 20.11.2020г. до изплащането, представляващо изплатени от ищеца А. М. Б., като поръчител по договор за кредит от 19.11.2010 г. между „Банка ДСК“ АД и Н. П. А. /поч. на 12.03.2012 г./, погасителни вноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по частно гр.д.№ 167/2020г. на РС Чепеларе. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: „Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания, за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит?“ и „Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за регресни вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит в отношенията между платилия поръчител и главния длъжник?“. Ответникът по касация А. М. Б., чрез адвокат Ц. К. от АК-Пловдив, оспорва жалбата в писмен отговор и претендира разноски. Настоящият състав на Върховния касационен съд е постановил спиране на основание чл.292 ГПК с определение № 1609/13.06.2023 г. по делото, тъй като отговорът на поставените въпроси се предпоставя от отговор на въпроса: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече съгласно чл.114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл.в хипотеза на предсрочна изискуемост?“. С отговора в Тълкувателно решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. по тълк.дело № 3/2023 г. на ВКС, ОСГТК прие, че „при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.“ По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение