Определение № 85 от 22.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2387/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №1257 от 02.06.2017г. по т.д. 1182/2017г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. В. П. е поддържал, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 - 3 ГПК. Поставен е въпросът – „ Каква е доказателствената сила на фактурите, когато те не отговарят като първичен счетоводен документ на изискванията на Закона за счетоводството като съдържание и неговото разграничение от частен свидетелстващ документ по ГПК?”Страната е поддържала противоречие при разрешаване на този въпрос с решение №62/09г. на ВКС, ІІ т.о. Поставен е въпросът – „Следва ли съдът при преценка на основателността на иска да дава вяра на експертното заключение само защото то не е било оспорено по делото и следва ли да го съпостави с останалите доказателства по делото?”. Касаторът и по този въпрос е поддържал основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е посочил, че обжалваното решение противоречи на изброени от него актове на ВКС. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., първият формулиран въпрос не е релевантен. Този извод произтича от това, че е поставен с оглед твърденията на страната и оплакванията й за неправилност на акта, като част от въпроса - за разграничаването на фактурите от частните свидетелстващи документи по ГПК е извън предмета на настоящия спор, тъй като не е било въвеждано като твърдение процесуално, нито е разглеждано от съдилищата в този смисъл. Или въпросът не е свързан с решаващите мотиви на състава.поради което и не обосновава извод за наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се отбележи, че и решението на ВКС, чийто първи въпрос е възпроизведения и обсъден вече въпрос на касатора, също е без правно значение за конкретния спор. Следователно, касаторът не обосновава по този въпрос предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. И вторият поставен въпрос е свързан с общи твърдения на касатора за неправилност на акта, тъй като въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и дотолкова, доколкото липсват данни, опровергаващи фактическите изводи на вещото лице, то и заключението му е възприето от състава. В тази насока дори и да бъде изведен релевантен въпрос, то не е налице отклоняване от задължителната за съда практика, изброена от страната, обобщаваща разбиране за това, че съдът следва да вземе предвид всички данни по делото и да ги обсъди във връзка с възприемане на експертизите. По изброените основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК страната не развила никакви доводи. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС. На основание чл.87, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените, поискани и установени разноски в размер на 3876лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение