Определение № 231 от 05.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 667/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “ДЕЛТА„ ЕООД и „КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ДЕЛТА” ООД против решение № 168/01.12.2022 г. по т.д.№ 151/2022 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 60007/14.03.2022 г.,постановено по т.д. № 134/2020 г. на Окръжен съд – Русе. С потвърденото решение, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, са прогласени за недействителни, по иска на Viasat World Limited, сделки по покупко-продажба на недвижими имоти – собственост на „Делта„ООД, в качеството на продавач и „Кабелна телевизия Делта“ ООД, в качеството на купувач, индивидуализирани в диспозитива на първоинстанционното решение. Касаторите оспорват допустимостта на постановеното решение по съображения, че съдът се е произнесъл по иск на несъществуващ субект, макар по същество да излагат съображения за постановяването му по иск на различен от ищеца правен субект, предвид следното: Решението е постановено по иск на Viasat World Limited с рег. №[ЕИК], но в удостоверението за актуално състояние на дружество с идентично наименование е посочен рег. № 03072386, с който номер дружеството е посочено в сключения с „Делта„ ООД договор от 01.01.2012 г.. Същевременно адресът на същото в договора от 01.01.2012г. е различен от този в споразумението от 10.12.2013 г., в което е посочен рег. №[ЕИК]. Касаторите считат, че идентичността не се установява от представените доказателства - писмо от регистрация на нови групи към регистрационната служба по ДДС на Великобритания, ведно с извадка от системата на регистрационната служба. От същите ставало ясно единствено, че „ТV3 BROADCASTING GROUP“ Ltd. е представителен член на ДДС група с рег. №[ЕИК], член на която е и дружество с идентично с това на ищеца наименование и организационна форма. Не ставало ясно, обаче, дали това е именно Viasat World Limited с рег. № 03072386. Позовават се на некоректен превод на български на част от справката / лист 189 по първоинстанционното дело /. Според касаторите няма нищо общо между регистрационния номер по ДДС на групата и този, с който се идентифицира ищеца, ако би бил част от нея. При това считат, че доколкото представителният член ТV3 BROADCASTING GROUP Ltd. е заличен на 20.09.2016 г., възникват съмнения каква е съдбата на тази група и членовете й. Страните акцентират на обстоятелството, че документите представени за установяване правосубектността на ищеца са от далечната 2013 г.. Няма актуални доказателства за съществуването в правния мир на дружество Viasat World Limited с рег. №[ЕИК], към момента на предявяване на исковата молба, а и към момента на образуване на т.д.№ 2088/2017 г. на СГС, по което е установена легитимацията на ищеца като кредитор на „Делта„ ООД. Поради идентични обстоятелства се сочи и неправилност на въззивното решение, което е следвало да се постанови по иск на Viasat World Limited, но с рег. № 03072386, чието съществуване касаторите не оспорват. Ответната страна –Viasat World Limited – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК - очевидна неправилност, тъй като релевираните от касаторите обстоятелства обуславят преценка на доказателствата и се явяват такива по основателността на иска – принадлежащо на ищеца защитимо субективно материално право. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Viasat World Limited е предявил иск по чл. 135 ЗЗД против ответниците “ДЕЛТА„ ЕООД / спрямо което дружество ищецът Viasat World Limited обосновава качеството си на кредитор /, в качеството му на продавач и „КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ДЕЛТА” ООД, в качеството му на купувач, за обявяване относителна недействителност на сключената помежду им покупко-продажба на два недвижими имота – офиси, индивидуализирани подробно в исковата молба. Ищецът се легитира като кредитор с твърдения за сключен договор за разпространение на телевизионни канали от 01.01.2012 г., в който е уговорена месечна лицензионна такса, в размер от 1000 евро, прекратен на 10.12.2013г. по взаимно съгласие, като при прекратяването му страните са се съгласили за съществуването в полза на ищеца на изискуеми и непогасени задължения в размер на 21 000 евро. Изложени са твърдения, че на 30.03.2015г. е разбрал за увреждаща разпоредителна сделка на собствените на “Делта” ООД недвижими имоти в полза на “Кабелна телевизия Делта” ООД, двете представлявани от едно и също физическо лице. Заявява, че е предявил и осъдителен иск за събиране на вземането - предмет на т.д.№ 2088/2017 г. на СГС, решението по което е влязло в сила на 16.04.2021 г., т.е. в хода на производството по настоящия иск / определение № 205 по т.д.№ 1014/2020 г. на ІІ т.о. ВКС /. В исковата молба ищецът е посочен с рег. №[ЕИК] и адрес, идентични с посочените в споразумението от 10.12.2013 г., както и с които се е индивидуализирал в производството по т.д. № 2088/2017г. на СГС, респ. фигурира в диспозитива на постановеното по него решение. Видно от представените първоинстанционно и въззивно решения по същото дело, „Делта„ ООД не е оспорвала идентичността на така регистрираното дружество със страната – съконтрахент по наведените в исковата молба договор и споразумение. В отговорите си на исковата молба ответниците са се позовали най-общо на липса на доказателства за правосубектността на ищеца / при юридическите лица съвпадаща с дееспособността / и за лицата осъществяващи представителството му, вкл. с оглед проверка редовността на упълномощаването на процесуални представители на страната. С исковата молба е представено извлечение от Търговския регистър на Великобритания към 09.01.2020 г. и online удостоверение за регистрация, изходящо от Камарата на търговските дружества, със заверка апостил към м. октомври 2018г., потвърждаваща достоверността на данните от Търговския регистър, в които фигурира дружество с идентично на това на ищеца наименование, правноорганизационна форма и адрес, с този по исковата молба. Ищецът е посочил и публичен сайт за проверка, възможна да се извърши и от самия съд. Рег. № 03072386 е посочен като индивидуализация само в договора от 01.01.2012 г. и в пълномощното на процесуалния представител на ищцовото дружество. В изпълнение указания на съда, съгласно определение от 07.12.2021г., ищецът е представил писмо от Службата за регистрация по ДДС на Великобритания и справка за вписани членове, видно от които е регистрирана група по ДДС, член на която е и дружество Viasat World Limited. Ищецът пояснява, че регистрационния номер, с който се е индивидуализирал в исковата молба, е номера му по ДДС регистрация, а рег. № 03072386 – номерът му в Търговския регистър. Първоинстанционният съд е уважил иска за прогласяване относителна недействителност на покупко-продажбата на недвижимите имоти, като е приел за установена правосубектността на ищеца и идентичността му със страната – съконтрахент на ответника по посочените договор и споразумение. Във въззивната си жалба ответниците - настоящи касатори са поддържали идентичен довод за недопустимост на произнасянето. Преди да приеме за осъществен фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел за доказана правосубектността на Viasat World Limited. Посочил е, че Viasat World Limited e частно дружество с ограничена отговорност, регистрирано във фирмения регистър на Великобритания с рег. № 03072386 и в регистрационната служба по ДДС на Великобритания с рег. №[ЕИК], като част от ДДС група. Приел е за безспорно, че се касае за едно и също дружество, което е действащо и към настоящия момент, установимо от представената на въззивния съд актуална справка от фирмения регистър на Великобритания / към 04.10.2022 г./, с легализиран превод на български език. Подчертал е обстоятелството, че самият ответник в отговора на исковата молба е признал, че между страните има висящо дело пред СГС, респективно пред ВКС, с което е обосновал и искането си за спиране на производството. Във връзка с данните за заличаване на представителното дружество от ДДС групата, в която участва и ищеца, базирано на удостоверението за актуално състояние, представено пред въззивната инстанция, съдът е приел, че това обстоятелство няма отношение към правосубектността на ищеца „Viasat World LImited“, установена с данни от фирмения регистър. В изложението по чл. 280 ГПК, касаторите поддържат доводите си за недопустимост на въззивното решение по преждепосочените съображения. Формулират и следните въпроси, допълнителния селективен критерий по които обосновават в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ С какви доказателства следва да се доказва правосубектност и идентичност на чуждестранно юридическо лице ?; 2/ Идентификационният код на чуждестранно юридическо лице, който го индивидуализира и отличава от всички други правни субекти, е ли съществен белег от неговата идентификация пред българските съдилища ?; 3/ Притежава ли активна процесуална легитимация и има ли правен интерес да води дело по чл. 135 33Д чуждестранен правен субект, който не е индивидуализиран с идентификационния си код в преюдициалното решение, от което черпи права ?; 4/ С кой идентификационен номер трябва да бъде индивидуализирано в решението на съда, юридическо лице страна по делото, в случай, че идентификационният номер, посочен в исковата молба и идентификационния му номер в удостоверението за актуално състояние, са различни ? Касаторите поддържат и очевидна неправилност на въззивното решение – чл.280, ал.2, пр. трето ГПК. Видно от самата касационна жалба, а и от процесуалното поведение на ответниците – настоящи касатори, на което акцентира и въззивният съд, същите не оспорват правосубектността на дружество Viasat World Limited, с регистрация във Великобритания, съконтрахент по договора и споразумението с „ Делта „ ООД, на които се позовава ищецът. Спрямо такова дружество, с регистрационен номер и адрес идентични на посочените в исковата молба, ответникът „Делта„ООД е и обвързан от влязло в сила решение. Представени са доказателства за съществуването на Viasat World Limited с рег. № 03072386 и спрямо така индивидуализирано дружество касаторите считат, че е следвало да се разгледа спора и постанови решението. Същевременно самият ищец твърди, че и двата регистрационни номера се отнасят за него. Видно от преждеизложеното, оспорването на ответниците не касае правосубектността на дружеството – ищец, липсата на която би била основание за недопустимост на постановения съдебен акт, а само несъответна идентификация, като търговец. Следователно, липсва вероятност искът да е недопустим на това основание, респ. не е недопустимо въззивното решение. Доводите на касаторите са формално относими към правилността на въззивното решение, като постановено по иск на субект, който не е материалноправно легитимиран по спора – не е действително насрещната по правоотношението с „Делта„ ООД страна, доколкото такава е Viasat World Limited с рег. № 03072386, а не Viasat World Limited с рег. №[ЕИК]. Касаторите очевидно считат, че само липсата на коректен идентифициращ номер по търговски/фирмен регистър лишава насрещната страна от материално - правна легитимация по спора / принадлежност на претендираното право /. Формулираният първи въпрос, в частта си относно доказване на правосубектността е напълно чужд на съдържанието на спора, съгласно преждеизложеното, а във втората си част не кореспондира с касационен довод в жалбата, тъй като касаторите не са оспорвали допустимостта на съответните доказателствени средства / писмени документи /, а само съдържанието им, като недостатъчно да обоснове идентичност между ищцовото дружество и кредитора им. Няма и нужда от отговор в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съдебната практика не е разноречива, по отношение допустимите доказателствени средства за установяване на правосубектност, а дали са достатъчни е въпрос на конкретна преценка по всеки отделен случай. Доколкото може да се приеме, че под „идентификационен код“ в следващите два въпроса касаторите визират именно регистрационен номер по търговски/фирмен регистър, въпросът не кореспондира нито с фактологията на спора, нито с мотивите на въззивния съд, който не отрича надлежна идентификация на търговско дружество с регистрация в друга държава, съгласно номер по търговски / фирмен регистър, а и номера по такъв регистър на ищеца е установен и дори не се оспорва от ответниците. По идентични съображения не удовлетворява общия селективен критерий и третия въпрос: Процесуалната легитимация изхожда от твърденията на ищеца за принадлежност на право на иск, наличието на каквито не е било спорно по делото. Индивидуализацията на търговец според търговски / фирмен регистър няма никакво отношение нито към процесуалната легитимация, нито към правния интерес от воденето на иска по чл. 135 ЗЗД. Въпросът е правно неиздържан и в противоречие със съдържанието на визираните в същия процесуални предпоставки за допустимост на иска, при това без същите да са били предмет на спор по делото. Четвъртият въпрос е формулиран превратно на обстоятелствата по делото, тъй като не се касае за различно посочвана от ищеца индивидуализация, но все според търговски/фирмен регистър, т.е. не се касае за противоречиви данни относно регистрация на търговеца, при все че същият потвърждава и установява относимост и на двата регистрационни номера спрямо себе си, но по различни регистри. Въззивното решение не е и очевидно неправилно. Изводите на съда, в относимост към идентифицирането на ищеца като материално-легитимиран по спора, бидейки идентичен със страната, встъпила в правоотношение с „Делта„ ООД, се основават на коментирани доказателства, процесуални действия и изявления на страните, преценката на чието съдържание изключва възможност за директен извод от съдържанието на мотивите. Но и само те са достатъчни, за да се приеме, че исковете са уважени спрямо материално - легитимирано по отношение на ответниците дружество. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение