Определение № 50488 от 25.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1054/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Петрол” АД срещу решение №250 от 29.10.2021 г. по в.т.д.№255/2021 г. АС Велико Търново, с което е потвърдено решение №260019 от 31.03.2021 г. по т.д.№48/2017 г. на ОС Ловеч, отменящо на основание чл.74 от ТЗ, вр. чл.220, чл.227, чл.230 от ТЗ, чл.115 и чл.116 от ЗППЦК и чл.15 от Устава, взетите решенията на проведеното на 10.05.2017 г. извънредно общо събрание на акционерите на „Петрол“ АД, а именно: по т.1 - За намаляване на капитала на „Петрол“ АД от 109 249 612 лв. на 27 312 403 лв. по реда на чл.200, т.1 от ТЗ, чрез намаляване на номиналната стойност на емитираните акции от 4 лв. на 1 лв., под условие, че съдът потвърди с окончателно, влязло в сила съдебно решение по т.д.№13/2017 г. по описа на ОС Ловеч, решението на общото събрание на акционерите на „Петрол“ АД от 15.02.2017 г., с което е увеличена номиналната стойност на емитираните от „Петрол“ АД акции от 1 лев на 4 лева, чрез обединяване на 4 съществуващи акции, всяка една с номинал от 1 лев, в една нова акция с номинална стойност от 4 лева, в резултат на което общият брой акции, които формират капитала на „Петрол“ АД, е намален от 109 249 612 броя на 27 312 403 броя, при запазване размера на регистрирания капитал - 109 249 612 лв. и по т.2 – За промяна в чл.7 и чл.8, ал.1 от Устава на „Петрол“ АД в съответствие с решението за намаляване на капитала по т.1. В жалбата се навеждат доводи, че решението е недопустимо, тъй като е налице произнасяне по недопустими искове – решението на ОС на акционерите е взето под отлагателно условие, което не се е сбъднало и не може да се сбъдне, а и с последващо решение на ОС на акционерите процесното решение на ОС е отменено, респективно не съществува правен интерес от провеждане на иска по чл.74 от ТЗ, още повече, че правен интерес би съществувал само за акционер, чийто законни права и интереси са нарушени от решението, а в случая ищецът се позовава на нарушения на правата на други акционери. Евентуално се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е вероятно недопустимо, евентуално очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд и по следните въпроси: 1. Допустим ли е иск с правно основание по чл.74 от ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на акционерите на търговско дружество, което изначално не е породило правно действие, тъй като е взето под отлагателно условие, което не се е сбъднало и няма да се сбъдне в бъдеще или което впоследствие е отменено изцяло с последващо решение на общото събрание на акционерите на същото дружество и с това са отпаднали правните последици, които произтичат от това решение. 2. Може ли решение на общото събрание на акционерите да бъде отменено единствено на основание, че акционер, различен от ищеца, е бил ненадлежно представляван на това общо събрание, ако ненадлежно представляваният акционер нито е предявил иск по чл.74 от ТЗ, нито е встъпил, за да поддържа предявения иск. 3. Кой има правомощия да представлява акционер - дружество обявено в несъстоятелност, на общото събрание на акционерите на друго търговско дружество – синдикът или законният представител на дружеството в несъстоятелност, макар правомощията на последния да са прекратени на основание чл.711 от ТЗ. 4. Дали въззивният съд следва в мотивите към решението си да обсъди становищата на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност. Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, евентуално, че първите три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, чрез процесуалния си представител заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че ищецът „КТБ“ АД /н/ е предявил конститутивния иск по чл.74 от ТЗ, с който осъществява свое потестативно право по съдебен ред, а с оглед на спецификата на предявения иск, за ищеца е налице интерес от предявяването му, тъй като не разполага с друг път на защита. Счел е, че в конкретния случай настъпилият след предявяване на иска факт - решение на общото събрание на акционерите на ответното дружество за отмяна на решенията, взети от общото събрание, проведено на 10.05.2017 г., не се отразява на вече образуваното производство по предявения конститутивен иск по чл. 74 от ТЗ, доколкото не може надлежно упражненият иск по чл.74 от ТЗ да бъде поставен в зависимост от последващи решения на общото събрание на дружеството, включително и такива за отмяна на оспорените с иск по чл. 74 от ТЗ решения - последното също може да бъде отменено от последващо общо събрание на акционерите на дружеството, поради което действията на ответното дружество след като са приети атакуваните решения от 10.05.2017 г. и след като е предявен иск по чл.74 от ТЗ, не могат да влияят на възможността да се упражни правото на иск по чл.74 от ТЗ. Акцентирал е и върху обстоятелството, че в случая интересът от предявения иск по чл.74 от ТЗ не се изчерпва единствено с отмяната на решението на Общото събрание, тъй като от съществено значение са и указанията на съда при тълкуване на закона и учредителния акт във връзка с решението на Общото събрание, чието неспазване води до нищожност на повторно взетото решение съгласно чл.75, ал.2 от ТЗ. В този смисъл и тъй като искът по чл.74 от ТЗ е предявен от легитимирано лице в преклузивния срок, визиран в чл.74, ал.2 от ТЗ, е приел, че същият е допустим. По оплакването за неспазена процедура по чл. 224 от ТЗ и нарушено право на информираност е приел, че не са налице действия от страната на ответното дружество, които да са повлияли на правата на акционера и не може да се счита, че са нарушени каквито и да било негови права свързани с гаранциите, заради които е създаден чл.224 от ТЗ. По отношение недопускането на акционер в участието на ИОСА, съгласно правата му по чл. 220 от ТЗ е споделил изводите на първата инстанция, за наличие на нарушение на правата на „КТБ“ АД /н/, в качеството й на акционер, тъй като регистрацията на акционерите един час преди оповестеното време за провеждане на събранието /посочена в поканата с начален час – 10.00 ч./, макар да е поставена като изискване от дружеството, не е част от задължителните реквизити за надлежно представителство на акционера, а с недопускането до участие на представител на „КТБ“ АД /н/, надлежно упълномощен, е допуснато нарушение на правото на участие на този акционер. Намерил е за основателно и възражението, че при провеждане на ИОСА на „Петрол” АД на 10.05.2017 г. е нарушена разпоредбата на чл.227 от ТЗ, тъй като не е бил налице необходимия кворум за провеждането му - с решение №83 от 18.12.2015 г. по т.д.№12/2015 г. на ОС Ловеч и с решение №47 от 08.06.2015 г. по т.д.№74/2014 г. на ОС Ловеч „Алфа Кепитъл” АД и „Корект фарм“ ЕООД са обявени в несъстоятелност и е постановено прекратяване дейността на предприятието; постановени са обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството; прекратени са правомощията на органите на юридическите лица - длъжница; „Алфа Кепитъл” АД и „Корект фарм“ ЕООД са лишени от право да управляват и се разпореждат с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. Изложил е съображения, че с влизане в сила на решението по чл.711 от ТЗ не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на органите на дружеството – те остават да съществуват в латентно състояние и с ограничен обем правомощия, доколкото съответните разпоредби от ТЗ регламентират случаите, в които органите на дружеството упражняват своите правомощия – чл.635, ал.3 от ТЗ; чл.728 от ТЗ; чл.740 от ТЗ, но законодателят не е предвидил възможност при прилагане на последиците на чл.711, ал.1, т.3 от ТЗ органите на обявеното в несъстоятелност дружество да упражняват правомощията си, визирани в чл.221 и чл.235 от ТЗ, с изключение на изрично посочените. Посочил е, че синдикът е този, който представлява обявеното в несъстоятелност дружество пред трети лица, като функциите му са насочени основно към запазване и осребряване на масата на несъстоятелността. Изразил е становище, че членствените права имат и своя имуществен аспект – например разпределянето на дивидент, поради което същите имат отношение и към масата на несъстоятелността, респективно и правомощията на синдика, като участвайки като „представител” на несъстоятелното дружество, синдикът всъщност съхранява масата на несъстоятелността и евентуално я попълва с нови материални активи /например при разпределяне на дивидент/, същевременно в случая членственото право е инкорпорирано в акциите, които са част от предприятието. С оглед изложеното е счел, че в общото събрание на „Петрол” АД акционерите „Алфа Кепитъл” АД /н/ и „Корект фарм“ ЕООД /н/ е следвало да се представляват от синдиците на последните, като аргумент в подкрепа се е позовал и на чл.658, ал.1, т.13 от ТЗ, съгласно който синдикът извършва действия по прекратяване участието на длъжника в търговско дружество. В този смисъл е достигнал до извод, че „Алфа Кепитъл” АД /н/ и „Корект фарм“ ЕООД /н/ не са били надлежно представлявани от изпълнителния директор, респективно от управителя на проведеното на 10.05.2017 г. заседание на извънредно общото събрание на акционерите в „Петрол” АД, поради което това участие е оказало влияние при формиране на необходимото мнозинство за приемане на решенията за намаляване на капитала и за изменение на устава в съответствие с намаляването, като не е бил налице изискуемият съгласно чл.227 от ТЗ кворум и мнозинство, предвидено в чл.230 от ТЗ, а решенията, приети от извънредното общото събрание на акционерите в „Петрол” АД, проведено на 10.05.2017 г. са незаконосъобразни. Намерил е за неоснователно възражението на ответника за недопустимо упражняване на чужди права, чрез релевиране от ищеца на това нарушение, тъй като нарушението е повлияло формирането на кворума и мнозинството при вземането на решенията от общото събрание. Решението на въззивния съд е постановено по допустим иск при наличие на правен интерес от предявяване на конститутивния иск по чл.74 от ТЗ от страна на ищеца – решение №255 от 12.07.2018 г. по т.д.№1734/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, на което се позовава касаторът, е постановено в хипотеза на отмяна на решението на общото събрание на дружеството с последващо решение, но преди предявяване на иска по чл.74 от ТЗ, респективно при друга фактическа обстановка, а и в случая между същите страни при идентични факти /взето под отлагателно условие решение на ОС на акционерите на „Петрол“ АД, със същото съдържание като процесното решение, впоследствие отменено с решение на ОС в хода на процес по чл.74 от ТЗ/, е постановено влязло в сила съдебно решение, недопуснато до касационно обжалване с определение №521 от 12.10.2020 г. по т.д.№2736/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което съставът на ВКС е приел, че искът по чл.74 от ТЗ е допустим. В този смисъл и тъй като в случая твърдението на ищеца е било за участие чрез ненадлежен представител на акционери в несъстоятелност, в извънредното общо събрание, което е оказало влияние при формиране на необходимото мнозинство за приемане на решенията за намаляване на капитала и за изменение на устава /т.е. не се предявяват чужди права пред съд, а са налице твърдения за нарушаване правата на самия ищец при формиране на мнозинството за приемане на решения от общото събрание, в което същият е участвал и с които решения не е съгласен/, ищецът се явява процесуално легитимиран да предяви иска по чл.74 от ТЗ, като не се установява наличие на вероятна недопустимост на въззивното решение и на това основание и по свързаните с него първи и втори въпроси, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите въпроси. При постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил изцяло с практиката на ВКС по приложение на разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК, като е дал собствено разрешение на предмета на делото, извършил е самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и е направил собствени фактически констатации и правни изводи, обсъждайки подробно релевантните, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните и давайки отговор на всички наведени във въззивната жалба оплаквания, включително относно допустимостта на предявения иск. Също така с оглед разясненията в т.2 на ТР№2/2018 на ОСТК на ВКС, именно синдикът представлява длъжника след прекратяване правомощията на неговите органи /по реда на чл.632 ал.5 от ТЗ или с решение по чл.711 от ТЗ/, освен в изрично уредените в закона случаи, сред които не попада представляването на несъстоятелния длъжник като акционер в акционерно дружество при вземане на решения от общото събрание на акционерите. В светлината на изложеното по трети и четвърти от въпросите касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, като е необходимо е да се отбележи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. В този смисъл и тъй като в случая не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,