Определение № 5797 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2024 г.
ВКСIII гражданско отделение12.12.2024 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Не допуска касационно обжалване на решение №190 от 08.08.2023г по в.гр.дело №102/2023г. на Окръжен съд- Монтана в частта ,с което е потвърдено решение №333 от 14.11.2022г по гр.д № 2218/2021 г. по описа на Районен съд – Лом по обявени за недействителни 17 бр.договори за преарендоване на земеделска земя на основание чл.40 ЗЗД като сключени във вреда на представлявания ищец Р. Д. Р.. Допуска до касационно обжалване решение решение №190 от 08.08.2023г по в.гр.дело №102/2023г. на Окръжен съд- Монтана в частта ,с което е потвърдено решение №333 от 14.11.2022г по гр.д № 2218/2021 г. по описа на Районен съд – Лом за отхвърляне иска на Р. Д. Р. по чл.40 ЗЗД по отношение на договор от 16.07.2021г за наем на 7бр. ниви с обща площ103,698 дка; договор от 29.07.2021г за наем на 14бр. ниви с обща площ 129,547 дка; договор от 16.07.2021г за наем на 11бр. ниви с обща площ 99,091 дка; договор от 16.07.2021г за наем на 4 бр. ниви с обща площ 38,121 дка, както и в частта за разноските. Указва на касатора Р. Д. Р. от [населено място] в седмичен срок от връчване на настоящето определение да внесе по сметка на Върховен касационен съд държавна такса 468лв и да представи вноския документ ,в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството прекратено. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание Определението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. А. и „Стена” ЕООД,представлявано от Д. Ж. А. ,чрез пълномощник адв. И. М. срещу решение №190 от 08.08.2023г по в.гр.дело №102/2023г. на Окръжен съд- Монтана в частта ,с което е потвърдено решение №333 от 14.11.2022г по гр.д № 2218/2021 г. по описа на Районен съд – Лом по обявени за недействителни договори за преарендоване на земеделска земя като сключени във вреда на представлявания ищец Р. Д. Р. изтъкнал качеството си на земеделски производител и предявил иска по чл. 40 ЗЗД срещу Д. Ж. А. и „Стена” ЕООД, което дружество ответницата е представлявала като едноличен собственик на капитала В обжалваната от ответниците част на решението за недействителни са обявени множество вписани за различен срок договори за преарендоване на земеделски земи в землищата на [населено място] и [населено място], общ Вълчедръм ,всички сключени между ищеца чрез пълномощник Д. Ж. А. и „Стена” ЕООД като преарендатор/ пренаемател/ представлявано от същата ,като договорите са вписани на различни дати през м.07.2021г. Постъпила е касационна жалба от Р. Д. Р. ,депозирана чрез адв Н. В. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено отхвърляне на иска по чл.40 ЗЗД за всички договори, сключени при същите обстоятелства като останалите, но за пренаемане на земеделски имоти на територията на общ.Вълчедръм за срок от една година/стопанската 2021/2022г/ поради липса на правен интерес. Въззивният съд на свой ред е приел за изяснено ,че ищецът като земеделски производител ,който обработва собствени,арендовани и наети земеделски земи е имал сключен договор с ответното дружество за услуги от 01.12.2010г ,които услуги срещу възнаграждение са включвали възложени дейности,свързани с качеството му на земеделски производител .За дейности по арендоване и преарендоване на земеделски земи, ответницата Д. Ж. А. е имала пълномощно, което не изключва овластяване да се сключват договори На 06.08.2021г последната заявила на ищеца в телефонен разговор ,че отношенията им по договора за услуги са прекратени .По този повод ищецът оттеглил дадените й пълномощия и поискал отчет за дейността, какъвто не получил. От справка в имотния регистър ищецът разбрал, както е установено и по делото ,че е за времето от 16.07. до 03.08.2021г ответницата в качеството на негов пълномощник е сключила процесните договори за преарендоване/ наем на земеделски земи, като е представлявала ищеца в качеството му на арендатор ,а преарендатор е собственото й дружество,общо за 74 недвижими имота с площ 796,416 дка Тези площи ищецът обработва в своето земеделско стопанство към завеждане на иска за стопанската 2021/2022г ,съответно и няма интерес да ги преарендова .За четири договора, сключени за пренаемане на ниви за период от една стопанска година, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска поради отпаднал правен интерес,доколкото договорите вече са били с изтекъл срок към момента на постановяване на решението. За останалите 17 бр. договори ,сключени за периоди от 3, 5 ,7 и повече стопански години години въззивният съд на свой ред е приел,че са сключени от пълномощника във вреда на представлявания.Критерият въззивният съд е свързал с имуществото на представлявания като съвкупност от права ,задължения и правни очаквания.Относно фактическият състав са приложени тълкуванията съгласно ТР №5/12.12.2016т по тълк.д №5/2014 ОСГТК като е изтъкнато ,че уреждането на интересите може да има различни проявни форми, една от които е договор при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка, а недобросъвестност е целта и знанието за нарушението на принципа да се действа в интерес на упълномощителя По обективен и субективен критерии то е налице по отношение на имуществото, което е съвкупност от права ,задължения и правни очаквания ,по субективен критерии има превратно упражнени права в рамките на представителната власт, като на практика със сключените в края на м. юли 2021г договори ,всички в полза на преарендатор „Стена” ЕООД, лишава ищеца от ползване на добиви ,в имуществото му няма да постъпят паричните средства които едно добросъвестно управление би набавило. Изтъкнато е ,че не е необходимо вредата да е настъпила ,има се предвид обективно увреждане на интересите ,което не е незначително.Във всички сключени договори е предвидено преарендаторът да заплаща рентата на собствениците, като има клаузи ,задължаващи арендатора да предаде владението на преарендатора ,да не се намесва и да не нарушава стопанските му планове и да не създава пречки последният да ползва земята и произведе селскостопанска продукция. В договорите за пренаемане има клауза наемодателят да не препятства ползването на пренаемателя. Споразумението във вреда на представлявания при договарянето съдът също е приел за явно, доколкото пълномощникът представлява и договарящото дружество ,преарендатор. Касаторите Д. Ж. А. и „Стена” ЕООД, представлявано от Д. Ж. А. обжалват въззивното решение с оплаквания по чл. 281 т.3 ГПК, за незаконосъобразност и необоснованост ,тъй като при договорите за преарендоване не бил нарушен някой търговски принцип,след като според показания на свидетел по делото и собственик на земя било установено ,че от ищеца свидетелят е получавал рента по 70 лв на декар, а от Д. А. получил по 80 лв на декар и няма логика която да доведе до извод ,че това е във вреда на ищеца и че имало намерение за увреждане. Договорите,предмет на иска не накърняват ничии интереси или морални устои, обективно увреждане няма, като съдът неправилно е приел обратното. В изложение се изтъква основание на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по следните въпроси: (1)налице ли е вреда за представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД ако упълномощения от него сключва договори за преаренда на стойност,същата или по- висока, като при първоначално сключения договор за аренда
противоречи ли на добрите нрави ако лица,разполагащо с пълномощно от арендатор,арендува земеделски земи не при упълномощителя, а в личното си стопанство, при условие че развива дейност на арендатор. В отговор,депозиран от пълномощника на ищеца адв. Н. В. се изтъква липса на предпоставките визирани в чл. 280,ал.1 ГПК Първият поставен въпрос е извън същината на прогласената недействителност, свързан с действията на упълномощената и намаляване земеделското стопанство на ищеца в резултат на договорите. Вторият въпрос е извън същината на конкретните факти, освен това искът за нищожност поради накърняване на добрите нрави е предявен като евентуален и не е разглеждан .Претендират се разноски за адвокатска защита В изложението към касационната жалба на Р. Д. Р. ,представляван от адв Н. В. се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроса
налице ли е правен интерес у ищеца - земеделски производител да иска обявяването на недействителни на договори, сключени от упълномощено лице във вреда на упълномощителя със срок на действие една стопанска година ,в контекста на постановеното положително решение /по останалите договори/;
имат ли недобросъвестността и действията на упълномощеното лице ,установени и доказани като факт,действие по отношение на всички процесни договори ,независимо от срока им на действие ;
производния въпрос, при установен и доказан факт на недобросъвестност и действия във вреда на представлявания,какъв е реда за обезвреда. Противоречието е с т. 3 от ТР №5 от 12.12.2016г ОСГТК, сочи се и практика на ВКС преди приемането му.Изтъква се ,че конкретните въпроси следва да получат тълкувателен отговор Претендират се разноски Отговор от насрещната страна не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че по касационната жалба на ответниците по иска Д. Ж. А. и „Стена” ЕООД, представлявано от Д. Ж. А. не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта, с която е потвърдено уважаването на иск по чл.40 ЗЗД. При формулирането на първия поставен въпрос в изложението не е отговорено на изискването въпросът да има обуславящо значение за решаващите съображения на съда.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи по обжалваното решение. Не е било спорно обстоятлеството,че със сключените от пълномощника договори за преарендоване на земеделските земи се предвижда дружеството преарендатор да плаща рентата на собствениците. Не в това според твърденията на ищеца и приетото от съда се състои накърняването на защитимия с иска интерес на представлявания арендатор и се съизмерява увреждането при сключване на процесните договори. Доводите за „стойността на договора”, извеждани от размера на годишната рента ,дължима на собствениците се постулира абстрактно във въпроса,чиито отговор няма обуславящо за изводите на съда значение Изводите на съда са формирани с прилагане на критериите,указани с приемането на ТР №5/12.12.2016т по тълк.д №5/2014 ОСГТК. Втория формулиран в изложението въпрос няма връзка с разгледания и уважен иск по чл. 40 ЗЗД. Въпросът е поставен е във връзка с евентуално наведено основание за недействителност на договорите по чл. 26, ал.1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, което съдът не е разглеждал при постановяване на решението В изложението касаторът следва да изтъкне този правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, и е обусловил решаващата воля на съда. Налице са предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по касационната жалба на Р. Д. Р. и в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иск по чл.40 ЗЗД за договорите за пренаемане .сключени за едногодишен срок/стопанската 2021/2022г ,както следва: договор от 16.07.2021г за наем на 7бр. ниви с обща площ103,698 дка; договор от 29.07.2021г за наем на 14бр. ниви с обща площ 129,547 дка; договор от 16.07.2021г за наем на 11бр. ниви с обща площ 99,091 дка; договор от 16.07.2021г за наем на 4 бр. ниви с обща площ 38,121 дка Касационната жалба в тази част е допустима съгласно чл. 280, ал.3 т.1 ГПК, тъй като цената на исковете, отнасящи се до съществуването на договори за наем, се определя съгласно чл. 69, ал.1 т.5 ГПК и при поето задължение за плащане от 60 лв за един декар, е над 5000 лева. В първоинстанционното производство цената на иска е определена въз основа на данъчната оценка на имотите (чл.69, ал.1 т.4 ГПК) поради евентуално заявената нищожност (чл.26 ЗЗД),който иск като евентуално предявен не е разглеждан. Следва да се даде отговор на първия поставен в изложението на касатора правен въпрос,обусловил изводите на съда в обжалваната от касатора- ищец част. Въззивният съд е приел ,че при договорите за пренаемане с изтекъл срок за ищеца липсва правен интерес за обявяване на тяхната недействителност,а в случай на увреждане ищецът би могъл да защити правата си по друг ред.Тези изводи на въззивния съд сочат като решаващо произнесен въпоса за правния интерес, с което е осъществена общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и следва да се провери съответствието на въззивното решение с установена практика на ВКС, част от която изтъкната от касатора -ТР №5/12.12.2016т по тълк.д №5/2014 ОСГТК. Осъществена е и специалната предпоставка в чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. На представителната власт, като непритезателно право, от една страна съответства правно задължение на представлявания да търпи в своята правна сфера правните последици от действията на представителя, а от друга страна съответства задължението на представителя да се ръководи изключително от интересите на упълномощителя .За да защити в необходимата степен последния от възможна злоупотреба с доверието му от страна на пълномощник, законодателят е установил и института на недействителността по чл.40 ЗЗД,като самостоятелно средство, на което има право да се позове само увреденият (т.І.6 от ТР №5/12.12.2016г, ОСГТК) и същевременно средство, възможността за прибягване до което не ограничава правния интерес и възможността да се търси обезщетение от длъжника за вредите от неизпълнението на мандата, по общите правила. Поради това следва да се даде отговор на уточнения/съгласно Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС/ въпрос,налице ли е правен интерес за ищеца - земеделски производител да иска обявяването на недействителни на договори за пренаемане на земеделска земя ,сключени от упълномощено лице във вреда на упълномощителя със срок на действие една стопанска година, когато към момента на постановяване на решението по иска с правно основание чл. 40 ЗЗД срокът по пренаемането е изтекъл. При определената цена на иска по четирите договора за пренаемане въззивният съд не е събрал съответно дължимата държавна такса по въззивната жалба на ищеца((390,360 дках60лв,чл.69, ал.1 т.5 ГПК). Касаторът следва да внесе 468лв държавна такса по сметка на ВКС ,за което да му се укаже. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.