Определение № 1325 от 09.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. М. от [населено място] чрез адв. Н. И. срещу решение № 6068 от 15.12.2010г по гр.дело № 7696/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение ІІІ-84-86 от 04.05.2009г по гр.д.6669/2009г на Софийски районен съд по иск за увеличение на издръжка. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК ,тъй като въззивният съд е определил завишена, значително надхвърляща нуждите на ищеца обща издръжка от 260 лева. Като въпрос е формулирано възражението ,че съда не е имал специални знания, за да изгради извод за здравословното състояние на ищеца и дали от обстоятелството,че ответникът е постигнал споразумение да заплаща издръжка на друго свое дете ,следва автоматично ,че същият има възможност да плаща определената издръжка на ищеца. В отговор ответникът по жалбата Г. М., със съгласие на своя законен представител, възразява по допускането на касационно обжалване. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване ,като съображенията са следните: В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата за допустимост до обжалване по цитираните текстове на чл. 280 ал.1 т.1 или чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е аргументирана с оплаквания за неправилно определена обща издръжка, но по същество липсва изведен и формулиран правен въпрос, разрешен в противоречие с цитираната от ППВС №5/1970г т.4 или т.1 ППВС №5/1981г, задължителна практика на ВС на РБ по тълкуването на закона. Конкретноста на нуждите и преценката им, съответно възприемане на обективните обстоятелства - в което твърдение се изразява тезата за въпрос, са съобразени от въззивния съд, но не в желаната от касатора насока. Оспорването на защитата се основава на довод ,че определен общ размер на издръжка от 260 лева за петнадесетгодишен ученик, от който размер касаторът е осъден да поеме 110лв ,надвишавал значително нуждите на детето и присъдена в този размер, увеличената издръжка е лукс, нестимулиращ общественополезен начин на живот. Върховен касационен съд не приема този довод, така определеният размер издръжка не е в противоречие с критериите, изведени по тълкувателен път от закона ,с данните по делото, изложени в социалния доклад и обективните реалности. Доколкото изложението има връзка с касационните оплаквания и ги преформулира, не може да бъде възприет и доводът на защитата, че в решаващите си изводи, съдът игнорира липсата на доказателства( ищецът не е подложен на съдебно медицинска експертиза ), като приема за установен конкретен здравословен проблем на нуждаещия се от издръжка. Липсата на установеност в тази насока е изтъкнато в решаващите мотиви на въззивния съд, което е съобразено при размера на издръжката. Върховен касационен съд не приема и довода ,че относно материалните възможности на ответника е направен автоматично извод от факта ,че същият е сключил споразумение по издръжката на другото си дете, или че е платил предварително ,за срока до навършване на пълнолетие, определената от съда издръжка за сина си Г. ,чрез неговата майка и законен представител. Тези обстоятелства са изтъкнати и преценени от съда ,но не за да се обоснове извод за завишени материални възможности на ответника, а във връзка с условието съставлява ли увеличението в размер на 35 лева месечна издръжка затруднение за настоящия касатор. Не се обосновава и обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК от съдържателна страна. В т.4 от ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС бе указано и съдържателно разяснено основанието по този текст- разглеждането да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, за разкриване на точния смисъл на норма или осъвременяване на тълкуване; приносен характер за правото, когато законите са непълни, неясни, или противоречиви. В тази насока настоящето изложение не съдържа никакви доводи. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.