Определение № 3437 от 17.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 118/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба, подадена от Сдружение „Клуб по спортни танци – Несебър“, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], Сдружение „Клуб по спортни танци Проданс“, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], Сдружение „Клуб по спортни танци Ситара Денс – Елин Пелин“, с ЕИК:[ЕИК], с. Нови хан и Сдружение „Танцов клуб Фантастик Данс“, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 608 от 26.09.2023 г. по в. т. д. № 486/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11 -ти състав. С последното е потвърдено решение № 260014 от 06.01.2022 г. по т. д. № 529/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-13 -ти състав в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният срещу Сдружение „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията по т. т. 6, 7, 8 и 10 от дневния ред на проведеното на 28.02.2021 г. Общо събрание на ответното сдружение, поради нарушаване на процедурата по свикване на събранието и на правилата за вземане на решенията.

В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.т. 2 – 3 ГПК, и се прави искане за неговото обезсилване или отмяна с произтичащите от това последици.

Според касаторите обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено при наличието на предходно такова с идентичен предмет, касаещ решения на същото Общо събрание и съответно относимо към всички членове на сдружението, а именно – решение № 261642 от 29.12.2021 г. по т. д. № 552/2021 г. на СГС, ТО, VI-24 -ти състав, потвърдено с решение № 325 от 23.05.2023 г., постановено по в. т. д. № 427/2022 г. по описа на САС, 6 -ти с-в, с което съдът по иск на Сдружение „Клуб по спортни танци – Поморие“ на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е отменил решенията на Общото събрание на Сдружение „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ от 28.02.2021 г., взети по т. 6 и т. 7.

Релевира се като служебно известно на съда и обстоятелството, че с решение № 260058/25.01.2023 г., постановено по т. д. № 530/2021 г. на СГС, 10 -ти с-в, потвърдено с решение № 547/07.08.2023 г. по в. т. д. 269/2023 г. на САС, 3 -ти с-в, са били отменени всички решения от проведено на 17.10.2020 г. Общо събрание на ответното сдружение. Поради това актуалният списък на членовете на сдружението не е този, заверен от Председателя, а този, приет от Управителния съвет на 26.07.2020 г. и 15.08.2020 г., освен това Управителният съвет не е притежавал компетенции и съответно е нарушена процедурата по свикването и провеждането на ОС.

Правят се оплаквания, че въззивният съд погрешно е преценил доказателствата, не ги е обсъдил в съвкупност, част от тях е игнорирал и в резултат на това неправилно е приел, че е доказано надлежното разгласяване на поканата за проведеното на 28.02.2021 г. ОС. Оспорват се изводите, че поставянето на поканата на мястото за обявления, находящо се на адреса на управление на сдружението, е доказано чрез представения по делото констативен протокол от 12.02.2021 г., както и чрез свидетелски показания. По отношение на последните съдът не е мотивирал защо не кредитира показанията на св. Й., а тези на св. Х. (заинтересовано лице, защото е подписал констативния протокол). Съдът неправилно е възприел и наличието на извънсъдебно признание в искането на ищците от 16.03.2021 г. относно надлежното публикуване на поканата на интернет страницата на ответното сдружение, както и не е съобразил приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ, съгласно което не е възможно да се установи дали поканата е била налична на този сайт в срока за уведомяване на членовете на сдружението, а горното е достатъчно за оборване законосъобразността на свикване на ОС.

Като съществен процесуалноправен порок се сочи липсата на произнасяне на въззивния съд по възражението за нищожност на чл. 21, ал. 2 от устава на ответното сдружение, каквато преценка съдът дължи и служебно, с оглед противоречието на клаузата с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗЮЛНЦ, както и произтичащата от това негодност за ограничаване правото на глас на членовете на Сдружение „Българска федерация на клубовете по спортни танци“. Поддържа се липса на формирана воля на съда и по оплакването, че в резултат на незаконосъобразно приемане на асоциирани членове се е стигнало до нарушаване на правилата за мнозинство при вземане на решенията, както и че няма произнасяне по възражението за липса на кворум за вземане на решенията, доколкото по делото не е установено пълномощниците да са имали представителна власт и правомощия да гласуват изрично по точките от дневния ред. По отношение на решенията за освобождаване и избиране на Председател и членове на УС по т. 6 и т. 7 от дневния ред касаторите считат, че същите изобщо не е можело да се гласуват, тъй като съгласно чл. 52 и чл. 55, ал. 2 от устава мандатът на Председателя и на членовете на УС е 5 години и приключва на 24.08.2022 г., а и липсва изискуемото мнозинство по чл. 47 от устава за вземане на тези решения.

Към жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е обосновано със следните процесуалноправни въпроси:

1. Допустим ли е иск за отмяна на решение на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел, предявен на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ от член на сдружението, при наличие на влязло в сила решение, с което е уважен от съда иск за отмяна на същото решение, предявен от друг член на сдружението?;

2. Следва ли въззивният съд да спре производството до влизане в сила на решеието по иск за същото спорно право, предявен от друг член на сдружението?;

3. Следва ли въззивният съд да се съобрази с влязлото в сила решение по предявен от друг член на сдружението иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ?;

4. Следва ли да се прилага забраната на чл. 299 ГПК за пререшаване на спор, при положение че няма пълна идентичност на всички елементи по чл. 298, ал. 1 ГПК – липса на идентичност на страните?;

5. Следва ли въззивният съд да съобрази всички факти и обстоятелства, да се произнесе изрично по всички възражения, като съобрази целия доказателствен материал по делото?

В подкрепа на заявеното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторите се позовават на следната практика, в противоречие с разрешенията по която считат, че се е произнесъл въззивният съд: решение № 239 от 23.01.2014 г., постановено по т. д. № 511/2012 г. на ВКС, II т. о. – по въпроси №№ 1 – 4, вкл., и т.т. 1 – 3 от TP № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о., решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 91/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос № 5.

По отношение на поставените въпроси касаторите бланкетно твърдят и наличие на допълнителната предпоставка за селектиране на касационната им жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Релевира се и самостоятелното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение, тъй като същото е постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – висящ преюдициален спор от значение за правилното решаване на спора: т. д. № 530/2021 г. на СГС и в. т. д. № 269/2023 г. на САС, който към момента е приключил с влязло в сила решение и въпросът не може да бъде пререшаван съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК. Същото основание за достъп до касация се поддържа и с оглед влязлото в сила решение № 261642 от 29.12.2021 г. по т. д. № 552/2021 г. на СГС, ТО, VI-24 -ти състав, по съображения, подробно изложени в касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба – Сдружение „Българска федерация на клубовете по спортни танци“, чрез процесуалния му пълномощник, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за липса на поддържаните от касаторите предпоставки за допускане до касационен контрол на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на сторените разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ-ро търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, Софийският апелативен съд е приел, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно, като въззивният съдебен състав е споделил мотивите на първата инстанция и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях.

Въззивният съд е констатирал, че Софийският градски съд е обсъдил всички наведени в преклузивния срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ доводи, посочени в исковата молба, относно порочността на оспорените решения на ОС от 28.02.2021 г., а именно: 1) незаконосъобразност на решението на УС от 06.02.2021 г. за свикване на ОС на 28.02.2021 г. поради нарушаване на изискването на т. 17 от административно-устройствения правилник за 10-дневно предизвестие при насрочване на заседанието на УС от Председателя, доколкото членът на УС С. Б. била уведомена за него на 05.06.2021 г.; 2) поканата за ОС не била разгласена по предвидения в устава ред – чрез поставяне на обявление в сградата на адреса на управление на сдружението и/или чрез публикуването ѝ на интернет страницата на сдружението, минимум 15 дни преди датата на ОС; 3) до участие в ОС не били допуснати членове на сдружението, определени като асоциирани, какъвто статут бил придаден от Председателя на сдружението и на ищците поради неправилно приетото, че същите не са заплатили членския си внос, което довело до нарушаване на изискването за мнозинство при приемане на процесните решения. Съдът е посочил, че с въззивната жалба тези основания се поддържат, но освен тях са заявени и допълнителни оплаквания срещу законосъобразността на процесните решения на ОС – че не бил спазен кворумът при провеждане на заседанието на УС на 06.02.2021 г; че не била доказана представителната власт на пълномощниците на 14 от членовете, участвали в процесното ОС; че решението за избор на членове на УС противоречало на определената в устава мандатност на този орган, както и че взетите решения по т. 10 не били предвидени в дневния ред. Решаващият съдебен състав е заключил, че тези допълнителни оплаквания представляват нови основания на исковете, които не са били наведени в преклузивния срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, поради което не подлежат на разглеждане, като стоящи извън предмета на исковете.

По надлежно наведените основания за незаконосъобразност въззивният съд на първо място е изложил съображения, че оплакването относно законосъобразността на свикване на заседанието на УС от 06.02.2021 г., на което е взето решението за свикване на ОС от 28.02.2021 г., би било от значение за законосъобразността на приетите от ОС решения, само ако е относимо към валидността на решението на УС, защото само при нищожност на решението на УС няма да е налице валидно свикано ОС. Всички други пороци на решението на УС, които не водят до нищожност на същото, са счетени от съда за ирелевантни за законността на проведеното ОС (тъй като редът за отмяна на решението на УС е по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, компетентен да се произнесе е ОС, а не съдът). При липса на подобна отмяна решението на УС запазва правното си действие и следва да бъде зачетено от съда, който може да установи инцидентно неговата нищожност, но не и отменимостта му. Съдът е приел, че в конкретния случай наведеният порок относно свикването на УС не води до нищожност на взетото от този орган решение, като липсват твърдения и доказателства същото да е било отменено от ОС по реда на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ. Извън основанието на предявените искове са другите наведени в жалбата оплаквания спрямо това решение на УС и по-специално относно спазването на кворума.

По основанието, че поканата за ОС не била разгласена по предвидения в устава ред въззивният съд е съобразил, че според чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ, ако друго не е предвидено в устава, поканата за свикване на ОС се обявява в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко един месец преди насрочения ден. Посочил е, че разпоредбата е диспозитивна, тъй като е уредена възможността уставът на сдружението да предвиди друго, което друго може да касае както част, така и всички елементи от реда за оповестяване по чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ – т. е. както мястото на обявяване, така и времето за публикуване или поставяне на обявлението, поради което е допустимо уставът да предвиди изцяло различен ред за съобщаване на поканата. В действащия към датата на провеждане на процесното ОС устав е уреден ред и срок за разгласяване на поканата за свикване на ОС – чл. 37 и чл. 39, от съдържанието на които може да се приеме, че е достатъчно разгласяването на поканата по един от посочените начини и при спазване на минималния срок от 15 дни преди ОС, като разпоредбите на устава са спазени.

Поставянето на поканата на мястото за обявления в сградата, където се намира адресът на управление на сдружението, е прието за доказано както чрез представения по делото констативен протокол от 12.02.2021 г., съставен съобразно изискването на чл. 37 от устава, така и чрез показанията на св. В. Х.. За публикуване на поканата на интернет страницата на сдружението е представена екранна снимка (скрийншот) от 12.02.2021 г., като същото е потвърдено от показанията на св. Х.. Обстоятелството, че същият като член на УС е заинтересован по смисъла на чл. 172 ГПК не е счетено за абсолютно основание за игнориране на неговите показания, а като възможност съдът да ги прецени с оглед на всички други данни по делото.

Според състава на въззивния съд тези обстоятелства не се опровергават с категоричност нито от показанията на св. Й., нито от приетото заключение на СТЕ. Свидетелят е заявил, че на 15.02.2021 г. посетил сградата на Министерството на младежта и спорта, но не видял на таблото за обяви въпросната покана; не е установено обаче, че това е единственото табло за обяви в тази сграда, а и „невиждането“ на поканата от свидетля може да се дължи и на собственото му невнимание, доколкото според думите му той само мимоходом е „хвърлил око на таблото за обяви“. Що се отнася до заключението на СТЕ, то констатациите на същото са актуални към датата на самото заключение (02.09.2021 г.), към която дата поканата не е била установена на интернет сайта на ответното сдружение. Вещото лице е посочило, че не е възможно да се установи дали поканата е била налична на този сайт към м. 02.2021 г. предвид ограничените възможности на съществуващите архиватори на съдържанието на електронни страници. Същевременно, самите ищци са признали извънсъдебно в искането си от 16.03.2021 г., че поканата е била публикувана в раздел „Членство“ на интернет страницата, а доколкото изискването на чл. 37 от устава не определя в кой раздел на интернет страницата следва да бъде публикувана покана, то съдът е приел, че е достатъчно нейното публикуване в който и да е раздел. По тези съображения е заключил, че поканата е разгласена съобразно чл. 37 от устава на 12.02.2021 г., с което е спазен и срокът по чл. 39 от устава.

На последно място въззивният съд е взел предвид обстоятелствата, че процесното ОС е проведено при условията на спадащ кворум по чл. 27, изр. 2 ЗЮЛНЦ и чл. 41, изр. 2 от устава, при участието на 18 от членовете на сдружението, които единодушно са гласували за приемане на оспорените решения на ОС. Ищците не твърдят и не доказват, че други членове (вкл. асоциирани) са се явили фактически на събранието, но не са били допуснати до участие, или че техните гласове не са взети предвид. При липса на доказано явяване на такива други членове, то оплакването относно незаконното разграничаване на членовете на редовни и асоциирани, вкл. и относно статута на самите ищци, също е счетено от въззивния съд за ирелевантно към законността на приетите решения на ОС от гледна точка на спазването на необходимото мнозинство.

Относно приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното:

Видно от цитираната от касаторите съдебна практика по чл. 290 ГПК – решение № 239 от 23.01.2014 г. по т. д. № 511/2012 г. на ІІ т. о., съставът на Върховния касационен съд е приел, че е д опустим иск за отмяна на решение на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел, предявен на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ от член на сдружението, при наличие на отхвърлен от съда иск за отмяна на същото решение, предявен от друг член на сдружението; както и че п о-късно заведеното дело, образувано по иск за отмяна на решение на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел, предявен на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ от член на сдружението, при наличие на висящ процес по иск за отмяна на същото решение на Общото събрание, предявен от друг член на сдружението, не подлежи на прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.

В съобразителната си част решението на Върховния касационен съд дава отговор на всички поставени от касаторите процесуалноправни въпроси от № 1 до № 4, но отклонение от практиката по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в случая се установява само частично. Доколкото въпросите касаят допустимостта на обжалвания съдебен акт, то са налице предпоставките за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК относно въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по исковете за отмяна на решенията на Сдружение „Българска федерация на клубовете по спортни танци“, взети само по т. т. 6 и 7 от дневния ред на проведеното на 28.02.2021 г. Общо събрание. Въззивното решение в тази част следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост с оглед доводите в касационната жалба, че същите решения вече са били отменени с влязло в сила съдебно решение по иск по чл. чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, предявен от друг член на Сдружението, предмет на т. д. № 552/2021 г. на СГС, ТО, VІ-24 състав.

В останалата част липсва основание за селектиране на касационната жалба за разглеждане по същество. На първо място, по отношение на въпроси от № 2 до № 4 не се установява допълнителното селективно изискване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивното решение не противоречи на посочената практика на ВКС. Наличието на съдебна практика – без да се твърди и доказва нужда от нейната промяна или изоставяне – опровергава бланкетно заявеното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, че формулираните от тях процесуалноправни въпроси имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Не се установява и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на петия въпрос – дали въззивният съд е длъжен при постановяване на решението си да съобрази всички факти и обстоятелства, да се произнесе изрично по всички възражения и да съобази целия доказателствен материал по делото. Съставът на въззивния съд е обсъдил всички доводи на касаторите, надлежно включени в предмета на спора – изрично или чрез препращане към мотивите на първата инстанция, като е обсъдил и относимите към тях доказателства. Несподелянето на защитната теза на ищците, заявена с исковата молба, не представлява несъобразяване с доводи, доказателства и обстоятелства, от значение за разрешаването на спора, респективно не доказва противоречие с трайноустановената практика на Върховния касационен съд относно задълженията на въззивния съд при постановяване на акта му по същество. Оплакването, че съдът не е разгледал наведеното с въззивната жалба възражение за нищожност на клаузата на чл. 21, ал. 2 от устава на ответното сдружение, което бил длъжен да стори и служебно, не може да обуслови искания достъп до касация. В случая първоинстанционният съд е изложил пространни съображения (на четири страници) във връзка с този наведен с исковата молба порок, а въззивният съд се е възползвал от процесуалното си правомощие изцяло да сподели мотивите на първата инстанция в този смисъл и да препрати към тях, съобразно чл. 272 ГПК, както и да изложи виждането си, че този въпрос всъщност не се отразява върху изхода на спора. Извън това с оглед доводите в касационната жалба следва да се отбележи, че в конкретната хипотеза – при твърдяно противоречие между закон и устав, надлежно обявен в съответния регистър, указанията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2020 год., касаещи служебното произнасяне на съда относно нищожността на правни сделки, не са приложими. Не съответства на данните по делото и оплакването на касаторите, че съдът не се е произнесъл относно липсата на кворум за провеждане на Общото събрание и недоказана представителна власт на пълномощниците на голяма част от членовете, доколкото въззивният съд изрично е отбелязал, че не е надлежно сезиран с подобни основания за незаконосъобразност на оспорените решения. В заключение съдът намира, че с поставянето на последния въпрос касаторите се домогват единствено да оспорят правилността на въззивното решение, която стои извън предмета на производството по чл. 288 ГПК.

По отношение на предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, съдът намира за необходимо да посочи и следното:

Липсва вероятност обжалваното решение да е недопустимо по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК поради неизпълнение от страна на съда на задължението по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед висящото производство по обжалване на решението по т. д. № 530/2021 г. на СГС за отмяна на решения на предходно общо събрание на сдружението – ответник, касаещи ръководните и др. органи на същото, отмяната/утвърждаването на техни решения от ОС относно списъка на редовни и асоциирани членове и др. Влязлото в сила решение по това дело има действие занапред и по тази причина не може да се отрази върху законосъобразността на оспорените решения от 28.02.2021 г., още повече, че в исковата молба по настоящото дело подобни конкретни основания за отмяна, включително относно липсата на компетентност на Управителния съвет за свикване на ОС, не са били въвеждани.

С оглед допускането на касационно обжалване на въззивното решение в посочената по-горе част и на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да представят предварително доказателства за внасяне на дължимата държавна за разглеждане на жалбата в размер на 40 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение